Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-745/23: Alenopik, Заключение от 28 ноември 2024 г.
Как следва да се определи обменният курс, по който се изчислява стойността на паричните средства по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент[а относно контрола на паричните средства], ако те са във валута, чийто обменен курс не се публикува от Европейската централна банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/23: HP – Hrvatska pošta, Съдебно решение от 21 ноември 2024 г.
Трябва ли Директива 2019/1024 да се тълкува в смисъл, че заявление за достъп до документи, притежавани от орган от обществения сектор, попада в нейното приложно поле?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/23: Mercedes-Benz Group (Responsabilité des constructeurs de véhicules), Заключение от 21 ноември 2024 г.
1) В разрез ли е с разпоредбите на правото на Съюза лек автомобил с дизелов двигател, за който се прилага стандартът за емисиите Евро 5, независимо дали в неговата система за управление е инсталирана схема, която като понятие трябва да се квалифицира като измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, ако с оглед на неговата конструкция и управлението на инсталираните в него функции от самото начало е ясно, че след загряване на двигателя той отделя повече от 180 мг азотни оксиди на км в „сместа“, дори когато в това състояние той извършва изпитвателен пробег [изпитване] по NEDC?
2) Може ли устройство в превозно средство, което засича температурата, скоростта на превозното средство, честотата на въртене на двигателя (обороти в минута) предавката от предавателната кутия, разреждането в колектора или всеки друг параметър, за да измени — в зависимост от резултата от засичането — параметрите на процеса на изгаряне в двигателя, да намали ефективността на системата за регулиране на емисиите по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007 и следователно да представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, дори когато изменението на параметрите на процеса на изгаряне, произтичащо от резултата от засичането чрез устройството, действително увеличава емисиите на дадено вредно вещество, например азотни оксиди, но същевременно намалява емисиите на едно или повече други вредни вещества като прахови частици, въглеводороди, въглероден оксид и/или въглероден диоксид?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: при какви условия в такъв случай устройството представлява измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007?
4) При утвърдителен отговор на втория въпрос: противоречат ли разпоредби на националното право, които възлагат на купувача на превозно средство пълната тежест да докаже наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007, без производителят на превозното средство да е задължен да предостави информация по този въпрос в рамките на събирането на доказателства, на споменатите в решение [C‑100/21], член 18, параграф 1, член 26, параграф 1 и член 46 от Директива 2007/46, доколкото от последните разпоредби следва, че купувачът на превозно средство има право на обезщетение срещу производителя му, когато в него е инсталирано забранено измервателно-коригиращо устройство (вж. т. 91 и 93 от посоченото решение)?
5) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: какво разпределение на тежестта на доказване е предвидено в [правото на Съюза] при правен спор между купувача на превозно средство и неговия производител във връзка с правото на обезщетение, което първият има срещу втория, за наличието на измервателно-коригиращо устройство по смисъла на член 3, точка 10 от Регламент № 715/2007
Имат ли страните улеснения при доказването или и задължения, и ако да, какви
В случай че са налице задължения: какви са последиците от неспазването им?
6) Целят ли разпоредбите на Директива [2007/46] и по-специално член 18, параграф 1 и член 3, точка 36 от нея, също и да защитят отделния купувач на превозно средство от покупка на неотговарящо на изискванията на правото на Съюза превозно средство, което този купувач не би купил, ако знаеше, че то не отговаря на изискванията на правото на Съюза, тъй като при това положение нямаше да иска да го купи?
7) Независимо от отговора на предходния въпрос, длъжен ли е съгласно правото на Съюза производител на превозно средство — който е нарушил разпоредбите на Директива [2007/46] или приети въз основа на нея разпоредби на националното право, и по-специално е нарушил забраната за издаване на неверен сертификат за съответствие — във всички или поне в някои случаи изцяло да освободи купувача от последиците от покупката на превозното средство, което не отговаря на изискванията на правото на Съюза, и следователно при поискване да възстанови на купувача разходите за тази покупка евентуално срещу връщане на превозното средство и прехвърляне на правото на собственост върху него, след като се приспаднат всички ползи за купувача от закупуването му
Ако това е така само в някои случаи, кои са те?
