Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-318/24: Breian, Определение от 28 април 2025 г.
Какви са изискванията към мотивите на съдебен орган, издаващ европейска заповед за арест, когато не отправя преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС?
Как следва да бъде оценена и комуникирана гаранция от издаващата държава членка при процедурите по европейска заповед за арест, и необходимо ли е използването на конкретен термин или формула?
Какви са изискванията към преценката на съдебния орган по отношение на правата и гаранциите срещу дискриминация при лице, обект на европейска заповед за арест, в случай на особено уникална и деликатна ситуация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/24: Alace, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от Директива [2013/32] във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), националният законодател, който има компетентността да разреши съставянето на списъци на сигурните страни на произход и да уреди критериите, които трябва да се следват, и източниците, които трябва да се използват за тази цел, също така да определи пряко със законодателен акт със силата на закон трета държава като сигурна страна на произход?
2) Във всички случаи, допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), най-малкото законодателят да определи трета държава като сигурна страна на произход, без да осигури достъп и възможност за проверка на източниците, използвани като основание за това определяне, като по този начин попречи на кандидата за убежище да ги оспори, както и на съда да прецени произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността, пълнотата и във всеки случай като цяло съдържанието им, както и сам да прецени дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), да се тълкува в смисъл, че по време на ускорена процедура, провеждана на границата [за лицата, които идват] от страна на произход, определена като сигурна, съдът във всеки случай може да използва информация за страната на произход, като я извлече самостоятелно от източниците, посочени в член 37, параграф 3 от [посочената] директива, която е от полза при преценката дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [същата] директива?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива, както и приложение I към нея във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), дадена трета държава да бъде определена като „сигурна страна на произход“, ако в тази страна има категории лица, за които тя не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/24: Hamoudi/Frontex, Заключение от 10 април 2025 г.
Нарушение на член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на общите принципи, свързани с тежестта на доказване, чрез неправилно прилагане от Общия съд на стандартите за разпределяне на доказателствената тежест при твърдения за колективно експулсиране и вреди, произтичащи от действия или бездействия на Frontex.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/23: Abbottly, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Когато предаването на издирваното лице се иска с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено на това лице поради нарушаване на условията на вече наложено му наказание полицейско наблюдение, при обстоятелства, при които съдът, наложил наказанието лишаване от свобода, е имал право на преценка дали да наложи наказание лишаване от свобода (макар да е нямал право на преценка относно срока на наказанието, ако то се наложи), производството, довело до налагането на [посоченото] наказание лишаване от свобода, част ли е от „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“, по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение [2002/584]?
2) Решението за замяна на наказанието полицейско наблюдение с лишаване от свобода при изложените в първия въпрос обстоятелства, представлява ли решение, чиято цел или резултат е да измени естеството и/или размера на наложеното вече наказание на издирваното лице, и по-специално на наказанието полицейско наблюдение, което е част от предишното наказание на лицето, така че да попада в обхвата на изключението, посочено в точка 77 от решение Ardic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/23: Sangas, Съдебно решение от 10 април 2025 г.
1) С оглед на хипотезата по член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право:
a) Допустимо ли е прилагането на това факултативно основание за отказ за предаване да обхване и случаите, когато все още няма постановена окончателна присъда срещу лицето, чието предаване се иска?
б) Ако горното е допустимо, може ли предаването да бъде отказано с мотива, че лицето, чието предаване се иска, е пребиваващ в изпълняващата държава, без същата да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право?
2) С оглед на хипотезата по член 4, точка 4 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно, „когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон“ — може ли това факултативно основание за отказ да се изпълни [европейска заповед за арест] да обхване и случаите, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание се счита за погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че преследването на съответните деяния не е от компетентността на съдилищата на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/23: Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain и др., Заключение от 3 април 2025 г.
Съществува ли тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ между: i) иск, от една страна, срещу главен ответник, който не е адресат на отнасящото се до картела решение на Комисията (C‑672/23) или на националния орган за защита на конкуренцията (С‑673/23), но от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия за установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза в качеството на субект, за който се твърди, че е част от предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза (наричано по-нататък „предприятие“), и ii) иск, от друга страна, срещу (А) съответник, който е адресат на същото решение, и/или (Б) съответник, който не е адресат на решението и за който се твърди, че в качеството на правен субект е част от предприятие, което според това решение носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза
Има ли значение в това отношение а) дали главният ответник, от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия, през периода на съществуване на картела само притежава и управлява дялове; б) при утвърдителен отговор на въпрос 4а, дали главният ответник, от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия, е участвал в производството, дистрибуцията, продажбата и/или доставката на обхванати от картела продукти и/или в предоставянето на обхванати от картела услуги; в) (С‑673/23) дали главният ответник е установен в държавата членка, в която националният орган за защита на конкуренцията е установил на националния пазар (само) едно нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза; в) (C‑672/23) /г) (С‑673/23) дали съответникът, адресат на решението, е определен в същото като: i) действителен участник в картела в смисъл, че действително е участвал в споразумението(ята), за което(които) е установено, че нарушава(т) правилата на конкуренцията, и/или в съгласуваните практики, или ii) правен субект, който е част от предприятието, което носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза; г) (C‑672/23) /д) (С‑673/23) дали съответникът, който не е адресат на решението, действително е произвеждал, разпространявал, продавал и/или доставял обхванатите от картела продукти и/или действително е предоставял обхванатите от картела услуги; д) (C‑672/23) /е) (C‑673/23) дали главният ответник и съответникът са част от едно и също предприятие, или не; е) (C‑672/23) /ж) (С‑673/23) дали ищците са закупували продукти пряко или непряко от главния ответник и/или от съответника и/или са получавали услуги пряко или непряко от тях?
