Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г.
Дело C-39/02: Mærsk Olie & Gas, Заключение от 13 юли 2004 г.
1) Представлява ли процедурата за създаване на фонд за ограничаване на отговорността по искане на корабособственика съгласно Брюкселската конвенция от 10 октомври 1957 г. производство по смисъла на член 21 от Брюкселската конвенция от 1968 г., когато от заявлението, в което са посочени съответните имена, е видно кои могат да бъдат засегнати като потенциално увредени лица
2) Явява ли се разпореждането за създаване на фонд за ограничаване на отговорността по нидерландските процесуални правила, действащи през 1986 г., съдебно решение по смисъла на член 25 от Брюкселската конвенция от 1968 г.
3) Може ли фонд за ограничаване на отговорността, създаден на 27 май 1987 г. от нидерландски съд съгласно действащите тогава нидерландски процесуални правила без предварително връчване на засегнат ищец, да бъде отказано признаване в друга държава членка по отношение на съответния ищец на основание член 27, параграф 2 от Брюкселската конвенция от 1968 г.
4) Ако на въпрос 3 се отговори утвърдително, лишен ли е съответният ищец от правото да се позове на член 27, параграф 2 поради обстоятелството, че в държавата членка, в която е създаден фондът за ограничаване на отговорността, е повдигнал въпроса за компетентността пред по-горна инстанция, без преди това да е възразил за липса на връчване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-27/02: Engler, Заключение от 8 юли 2004 г.
За целите на Брюкселската конвенция ..., представлява ли разпоредбата на параграф 5j от австрийския Закон за защита на потребителите ..., която дава право на потребителите да претендират в съдилищата срещу предприятия награди, привидно спечелени от тях, когато предприятията им изпращат (или са изпратили) уведомления за награди или други подобни съобщения, формулирани така, че да създават впечатление, че са спечелили определена награда, също така:
(1) договорна претенция по смисъла на член 13, параграф 3;
или
(2) договорна претенция по смисъла на член 5, параграф 1;
или
(3) претенция във връзка с непозволено увреждане по смисъла на член 5, параграф 3,
когато въз основа на изпратените му документи разумният потребител би могъл да сметне, че за да получи сумата, заделена за него, е достатъчно да върне приложеното уведомление за плащане, така че изплащането на наградата не зависи от поръчка и доставка на стоки от предприятието, обещаващо наградата, но с уведомлението за наградата на потребителя са изпратени каталог и ваучер за пробна оферта без задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/02: Frahuil, Съдебно решение от 5 февруари 2004 г.
Следва ли член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г., изменена с конвенциите от 9 октомври 1978 г. относно присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от 25 октомври 1982 г. относно присъединяването на Република Гърция, от 26 май 1989 г. относно присъединяването на Кралство Испания и Португалската република и от 29 ноември 1996 г. относно присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция, да се тълкува в смисъл, че понятието „дела, свързани с договор“ обхваща иск, предявен от гарант — който съгласно договор за гаранция, сключен с спедитор, е платил дължимото мито и е встъпил в правата на митническите органи — пред съдилищата в рамките на регресен иск срещу собственика на внесените стоки, който не е страна по договора за гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/02: DFDS Torline, Съдебно решение от 5 февруари 2004 г.
Следва ли член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция да се тълкува в смисъл, че обхваща случаи, отнасящи се до законосъобразността на стачни действия с цел сключване на споразумение в случай, когато всяка вреда, която може да произтече от незаконността на такива стачни действия, поражда отговорност за обезщетение съгласно правилата за непозволено увреждане, така че дело относно законосъобразността на обявени стачни действия може да бъде заведено пред съдилищата на мястото, където може да бъде предявен иск за обезщетение за вредите, произтичащи от тези стачни действия?
Необходимо ли е, ако е приложимо, вредата да бъде сигурна или вероятна последица от самите стачни действия, или е достатъчно тези стачни действия да са необходимо условие, определящо и евентуално основание за солидарни действия, които ще доведат до вреда?