8) Ако на седмия въпрос следва да се отговори отрицателно или следва да се отговори утвърдително само в някои случаи: съответства ли винаги на изискванията на правото на Съюза ограничаване на обезщетението — дължимо на купувач на превозно средство, което не отговаря на предвидените в правото на Съюза изисквания за емисиите на отработилите газове и/или характеристиките на системата за контрол на емисиите — до сумата, която купувачът е платил в повече за превозното средство, имайки предвид рисковете, свързани със забраненото измервателно-коригиращо устройство, ако производителят просто поради небрежност е издал неверен сертификат за съответствие, съгласно който към датата на производството си превозното средство отговаря на всички правни актове
Ако това не винаги е така, в кои случаи това не е така?
9) При утвърдителен отговор на осмия въпрос: съответства ли винаги на изискванията на правото на Съюза ограничаване на обезщетението — дължимо на купувач на превозно средство, което не отговаря на предвидените в правото на Съюза изисквания за емисиите на отработилите газове и/или характеристиките на системата за контрол на емисиите — до сумата, която този купувач е платил в повече за превозното средство, имайки предвид рисковете, свързани със забраненото измервателно-коригиращо устройство, и която обаче не може да надвишава 15 % от покупната цена, ако производителят просто по небрежност е издал неверен сертификат за съответствие, съгласно който към датата на производството превозното средство отговаря на всички правни актове
Ако това не винаги е така, в кои случаи това не е така?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/24: Eisenberger Gerüstbau, Заключение от 20 ноември 2024 г.
1. Налице ли е договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83/ЕС, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, дори ако преди или при сключването на договора потребителят ползва помощ от търговец, който наема независимо от доставчика?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос от страна на Съда:
Налице ли е договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, дори ако е налице някое от следните допълнителни условия:
а) контактът между потребителя и доставчика е иницииран от търговеца, подпомагащ потребителя;
б) търговецът, подпомагащ потребителя, оказва влияние върху съществени части от съдържанието на договора преди сключването му (напр.: изготвяне на количествена сметка или предоставяне на проект на договор):
3. Ако според Съда в случаите по въпроси 1, 2 а) и 2 б) не е налице договор от разстояние, от който е възможен отказ:
При условие че след сключването на този договор и отново чрез изключителното използване на средства за комуникация от разстояние страните сключат друго споразумение за допълнителни услуги на доставчика, които са от второстепенно значение в сравнение с първия договор:
Представлява ли това допълнително споразумение само по себе си договор от разстояние съгласно член 2, точка 7 от Директива 2011/83, от който е възможен отказ съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, или както основния договор, който то допълва, не е възможен отказ от него.
4. Ако в случай на договор от разстояние, от който е възможен отказ, потребителят упражни правото си на отказ, след като съдоговорителят му вече е предоставил услуги:
Може ли въпреки член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/83 потребителят да бъде задължен да възстанови на търговеца стойността на услугата му в подходящ размер, ако различно заключение би представлявало злоупотреба с право или би било недобросъвестно с оглед на всички обстоятелства в отделния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/22: Compass Banca, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Следва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност, да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията [framing (рамкиране] изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително посредством цялостното представяне“?
Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на националния орган за защита на конкуренцията (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: [първо,] със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, [второ,] със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, [трето,] с едновременното отправянето на свързани предложения, [четвърто,] с кратките срокове, предоставени за приемане на предложението) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал [за размисъл] от седем дни?
Допуска ли Директива [2016/97], и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?
Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправено сложно свързано предложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-351/23: GR REAL, Заключение от 14 ноември 2024 г.