Има ли значение за отговора на въпрос 1а дали е предвидима, или не възможността срещу съответния съответник да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на главния ответник съд
При утвърдителен отговор: представлява ли тази предвидимост отделен критерий при прилагането на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“
Налице ли е по принцип такава предвидимост с оглед на решение Sumal от 6 октомври 2021 г. (C‑882/19, EU:C:2021:800)
Доколко от обстоятелствата, посочени в букви а)—е) (С‑672/23)/(букви а)—ж) (С‑673/23) от въпрос 1а, в конкретния случай е предвидима възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на главния ответник съд?
Следва ли при определянето на компетентността да се вземе предвид и евентуалният успех на иска срещу главния ответник
При утвърдителен отговор: достатъчно ли е при тази преценка да не може да се изключи a priori възможността искът да бъде уважен?
Включва ли предвиденото в правото на Съюза право на всяко лице на обезщетение за вреди от установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза и правото да претендира вреди, настъпили извън ЕИП?
Трябва или може да се приложи признатата в конкурентното право презумпция за упражняване на решаващо влияние на (глобените) дружества майки върху икономическата дейност на дъщерните дружества („презумпция Akzo“) по (гражданскоправни) дела за вреди от картел?
Отговаря ли междинен холдинг, който само управлява и притежава дялове, на втория критерий Sumal (извършване на икономическа дейност, която има конкретна връзка с предмета на нарушението, за което носи отговорност дружеството майка)?
При прилагането на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ могат ли различни, установени в една и съща държава членка ответници (заедно) да бъдат главен ответник?
Определя ли член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ пряко и непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право?
При отрицателен отговор на въпрос 4а — от което следва, че може да има само един главен ответник — и при утвърдителен отговор на въпрос 4б — от което следва, че член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ определя непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право: съществува ли възможност при прилагане на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ за вътрешно изпращане на делото на съда по местоживеенето на ответника в същата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-701/23: Swiftair, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че определение на съдебен орган за прекратяване на наказателното производство, постановено в договаряща държава, което подлежи на обжалване, прието е след задълбочено разследване на делото и възпрепятства продължаването на производството, освен ако са налице нови уличаващи факти и/или обстоятелства, следва да се квалифицира като окончателно решение за целите на тази разпоредба дори когато за договарящата държава, в която е постановено определението за прекратяване на производството, то не се ползва от всички последици на решение, имащо пълна сила на пресъдено нещо?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че при влязло в сила определение за прекратяване на наказателното производство, което може да осигури предвидената в този текст закрила ne bis in idem, за „осъдено“ лице трябва да се счита всяко заподозряно в хода на разследването лице, чиито действия или бездействия са били разследвани, дори когато във фазата на разследването срещу това лице формално не е било извършено действие на наказателно преследване или принуда?
Трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че е налице идентичност между, от една страна, физически лица, чиито действия са извършени при упражняване на корпоративните им функции в полза и за сметка на юридическото лице, което представляват, и от друга страна, самото юридическо лице, която идентичност забранява всякакво наказателно преследване срещу юридическо лице в една договаряща държава, ако неговите законни представители вече са били „осъдени“ по смисъла на правото на Съюза в друга договаряща държава, въпреки че срещу самото юридическо лице никога не е било възбуждано наказателно преследване в последната?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, трябва ли член 54 от КПСШ във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че юридическото лице следва да се ползва от закрилата на принципа ne bis in idem, включително когато в договарящата държава, в която е постановено окончателното решение, юридическото лице във всички случаи не е подлежало на наказателно преследване, било защото наказателната отговорност на юридическото лице не съществува в тази държава, било защото наказателната отговорност на юридическото лице може да бъде ангажирана само за престъпления, които не могат да бъдат изведени от деянията, предмет на наказателното преследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/23: Oti, Заключение от 3 април 2025 г.
1) Предвид целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от [Директива 2016/801], съвместима ли е със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с член 7, параграф 1, буква д) от тази директива, практика на държава членка, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
2) С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата [на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от [Директива 2016/801], и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
3) Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от [Директива 2016/801] — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/24: Alchaster II, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Представлява ли прилагането към лице, осъдено за престъпление или престъпления на наказание или наказания за определен срок, на изменени правила, вследствие на които то ще трябва да изтърпи най-малко две трети от това наказание и след това ще има право на условно предсрочно освобождаване само при условие че бъде извършена оценка за обществена опасност — докато по правилата, приложими към момента на извършване на твърдените престъпления, това лице би имало право автоматично по силата на закона да бъде условно предсрочно освободено, след като изтърпи половината от това наказание — налагане на „по-тежко наказание“ на осъденото лице от наказанието, приложимо към момента на извършване на твърдените престъпления, което води до нарушаване на член 49, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/23: Dubers, Заключение от 3 април 2025 г.
Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение [2008/909] във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение [2008/909], да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — под условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение [2002/584] за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.