Гражданство на Съюза
Гражданство на Съюза
Дело C-85/96: Martínez Sala/Freistaat Bayern, Съдебно решение от 12 май 1998 г.
Продължава ли пребиваваща в Германия испанска гражданка, която упражнява дейности като нает работник до 1986 г. с няколко прекъсвания и която, като се изключи упражнявана за кратък период през 1989 г. дейност, получава след това социална помощ на основание на Bundessozialhilfegesetz (Федералния закон за социално подпомагане), да има качеството на работник през 1993 г. по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 или по смисъла на член 2 във връзка с член 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71?
Съставлява ли семейно обезщетение, визирано в член 4, параграф 1, буква з) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, на което пребиваващите в Германия испански граждани имат право при същите условия като местните граждани съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, парична помощ за отглеждане на дете, отпусната на основание на Закона за предоставяне на парична помощ и на отпуск за отглеждане на дете (BErzGG)?
Съставлява ли социално предимство по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 паричната помощ за отглеждане на дете, отпусната на основание на Закона за предоставяне на парична помощ и на отпуск за отглеждане на дете (BErzGG)?
В съответствие ли е Законът за предоставяне на парична помощ и на отпуск за отглеждане на дете (BErzGG) с правната уредба на Европейския съюз, щом като по отношение на гражданите на държава членка отпускането на паричната помощ за отглеждане на дете се обвързва с надлежното притежаване на карта за пребиваване, макар и те да имат разрешение за пребиваване в Германия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/96: Lease Plan Luxembourg/Belgische Staat, Съдебно решение от 7 май 1998 г.
Следва ли понятието „постоянен обект“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че предприятие от една държава членка, което отдава под наем или лизингова определен брой автомобили на клиенти, установени в друга държава членка, има ipso facto, поради това отдаване под наем, постоянен обект в тази друга държава членка?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: следва ли член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги, състоящи се в отдаване под наем на превозни средства, могат да се считат за предоставени от постоянен обект в Белгия в случай, че доставчикът на услугите има място на стопанска дейност в Люксембург и почти всички договори се договарят и сключват от това място на стопанска дейност в Люксембург с клиенти, установени в Люксембург, а само ограничен брой превозни средства (приблизително 10 автомобила от автопарк от почти 1000 превозни средства) се закупуват в Белгия и се поддържат или ремонтират в Белгия?
Следва ли членове 6 и 59 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че чуждестранни данъчно задължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с такива стоки или услуги съгласно Осмата Директива за ДДС, не могат, в случай на забавено възстановяване, да получат по-ниска лихва, която, освен това, започва да тече едва от момента, в който такива чуждестранни данъчно задължени лица връчат официално уведомление на белгийската държава, докато в случай на забавено възстановяване на белгийски данъчно задължени лица, последните получават по-висока лихва, която автоматично и без официално уведомление започва да тече веднага след изтичането на законовия срок за възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-323/97: Комисия/Белгия, Заключение от 7 май 1998 г.
Неизпълнение на задълженията по Директива 94/80/ЕО поради неприемане в установения срок на необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното транспониране в националното право.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/96: Safir/Skattemyndigheten i Dalarnas län, Съдебно решение от 28 април 1998 г.
Противоречи ли на членове 6, 59, 60 или 73б и 73д от Договора за ЕИО национално законодателство, съгласно което данъчното облагане на спестовни застрахователни полици, издадени от местни животозастрахователни дружества и от чуждестранни животозастрахователни дружества, извършващи застрахователна дейност в държавата членка чрез установяване, се осъществява под формата на данък върху доходността от застрахователния капитал, изчислен по стандартен начин и наложен на застрахователя, като с цел поддържане на конкурентен неутралитет между местните и чуждестранните спестовни полици се облага с данък застрахователната премия, платена от застраховани лица, пребиваващи в държавата членка, по полици, сключени със застрахователи, установени в друга държава членка и действащи в първата държава членка съгласно правилата за трансгранична застрахователна дейност, ако данъкът върху посочените застрахователни премии може, при заявление до данъчната администрация, да бъде намален до нула или с 50 %, в случай че застрахователното дружество, установено в чужбина, е обект на данък върху приходите в държавата, в която е установено, който е съпоставим с данъка, налаган върху местните спестовни полици в другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/96: Bickel и Franz, Заключение от 19 март 1998 г.
Изискват ли принципът на недопускане на дискриминация, установен в първата алинея на член 6, правото на движение и пребиваване на гражданите на Съюза, установено в член 8а, и свободата на предоставяне на услуги, установена в член 59 от Договора, гражданин на Съюза, който е гражданин на държава членка и се намира в друга държава членка, да има право да поиска наказателното производство срещу него да се води на друг език, когато гражданите на тази държава при същите обстоятелства се ползват с такова право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/96: Sürül, Заключение от 12 февруари 1998 г.
1. Дали турски гражданин, пребиваващ в Германия, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция („Решение № 3/80“), и който притежава само Aufenthaltsbewilligung, има право, произтичащо пряко от член 3 във връзка с член 4, параграф 1, буква h) от Решение № 3/80, на германски детски надбавки, така че това право да е обусловено единствено от изпълнението на условията, приложими по отношение на германските граждани, а не от изпълнението на допълнителните условия, приложими за чужденци, които са предвидени в първото изречение на параграф 1, алинея 3 от Bundeskindergeldgesetz („BKGG“) в редакцията, публикувана в Официалното съобщение от 31 януари 1994 г. (BGBl. I, стр. 168)
Или, за да се формулира този въпрос по-общо: Забранено ли е на държава членка да отказва на турски гражданин, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80, семейни обезщетения, предвидени в нейното законодателство, на основание, че този гражданин не притежава Aufenthaltsberechtigung или Aufenthaltserlaubnis
2. Явява ли се турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 през периодите, когато съгласно законодателството на тази държава задължителните вноски за пенсионното осигуряване се считат за платени в негова полза за времето, прекарано в отглеждане на дете
3. Следва ли турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, който, наред с обучението си, работи там въз основа на съответно Aufenthaltserlaubnis до 16 часа седмично като случаен работник, да се счита само на това основание за работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80, или във всеки случай, тъй като този гражданин е осигурен по задължителна схема за застраховка срещу трудови злополуки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/96: Lease Plan Luxembourg/Belgische Staat, Заключение от 18 декември 1997 г.
