Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-212/15: ENEFI, Съдебно решение от 9 ноември 2016 г.
Следва ли член 4 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че в неговото приложно поле попадат вътрешноправните разпоредби на държавата, в която е открито производството по несъстоятелност, предвиждащи погасяване на правото на неучаствалия в производството по несъстоятелност кредитор да претендира своето вземане или спиране на принудителното изпълнение върху такова вземане в друга държава членка?
Релевантно ли е в това отношение обстоятелството, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение в държава, различна от държавата, в която е открито производството по несъстоятелност, е от данъчен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-551/15: Pula Parking, Заключение от 27 октомври 2016 г.
1) Приложим ли е в конкретния случай Регламент (ЕС) № 1215/2012 предвид естеството на правоотношението между страните в спора?
2) Отнася ли се Регламент […] № 1215/2012 и за компетентността на нотариусите в Република Хърватия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/15: D., Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
1) Приложим ли е член 15 от Регламент № 2201/2003 по отношение на основани на публичното право искания във връзка със закрила на детето, направени от местен орган в държава членка, в случаите, когато приемането на компетентността от съд на друга държава членка ще направи необходимо образуването на отделно производство от различен орган, в съответствие с различен правен ред и вероятно свързано с различна фактическа обстановка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в каква степен и изобщо трябва ли съдът да вземе предвид вероятните последици от уважаването на искането по член 15 по отношение на правото на свободно движение на засегнатите лица?
3) Ако понятието „[висш] интерес на детето“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 се отнася само до избора на съд, какви други фактори, които не са били вече взети предвид при преценката дали друг съд е „по-подходящ“, може да вземе предвид съдът в това отношение?
4) Може ли за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 съдът да вземе предвид материалното право, процесуалните разпоредби или съдебната практика на съответната държава членка?
5) В каква степен за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 националният съд следва да вземе предвид конкретните обстоятелства по делото, включително желанието на майката да се премести извън обсега на действие на социалните служби в нейната държава по произход, след което да роди детето си под юрисдикцията на друга държава, чиято социална система тя счита за по-благоприятна?
6) Кои въпроси по-специално трябва да разгледа националният съд, когато определя кой съд е най-подходящ да разгледа делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/15: Senior Home, Съдебно решение от 26 октомври 2016 г.
Обхваща ли понятието за вещни права по член 5, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 национална правна уредба като съдържащата се в член 12 от [GrStG] във връзка с член 77, параграф 2, първо изречение от [АО], съгласно която вземанията за данъка върху недвижимите имоти са публичноправни вещни тежести, обременяващи съответния недвижим имот, поради което собственикът на този имот е длъжен да търпи действията по принудителното изпълнение, насочено срещу същия недвижим имот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/15: Nikiforidis, Съдебно решение от 18 октомври 2016 г.
Приложим ли е към трудовите правоотношения Регламент „Рим I“ съгласно член 28 от него само в случай че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на сключен след 16 декември 2009 г. трудов договор, или всяко по-късно постигнато съгласие между страните по договора да изменят трудовото правоотношение помежду си или да го продължат без промяна води до приложимост на Регламента?
Изключва ли член 9, параграф 3 от Регламент „Рим I“ само прякото приложение на особени повелителни норми на трета държава, в която произтичащите от договора задължения не следва да бъдат или не са били изпълнени, или също и непрякото им отчитане в правната уредба на държавата, на чието право е подчинен договорът?
Има ли правно значение предвиденият в член 4, параграф 3 ДЕС принцип на лоялното сътрудничество за решението на националните юрисдикции да приложат пряко или непряко особените повелителни норми на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/15: Mikołajczyk, Съдебно решение от 13 октомври 2016 г.
Делата за унищожаване на брак след смъртта на единия от съпрузите попадат ли в приложното поле на Регламент № 2201/2003?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: попадат ли в приложното поле на посочения регламент делата за унищожаване на брак, образувани по иск на друго лице, а не на един от съпрузите?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли по дела за унищожаване на брак, образувани по иск на друго лице, а не на един от съпрузите, компетентността на съда да бъде учредена на основанията, предвидени в член 3, параграф 1, буква а), пето и шесто тире от Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-582/15: van Vemde, Заключение от 12 октомври 2016 г.