Има ли значение обстоятелството, че изпълнението на обявените стачни действия е било, след като делото е било заведено, спряно от обявяващата страна до решението на съда относно тяхната законосъобразност?
Следва ли член 5, точка 3 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че вредата, произтичаща от стачни действия, предприети от синдикат в държава, в която плава кораб, регистриран в друга държава (държавата на знамето), с цел сключване на споразумение, обхващащо работата на моряците на борда на този кораб, може да се счита от собствениците на кораба за настъпила в държавата на знамето, така че собствениците на кораба могат, съгласно член 5, точка 3, да предявят иск за обезщетение срещу синдиката в държавата на знамето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/01: Blijdenstein, Съдебно решение от 15 януари 2004 г.
Може ли публичноправен орган, който е изплатил на студент за определен период стипендия по силата на публичното право, да се позове на специалното правило за компетентност по член 5, точка 2 от Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, изменена с Конвенцията за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република от 26 май 1989 г., когато този орган, чрез законова суброгация, предявява иск за възстановяване на вземане за издръжка по гражданското право срещу родителите на получателя на стипендията във връзка с изплатената стипендия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/02: Kronhofer, Заключение от 15 януари 2004 г.
Следва ли изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, съдържащ се в член 5 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела от 27 септември 1968 г., да се тълкува в смисъл, че в случай на чисто финансови вреди, произтичащи от инвестирането на част от имуществото на увреденото лице, той обхваща във всички случаи и мястото, където увреденото лице е домицилирано, ако инвестицията е извършена в друга държава членка на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/02: Gasser, Съдебно решение от 9 декември 2003 г.
1) Може ли национален съд, на основание на Протокола от 3 юни 1971 година относно тълкуването от Съда на конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността на съдилищата и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да отправи преюдициално запитване до Съда, дори когато се основава на доводи, изложени от една от страните в главното производство, които съдът все още не е проверил по същество, при положение че съдът, с оглед на особените обстоятелства по делото, счита, че преюдициалното решение е необходимо за постановяване на решение и преюдициалните въпроси, които отправя до Съда, са релевантни
В този случай задължен ли е националният съд да предостави на Съда фактическите и правни обстоятелства, които му позволяват да даде тълкуване на конвенцията, което може да бъде използвано от националния съд, и да посочи причините, поради които счита, че отговорът на въпросите му е необходим за разрешаването на спора?
2) Следва ли член 21 от конвенцията от 27 септември 1968 година да се тълкува в смисъл, че съдът, пред който делото е образувано по-късно, дори когато неговата компетентност се основава на клауза за избор на съд, е длъжен да спре производството, докато съдът, пред който делото е образувано по-рано, не се обяви за некомпетентен?
3) Следва ли член 21 от конвенцията от 27 септември 1968 година да се тълкува в смисъл, че разпоредбата не може да бъде дерогирана, когато производствата пред съдилищата на договарящата държава, в която се намира съдът, пред който делото е образувано по-рано, по принцип са неразумно продължителни?
4) Могат ли последиците, предвидени в италианския закон № 89 от 24 март 2001 година, да обосноват прилагането на разпоредбите на член 21 от конвенцията и когато страна, поради евентуално неразумно продължително производство пред италианския съд, рискува да претърпи вреда, и поради това не следва да се прилага процедурата по член 21 (вж. въпрос 3)?
5) При какви условия съдът, пред който делото е образувано по-късно, евентуално може да не прилага разпоредбите на член 21 от конвенцията?
6) Каква процедура трябва да приложи съдът, ако при обстоятелствата, описани в въпрос 3, няма право да приложи член 21 от конвенцията?
В случай че член 21 от конвенцията следва да се прилага – дори и при обстоятелствата, описани във въпрос 3 – не е необходимо да се отговаря на въпроси 4, 5 и 6.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/02: Turner, Заключение от 20 ноември 2003 г.
