Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-383/13: G. и R., Съдебно решение от 10 септември 2013 г.
Изисква ли правото на Европейския съюз, по-специално член 15, параграф 6 от Директива 2008/115/ЕО и член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права, всяко нарушение на правото на изслушване при продължаване на задържането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни да води автоматично до отмяна на мярката за задържане?
Допуска ли правото на Европейския съюз националният съд да претегля интересите, като взема предвид тежестта на нарушението на правото на изслушване и интереса на държавата членка от продължаване на задържането, при преценка дали да отмени мярката за задържане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/12: Комисия/Парламент и Съвет, Заключение от 10 септември 2013 г.
Неправилен избор на правното основание на Директива 2011/82/ЕС, като е използван член 87, параграф 2, буква а) ДФЕС вместо член 91, параграф 1, буква в) ДФЕС
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/13: G. и R., Становище на генералния адвокат
Обуславя ли нарушение на правото на изслушване при приемане на решение за продължаване на задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна задължителна отмяна на мярката и незабавно освобождаване съгласно член 15, параграф 2 от Директива 2008/115/ЕО?
Допустимо ли е претегляне на интересите между тежестта на нарушението на правото на защита и интересите на държавата членка при определяне на последиците от такова нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-60/12: Baláž, Заключение от 18 юли 2013 г.
1) Следва ли понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, което се съдържа в член 1, буква a), подточка iii) от [Рамковото решение], да се тълкува като самостоятелно понятие на правото на Европейския съюз
2а) При положителен отговор на първия въпрос, на какви общи характеристики трябва да отговаря съд на държава, който по искане на съответното лице може да разгледа случая му, свързан с решение, взето от несъдебен (административен) орган, за да бъде квалифициран като „съд, който е компетентен и по наказателни дела“ по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2б) Може ли австрийски независим административен съд (Unabhängiger Verwaltungssenat) да се счита за „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение
2в) При негативен отговор на първия въпрос, понятието „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение следва ли да се тълкува от компетентния орган на изпълняващата държава съгласно правото на държавата, чийто орган е взел решението по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение, или съгласно правото на държавата, приемаща признаването и изпълнението на това решение
3) Налице ли е „възможност [за отнасяне на] въпроса“ до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по смисъла на член 1, буква a), подточка iii) от Рамковото решение дори и в случаите, когато съответното лице не може да отнесе въпроса пряко до „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, а първо трябва да подаде възражение срещу решение на несъдебен (административен) орган, като по този начин решението на органа се обезсилва и се инициира редовно производство пред същия, и единствено решението, взето в това редовно производство, може да се обжалва пред „съд, който е компетентен и по наказателни дела“
При определяне дали е налице „възможност [за отнасяне на] въпроса“, необходимо ли е да се преценява дали жалба, разгледана от „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, по естеството си е обикновена жалба (т.е. жалба срещу решение, което все още не е влязло в сила), или извънредна жалба (т.е. жалба срещу влязло в сила решение) и дали въз основа на такава жалба „съд, който е компетентен и по наказателни дела“, има компетентност да разгледа случая цялостно — както от фактическа, така и от правна страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/12: Emrek, Заключение от 18 юли 2013 г.
1. В случай че уебсайтът на даден търговец изпълнява изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя], член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 поставя ли като допълнително и неписано условие изискването съдържанието на уeбсайта, с който оперира търговецът, да мотивира потребителя да сключи съответния договор, като в резултат на това информацията от уебсайта да е в причинно-следствена връзка със сключването на договора?
2. В случай че е необходимо да е налице причинно-следствена връзка между изискването за насочване [на дейността към държавата членка по местоживеенето на потребителя] и сключването на съответния договор, член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001 изисква ли в допълнение договорът да е сключен от разстояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-285/12: Diakite, Заключение от 18 юли 2013 г.
Трябва ли член 15, буква в) от [Директивата за квалификациите] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя закрила само при положение на „въоръжен вътрешен конфликт“, тълкувано съгласно международното хуманитарно право, и по-специално във връзка с член 3, който е еднакъв в четирите Женевски конвенции […]?