1) Приложими ли са член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от [Директива 93/13/ЕИО] по дело като разглежданото в главното производство, което е образувано по иск на лице, на което е възложен недвижим имот при публична продан, и в което същевременно се разглежда насрещен иск на потребител за възстановяване на положението отпреди възлагането на публичната продан, ако преди публичната продан потребителят е потърсил правна защита за прекратяване на действията по реализиране на обезпечението, като е подал до съда молба за допускане на временна мярка, и също преди публичната продан е уведомил участниците за висящото съдебно дело относно прекратяването на действията за реализиране на обезпечението чрез доброволна публична продан, но въпреки делото проданта е проведена?
2) Трябва ли [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която при изпълнението върху даден като обезпечение недвижим имот на потребител с цел удовлетворяване на вземанията на банка по договор за потребителски кредит чрез провеждане на публична продан, организирана от частноправен субект („организатор на проданта“):
a) потребителят не може валидно да повдигне възражение за неравноправност на договорните клаузи, въз основа на които е пристъпено към изпълнение на вземането на банката, за да изиска отлагане на тази продан, въпреки че вземането се основава на неравноправни клаузи, и по-специално на договорна клауза за предсрочна изискуемост;
б) потребителят не може да изиска преустановяване на публичната продан на принадлежащ му недвижим имот, който е и неговото жилище, въпреки че е уведомил организатора на проданта и присъстващите лица, че е в ход съдебно производство по молба за допускане на временна мярка, изразяваща се в спиране на публичната продан, но съдът все още не се е произнесъл с влязло в сила решение по молбата, а същевременно допускането на временната мярка е единственият способ, по който потребителят би могъл да получи привременна съдебна защита срещу провеждането на публичната продан на недвижимия имот вследствие на неравноправните договорни клаузи;
в) при посочените в предходните точки обстоятелства потребителят не може да упражни в пълен обем правата, които произтичат за него от транспонирането на Директива 93/13/ЕИО, и не може да се постигнат целите на тази директива, тъй като съгласно тази правна уредба нищожност на публичната продан може да се изтъква само на три основания:
i) нищожност на договора за учредяване на обезпечението;
ii) нарушение на [Закона за доброволната публична продан];
iii) наличие на престъпление?
3) Трябва ли [Директива 2005/29] да се тълкува в смисъл, че пристъпването към изпълнение върху дадена като обезпечение вещ въз основа на неравноправна договорна клауза за предсрочна изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит, а следователно и на неправилен размер на просроченото плащане, може да представлява нелоялна търговска практика по смисъла на член 5 от тази директива, и по-специално агресивна търговска практика по смисъла на членове 8 и 9 от нея, а отговорността на банката и целите на Директива [2005/29] се отнасят не само за банката, но и за дружеството организатор, което осъществява изпълнението върху даденото на банката обезпечение?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/23: Agenciart – Management Artístico, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Трябва ли лице, което обичайно упражнява срещу парично възнаграждение и като свободна професия, актьорство, независимо че не разполага с организирана структура на ресурсите (доколкото упражнява тази дейност без собствено оборудване, персонал или каквито и да било инструменти или съоръжения, предназначени за професионалната му дейност), да се квалифицира като „предприятие“ по смисъла на разпоредбите на съображение 5 и на член 2, точка 3 от Директива 2011/7/ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/22: Adusbef (Pont Morandi), Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Противоречи ли на правото на Съюза тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява и да се произнася по задължението да се обяви процедура за възлагане на концесия?
Противоречи ли на правото на Съюза тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява надеждността на концесионер, допуснал сериозно неизпълнение?
Налага ли правната уредба на Съюза задължение за прекратяване на правоотношението в случай на установено нарушение на принципа за провеждане на процедура за възлагане на концесия и/или установена ненадеждност на притежателя на автомагистрална концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/23: Corván, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък с обстоятелства е изчерпателен или не, и ако това не е така, дали при транспонирането на тази директива в националното си право държавите членки имат възможността да приемат разпоредби, които ограничават в по-голяма степен от предходната национална правна уредба достъпа до правото на опрощаване на задължения, като откажат или ограничат достъпа до опрощаване на задължения, отменят опрощаването или предвидят по-дълги срокове за пълно опрощаване на задължения или по-дълги периоди на забрана за осъществяване на дейност, при обстоятелства, различни от посочените в член 23, параграф 2?