Трябва ли член 28, параграф 2, първо изречение от [Рамковото решение] да се тълкува в смисъл, че посочената в него декларация може да се отнася само до съдебните решения, постановени преди 5 декември 2011 г., независимо кога те са влезли в сила, или трябва да се тълкува в смисъл, че декларацията може да се отнася само до съдебните решения, влезли в сила преди 5 декември 2011 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/15: Kostanjevec, Съдебно решение от 12 октомври 2016 г.
Следва ли понятието „насрещен иск“ по смисъла на член 6, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, предявен като насрещен съгласно националното право, след като в ревизионно производство е отменено окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение в производство по първоначалния иск на ответника и същото дело е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, но в насрещен иск, предявен на основание неоснователно обогатяване, ищецът иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати въз основа на отмененото съдебно решение, постановено в производството по главния иск на ответника?
Следва ли понятието „дела във връзка с потребителски договори“, посочено в член 15, параграф 1 от Регламент № 44/2001, да се тълкува в смисъл, че включва и положение, при което потребителят предявява иск, с който претендира неоснователно обогатяване, като насрещен иск съгласно националното право, свързан с първоначалния иск, който обаче се отнася до дело, свързано с потребителски договор в съответствие с посочената по-горе разпоредба на Регламент № 44/2001, и с който ищецът потребител иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по главния иск на ответника, а следователно връщане на сумата в резултат на дело във връзка с потребителски договори?
Ако в посочения по-горе случай не е възможно компетентността да се основе нито на правилата за компетентност при насрещен иск, нито на правилата за компетентност при потребителски договори:
а) следва ли понятието „дела, свързани с договор“ по член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, с който ищецът претендира неоснователно обогатяване, който обаче е предявен като насрещен съгласно националното право, свързан е с първоначалния иск на ответника, който се отнася до договорното правоотношение между страните, когато предметът на иска, предявен на основание неоснователно обогатяване, е връщане на сумата, която ищецът е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по първоначалния иск на ответника, и следователно връщане на сумата в резултат на дело, свързано с договор?
Ако на предходния въпрос може да се отговори утвърдително:
б) следва ли в посочения по-горе случай компетентността по местоизпълнение по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се разглежда въз основа на правилата, които уреждат изпълнението на задълженията, произтичащи от искове, предявени на основание неоснователно обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/15: Henderson, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Може ли португалски съд, който разглежда гражданско дело, заведено срещу гражданин, пребиваващ в друга държава — членка на Европейския съюз, и е разпоредил призоваването на този гражданин по същото дело посредством препоръчано писмо с обратна разписка, но обратната разписка не е върната, да приеме с оглед на посочения [Регламент (ЕО) № 1393/2007] и на основополагащите го принципи, че призоваването е извършено надлежно, като се основе на документите, които са изпратени от съответната пощенска служба в държавата по пребиваване на адресата и доказват, че препоръчаното писмо с обратна разписка е връчено на този адресат?
2) В посочения в първия въпрос случай, противоречи ли на същия регламент и на принципите, които са в основата му, прилагането на член 230 от португалския граждански процесуален кодекс?
3) Противоречи ли на същия регламент и на принципите, които са в основата му, прилагането по настоящия спор на член 191, параграф 2 от португалския граждански процесуален кодекс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/15: Zulfikarpašić, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Съответстват ли разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение във връзка с европейското изпълнително основание на Регламент (ЕО) № 805/2004, и по-специално дали в Хърватия, в производствата по издаване на разпореждане за принудително изпълнение въз основа на автентичен документ, терминът „съд“ обхваща и нотариусите?
2) Могат ли нотариусите да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по влезли в сила и подлежащи на изпълнение разпореждания за принудително изпълнение, издадени от тях въз основа на автентичен документ, след като срещу съответното разпореждане не е подадена частна жалба, а в случай че не могат да издават такива удостоверения, дали съдилищата могат да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по разпореждания за принудително изпълнение, издадени от нотариус въз основа на автентичен документ, ако съответното разпореждане по същество се отнася за безспорно вземане, и кой формуляр трябва да се използва в този случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.