Ако понятието „въоръжен вътрешен конфликт“, посочено в член 15, буква в) от [Директивата за квалификациите], трябва да се тълкува самостоятелно по отношение на член 3, който е еднакъв в четирите Женевски конвенции […], кои са в този случай критериите за преценка за наличието на такъв „въоръжен вътрешен конфликт“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/12: ÖFAB, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли член 5, точки 1 и 3 от Регламент № 44/2001 […] да се тълкуват в смисъл, че представляват изчерпателно изключение от основното правило по член 2 при спорове за обезщетение?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу член на управителния съвет на дружеството за ангажиране на отговорността на управителя за задължения на дружеството, поради това че същият не е изпълнил формални изисквания за контрол върху финансовото състояние на дружеството и е позволил то да продължи да извършва дейност и да поема нови задължения?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада и иск на кредитор срещу акционер на дружество за ангажиране на отговорността на последния за задължения на дружеството, поради това че същият е позволил дружеството да продължи да упражнява дейността си, въпреки че е било с недостатъчен капитал и трябвало да се обяви в ликвидация?
Следва ли понятието „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата на посочената разпоредба попада иск на кредитор срещу акционер на дружество, който се е ангажирал да плати задълженията на последното?
При положителен отговор на [втория въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако управителят е с местоживеене в Нидерландия, а нарушенията на неговите задължения са във връзка с шведско дружество?
При положителен отговор на [третия и четвъртия въпрос], в Нидерландия или в Швеция следва да се счита, че са настъпили вредите, ако акционерът е с местоживеене в Нидерландия, а дружеството е шведско?
При положение че в някой от посочените по-горе случаи трябва да се приложи член 5, точка 1 или 3 от Регламента, релевантен ли е с оглед на това прилагане фактът, че вземането е прехвърлено от първоначалния кредитор на друго лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/12: X и др., Заключение от 11 юли 2013 г.
1. Чужденците с хомосексуална ориентация обособяват ли определена социална група по смисъла на член 10, параграф 1, буква г) от [Директивата]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, извършването на какъв вид хомосексуални действия попада в приложното поле на Директивата и може ли преследването на тези действия да обоснове предоставянето на статут на бежанец при изпълнение на останалите изисквания за това
Този въпрос обхваща следните подвъпроси:
а) Може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, чужденците с хомосексуална ориентация следва да прикриват сексуалната си ориентация от всички в тяхната страна на произход?
б) При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли да се очаква, че за да избегнат преследване, чужденците с хомосексуална ориентация следва да се въздържат да проявяват сексуалната си ориентация в страната си на произход, и ако това е така, в каква степен
В този контекст може ли да се очаква, че лицата с хомосексуална ориентация следва да се въздържат в по-голяма степен от хетеросексуалните?
в) Ако във връзка с това може да се прави разграничение между проявления на сексуалната ориентация, с които се засяга нейната същина, и такива, с които не се засяга нейната същина, какво следва да се разбира под „същина“ на сексуалната ориентация и по какъв начин може да се определи тя?
3. Самò по себе си обстоятелството, че хомосексуалните действия са наказуеми, и заплахата за налагане на наказание лишаване от свобода при извършването им — така, както е предвидено в [Закона за престъпленията против личността от 1861 г. на Сиера Леоне, Наказателния кодекс на Уганда и Наказателния кодекс на Сенегал] — представлява ли акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква a) във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директивата
При отрицателен отговор на този въпрос, при какви обстоятелства следва да се смята, че случаят е такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/12: Abdullahi, Заключение от 11 юли 2013 г.
1. Трябва ли член 19 от Регламент № 343/2003 във връзка с член 18 от същия да се тълкува в смисъл, че когато на основата на тези разпоредби държава членка приеме да разгледа молба за убежище, тя следва да се счита за компетентната държава по смисъла на член 16, параграф 1, първо изречение от Регламент № 343/2003, или пък трябва да се тълкува в смисъл, че когато в производство по обжалване или преразглеждане по член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 съответният национален орган — предвид правото на Съюза и независимо от факта на приемането — стигне до извода, че съгласно глава III от Регламент № 343/2003 друга държава е компетентна (дори когато до тази държава не е било отправяно искане за поемане на отговорност или същото не е било уважено), той трябва задължително да установи компетентността на тази друга държава членка за целите на произнасянето му в производството по обжалване или преразглеждане
Има ли в това отношение търсещият убежище субективно право молбата му за убежище да бъде разгледана от определена според тези критерии за компетентност държава членка?