Несъвместимо ли е с Конвенцията за юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Брюксел на 27 септември 1968 г. (към която впоследствие се присъединява и Обединеното кралство), издаването на заповеди за въздържане срещу ответници, които заплашват да започнат или продължат съдебни производства в друга държава по Конвенцията, когато тези ответници действат недобросъвестно с намерението и целта да осуетят или възпрепятстват надлежно висящи производства пред английските съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/02: DFDS Torline, Заключение от 18 септември 2003 г.
1) a) Следва ли член 5, точка 3 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че обхваща случаи, отнасящи се до законосъобразността на колективни стачни действия с цел сключване на споразумение в случай, че всяка вреда, която може да произтече от незаконността на такива колективни действия, поражда отговорност за обезщетение по правилата за непозволено увреждане, така че дело относно законосъобразността на уведомени колективни стачни действия може да бъде заведено пред съдилищата на мястото, където може да бъде предявен иск за обезщетение за вреди, произтичащи от тези стачни действия
б) Необходимо ли е, ако е приложимо, вредата да е сигурна или вероятна последица от съответните стачни действия сами по себе си, или е достатъчно тези стачни действия да са необходимо условие, определящо и може да представлява основание за солидарни действия, които ще доведат до вреда
в) Има ли значение обстоятелството, че изпълнението на уведомени колективни стачни действия е било, след като делото е било заведено, спряно от уведомяващата страна до решението на съда по въпроса за тяхната законосъобразност
2) Следва ли член 5, точка 3 от Конвенцията да се тълкува в смисъл, че вредата, произтичаща от колективни стачни действия, предприети от синдикат в държава, в която плава кораб, регистриран в друга държава (държавата на знамето), с цел сключване на споразумение, обхващащо работата на моряците на борда на този кораб, може да се счита за настъпила в държавата на знамето, с което собствениците на кораба могат, съгласно член 5, точка 3, да предявят иск за обезщетение срещу синдиката в държавата на знамето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/02: Gasser, Заключение от 9 септември 2003 г.
1. Може ли съд, който отправя преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, да го направи единствено въз основа на твърденията на една от страните (неоспорени), независимо дали са оспорени или не (по уважителни причини), или е длъжен първо да изясни тези въпроси по отношение на фактите чрез събиране на съответните доказателства (и ако да, до каква степен)?
2. Може ли съд, различен от първия сезиран съд по смисъла на първия параграф на член 21 от Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела [Брюкселската конвенция], да преразгледа компетентността на първия сезиран съд, ако вторият съд има изключителна компетентност въз основа на споразумение за предоставяне на компетентност по член 17 от Брюкселската конвенция, или вторият съд е длъжен да действа в съответствие с член 21 от Брюкселската конвенция, независимо от споразумението за предоставяне на компетентност?
3. Може ли фактът, че съдебните производства в дадена договаряща държава се проточват неоправдано дълго време (по причини, които в по-голямата си част не са свързани с поведението на страните), така че на една от страните може да бъде причинена съществена вреда, да доведе до това съд, различен от първия сезиран съд по смисъла на член 21, да не е длъжен да действа в съответствие с тази разпоредба?
4. Оправдават ли правните последици, предвидени в италианския Закон № 89 от 24 март 2001 г., прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция, дори ако на една от страните е застрашено да бъде причинена вреда поради евентуалната прекомерна продължителност на производството пред италианския съд и следователно, както е посочено в въпрос 3, не би било целесъобразно да се действа в съответствие с член 21?
5. При какви условия съд, различен от първия сезиран съд, трябва да се въздържи от прилагането на член 21 от Брюкселската конвенция?
6. Какво действие трябва да предприеме съдът, ако при обстоятелствата, описани във въпрос 3, не му е позволено да прилага член 21 от Брюкселската конвенция
Ако във всички случаи, дори при обстоятелствата, описани във въпрос 3, е необходимо да се действа в съответствие с член 21 от Брюкселската конвенция, не е необходимо да се отговаря на въпроси 4, 5 и 6.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.