1. Трябва ли понятието „постоянен обект“ по член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че предприятие от една държава членка, което отдава под наем или лизингова определен брой автомобили на клиенти, установени в друга държава членка, има ipso facto, поради това отдаване, постоянен обект в тази друга държава членка?
2. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: трябва ли член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги, състоящи се в отдаване под наем на превозни средства, могат да се считат за предоставени от постоянен обект в Белгия в случай, когато доставчикът на услугите има седалище на стопанската си дейност в Люксембург и почти всички договори се договарят и сключват от това място на установяване в Люксембург с клиенти, установени в Люксембург, а само ограничен брой превозни средства (приблизително десет автомобила от автопарк от почти 1000 превозни средства) се закупуват в Белгия и се поддържат или ремонтират в Белгия?
3. Трябва ли членове 6 и 59 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че чуждестранни данъчно задължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с тези стоки или услуги съгласно Осмата Директива за ДДС, не могат, в случай на забавено възстановяване, да получат по-ниска лихва, която, освен това, започва да тече едва от момента, в който такива чуждестранни данъчно задължени лица връчат официално уведомление на белгийската държава, докато в случай на забавено възстановяване на белгийски данъчно задължени лица, последните получават по-висока лихва, която автоматично и без официално уведомление започва да тече веднага след изтичане на законово установения срок за възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/96: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 27 ноември 1997 г.
Съвместими ли са националните разпоредби, които ограничават правото на регистрация на плавателни съдове в националния регистър само за съдове, повече от половината от чиито дялове са собственост на национални физически или юридически лица, с изискванията на правото на Европейския съюз относно свободата на установяване и свободното движение на работници и услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/96: Gilly/Directeur des services fiscaux du Bas-Rhin, Заключение от 20 ноември 1997 г.
1) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора от Рим и прилагащото го законодателство, данъчен режим, приложим към гранични работници, от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, доколкото последната предвижда различни данъчни режими за лица, чието възнаграждение се изплаща от публичноправен субект, в сравнение с тези, чието възнаграждение се изплаща от частноправни лица, и по този начин може да окаже влияние върху достъпа до длъжности в публичния или частния сектор в зависимост от местожителството в една или друга държава?
2) Съвместимо ли е, с оглед на тълкуването на Договора от Съда, с принципа на свободното движение и премахването на всякаква дискриминация на основание гражданство, правило, според което граничен работник, получаващ възнаграждение от държава или неин публичноправен орган, се облага с данък в тази държава, докато ако граничният работник има гражданството на другата държава, но не е едновременно гражданин на първата държава, неговото възнаграждение се облага с данък в държавата, в която пребивава?
3) Съвместимо ли е с член 7 [сега член 6] (2) от Договора данъчно разпореждане, което предвижда за гранични работници, заети от публичноправни лица и пребиваващи в една от държавите членки, данъчен режим, който се различава в зависимост от това дали те са само граждани на тази държава или имат двойно гражданство?
4) Нарушава ли принципът на свободното движение на работници, както е въплътен в Договора, данъчни правила, които могат да повлияят на избора на учители в договарящите държави дали да работят за по-кратък или по-дълъг период в друга държава, предвид разликите, основани на продължителността на заетостта, в данъчните режими на съответните държави?
5) Следва ли целта за премахване на двойното данъчно облагане, предвидена в член 220 от Договора, с оглед на времето, с което държавите членки са разполагали за нейното изпълнение, да се счита за правило с пряко приложение, по силата на което двойното данъчно облагане вече не може да се осъществява и, второ, противоречи ли целта за избягване на двойното данъчно облагане, възложена на държавите членки с член 220, на данъчна конвенция, според която данъчният режим, приложим към гранични работници от държавите страни по конвенцията, варира в зависимост от тяхното гражданство и публичния или частния характер на заеманата длъжност, и дали режимът на данъчен кредит, приложим към домакинство, пребиваващо в една държава, който не отчита точния размер на данъка, платен в друга държава, а само данъчен кредит, който може да е по-нисък, отговаря на възложената на държавите членки цел за премахване на двойното данъчно облагане?
6) Следва ли член 48 да се тълкува в смисъл, че граждани на държава членка, които са гранични работници в друга държава членка, не могат, поради механизъм за данъчен кредит от вида, предвиден във Френско-германската конвенция, да бъдат облагани с по-висок данък от лицата, които упражняват професионалната си дейност в държавата, в която пребивават?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/94: Комисия/Италия, Съдебно решение от 23 октомври 1997 г.
Съвместими ли са изключителните права за внос и износ на електроенергия, предоставени на ENEL, с разпоредбите на членове 30, 34 и 37 от Договора за ЕО относно свободното движение на стоки?
Може ли предоставянето на изключителни права за внос и износ на електроенергия да бъде оправдано на основание член 90, параграф 2 от Договора за ЕО като необходимо за изпълнение на задачи от общ икономически интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.