Трябва ли член 23, параграфи 1 и 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която при транспонирането на тази директива изменя реда на вземанията в производството по несъстоятелност, приложим преди приемането на тази правна уредба, доколкото тя изисква длъжникът да плати непривилегированите публични вземания вследствие на производство по несъстоятелност, за да му бъдат опростени задължения, изключва достъпа до опрощаване на задълженията при обстоятелства, при които длъжникът е извършил действия по небрежност или по непредпазливост, без обаче да е действал непочтено или недобросъвестно, и изключва този достъп, когато в рамките на десет години преди подаването на молбата за опрощаване на задължения на длъжника е наложена санкция с влязъл в сила административен акт за много тежки данъчни нарушения, нарушения, свързани със социалното осигуряване или обществения ред, или когато спрямо него е издаден влязъл в сила акт за производна отговорност, освен ако към датата на подаване на тази молба длъжникът е платил изцяло данъчните си задължения и задълженията си, свързани със социалното осигуряване?
Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва достъпа до опрощаване на задължения в конкретен случай, без това изключване да е надлежно обосновано от националния законодател?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че съдържащият се в него списък на определени категории задължения е изчерпателен или не и дали при отрицателен отговор държавите членки имат възможността да изключат от опрощаването на задълженията определени категории задължения, различни от изброените в тази разпоредба, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба за транспониране, която предвижда общо изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, тъй като удовлетворяването на тези вземания има особено значение за едно справедливо и солидарно общество, основано на правовата държава, освен при съвсем конкретни обстоятелства и много стриктни количествени ограничения, независимо от естеството на посочените вземания и от обстоятелствата, при които са възникнали, и които поради това ограничават обхвата на националните разпоредби относно опрощаването на задължения, приложими към тази категория задължения преди приемането на тази правна уредба, при условие че това изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която се установява общо правило за изключване на публичните вземания от опрощаването на задължения, доколкото предоставя привилегировано третиране на публичните кредитори спрямо останалите кредитори, при условие че такова изключване е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли член 23, параграф 4 от Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда ограничаване на опрощаването на задължения за определена категория задължения чрез въвеждане на горна граница, над която това опрощаване се изключва, без тази горна граница да се определя в зависимост от размера на съответното задължение, при условие че това ограничение е надлежно обосновано съгласно националното право?
Трябва ли Директива 2019/1023 да се тълкува в смисъл, че когато националният законодател реши да упражни възможността, предвидена в член 1, параграф 4 от тази директива, и разшири прилагането на производствата, които водят до опрощаване на задължения, поети от изпаднали в несъстоятелност предприемачи, така че да обхване изпаднали в несъстоятелност физически лица, които не са предприемачи, правилата, приложими към тези физически лица въз основа на такова разширяване на прилагането, трябва да са в съответствие с разпоредбите на дял III от посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/23: ERB New Europe Funding II, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Задължава ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан по-специално в светлината на двадесет и трето съображение от същата директива и на принципа на ефективност, национална юрисдикция да разгледа съмненията относно неравноправния характер на договорни клаузи, предвидени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител, дори когато тези клаузи са били разгледани преди това от друга национална юрисдикция в рамките на първоинстанционно съдебно производство, започнато от потребителя, който не е участвал в устните състезания и не е бил надлежно подпомаган или представляван от адвокат, и съмненията са били отхвърлени със съдебно решение, което не е било обжалвано от потребителя и поради това е придобило във вътрешното процесуално право силата на пресъдено нещо (res judicata), ако конкретните обстоятелства по спора логично и обосновано сочат, че този потребител не е използвал способа за защита в посоченото първо съдебно производство поради ограничените си познания или информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.