2. Следва ли член 10, параграф 1 от Регламент № 343/2003 да се тълкува в смисъл, че държавата членка на първото незаконно влизане („първа държава членка“) трябва да приеме, че е компетентна да разгледа молбата за убежище на гражданин на трета страна, ако са налице следните обстоятелства:
Гражданин на трета страна влиза незаконно от трета страна в съответната първа държава членка. Той не подава молба за убежище в тази държава членка и впоследствие я напуска, като отива в друга трета страна. След по-малко от три месеца влиза от трета страна в друга държава членка на ЕС („втора държава членка“), отново незаконно. От тази втора държава членка отива направо в трета държава членка, в която за първи път подава молба за убежище. Между този момент и незаконното влизане в първата държава членка са изминали по-малко от дванадесет месеца.
3. Независимо от отговора на втория въпрос, когато посочената в него „първа държава членка“ е държава членка, чиято процедура за предоставяне на убежище се характеризира със системни недостатъци, сходни на описаните в Решение на Европейския съд по правата на човека от 21 януари 2011 г. по дело M.S.S. (жалба 30.696/09), необходима ли е друга преценка за по принцип компетентната по смисъла на Регламент № 343/2003 държава членка, независимо от Решение на Съда от 21 декември 2011 г. по дела C‑411/10 и C‑493/10
Може ли да се приеме, че престоят в такава държава членка е изначално ирелевантно обстоятелство за определянето на компетентността по смисъла на член 10 от Регламент № 343/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/11: Di Donna, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Допускат ли членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Директива 2008/52, основният принцип на правото на Съюза на ефективна съдебна защита и по принцип правото на Съюза като цяло въвеждането в държава — членка на Европейския съюз, на правна уредба като Законодателен указ № 28/2010 и Министерски указ № 180/2010, според която:
— съдът може в последващото съдебно производство да направи доказателствени изводи в ущърб на страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедура по задължителна медиация;
— съдът трябва да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, която е отхвърлила предложение за помирение, отнасящи се до периода след отправянето на предложението, и да я осъди да възстанови разноските, направени от загубилата страна през същия период, както и да внесе в държавния бюджет допълнителна сума, съответстваща на сумата, която вече е платена за дължимата държавна такса (стандартна такса), ако съдебното решение, с което се произнася по образуваното след оправянето на отхвърленото предложение съдебно производство, съответства изцяло на съдържанието на това предложение;
— съдът, като се позове на сериозни и извънредни причини, може да изключи възстановяването на разноските, направени от спечелилата страна, за възнаграждението на медиатора и на вещото лице, дори когато постановеното в съдебното решение не съответства изцяло на съдържанието на предложението;
— съдът трябва да осъди страната, която без наличието на основателна причина не е участвала в процедурата по медиация, да внесе в държавния бюджет сума, която съответства на дължимата за съдебното производство стандартна такса;
— медиаторът може, дори трябва да направи предложение за помирение дори при липсата на съгласие между страните и при неучастие на страните в процедурата;
— срокът, в който трябва да приключи опитът за медиация, може да достигне до четири месеца;
— дори след изтичането на четиримесечния срок от започване на процедурата по медиация съдебното производство може да се образува само след получаването от секретариата на медиаторската организация на съставения от медиатора протокол за липсата на споразумение, в който се излага отхвърленото предложение;
— не е изключено процедурите по медиация да се умножат — с произтичащото от това удължаване на сроковете за решаване на спора — толкова пъти, колкото са исканията, направени редовно в хода на междувременно образуваното съдебно производство;
— разноските за процедурата по задължителна медиация са поне два пъти по-големи от тези за съдебното производство, което процедурата по медиация се стреми да избегне, като разликата се увеличава пропорционално на увеличаването на стойността на спора (при което разноските за медиацията могат да бъдат над шест пъти по-големи от разноските за съдебното производство) или с увеличаването на сложността на спора (в какъвто случай може да е необходимо назначаването на вещо лице, разноските за което да се разпределят между страните в процедурата и което да подпомогне медиатора по въпроси, изискващи специални технически познания, без изготвеното от вещото лице заключение или получените от него данни да могат да се използват в последващото съдебно производство)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.