Португалски
Автентичен език на производството – португалски
Дело C-282/00: RAR, Съдебно решение от 15 май 2003 г.
1. Следва ли вторият параграф на член 8 от Регламент (ЕИО) № 1600/92 на Съвета от 15 юни 1992 година да се прилага по отношение на: (i) захар, произведена от сурова захар (захар в тесния смисъл, независимо дали произхожда от местно отглеждана захарна цвекло или от внесена сурова захар), или (ii) само по отношение на захар, добавена към продукти, които я съдържат (като сладкиши, безалкохолни напитки и др.)
(По същество, какво означава изразът „продукти са преработени“, съдържащ се в тази разпоредба?)
2. Обхващат ли продажбите [на захар, извършвани от 1907 г. извън Азорските острови от предприятието, което понастоящем се управлява от Sinaga], посочени [в таблицата, приложена към акта за преюдициално запитване], понятията „традиционни търговски потоци“, „традиционен износ“ и „традиционни ... пратки“ към „останалата част от Общността“, съдържащи се във второто тире на член 3, параграф 3 и втория параграф на член 8 от посочения регламент?
3. Независимо от отговорите на предходните въпроси, позволява ли действащата правна уредба от септември 1998 г. досега Sinaga да продава в континентална Португалия захар, произведена от нея от захарна цвекло, отгледана на Азорските острови и за производството на която получава помощ от Общността по програмата Poseima?
4. Отново независимо от отговорите на предходните въпроси, позволява ли действащата правна уредба от септември 1998 г. досега Sinaga да продава в континентална Португалия захар, произведена от нея от внесена сурова захар, която е освободена от налози по програмата Poseima?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/99: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 10 април 2003 г.
Спазено ли е изискването националното законодателство да предвижда издаването на разрешение за използване на отпадъчни масла като гориво или за тяхната регенерация да бъде изрично обвързано с приемането на всички подходящи мерки за защита на здравето и използването на най-добрата налична технология, когато разходите не са прекомерни?
Предвидено ли е в националното законодателство изискването остатъците от изгарянето на отпадъчни масла да се обезвреждат в съответствие с приложимите разпоредби на правото на Съюза относно опасните отпадъци?
Осигурено ли е чрез националното законодателство периодичното инспектиране на предприятията, които регенерират отпадъчни масла или ги използват като гориво, както и преразглеждането на издадените разрешения с оглед на развитието на техническия прогрес и/или състоянието на околната среда?
Изпълнено ли е задължението периодично да се предоставя на Европейската комисия информация относно техническия опит, придобития опит и постигнатите резултати от прилагането на мерките по Директива 75/439?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/02: Комисия/Португалия, Заключение от 6 март 2003 г.
Неизпълнение на задължението за транспониране на член 12, параграф 1 от Директива 79/409/ЕИО относно задължението за докладване в националното право от страна на Португалската република.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/01: Anomar и др., Заключение от 11 февруари 2003 г.
1. Представляват ли хазартните игри стопанска дейност по смисъла на член 2 ЕО?
2. Представляват ли хазартните игри дейност, свързана със стоки, която попада, като такава, в обхвата на член 28 ЕО?
3. Явяват ли се дейностите, свързани с производството, вноса и разпространението на игрални автомати, отделни от експлоатацията на такива автомати и, следователно, приложим ли е принципът на свободното движение на стоки, установен в членове 28 и 29 ЕО, към такива дейности?
4. Изключени ли са експлоатацията и участието в хазартни игри от обхвата на член 31 ЕО, като се има предвид, че тази разпоредба не обхваща монополи по предоставяне на услуги?
5. Представлява ли експлоатацията на игрални автомати предоставяне на услуги и, като такава, попада ли тя в обхвата на член 49 и сл. ЕО?
6. Представлява ли съвкупност от правни норми (като установените в членове 3, параграф 1 и 4, параграф 1 от Декрет-закон № 422 от 2 декември 1989 г.), съгласно които експлоатацията и участието в хазартни игри (дефинирани в член 1 на този акт като такива, чийто резултат е несигурен, тъй като зависи изключително или основно от случайността) – които включват (съгласно член 4, параграф 1, букви f) и g) от Декрет-закон № 422/89) игри, играни на автомати, които изплащат печалбите директно в жетони или пари, и игри на автомати, които, макар и да не изплащат директно печалби в жетони или пари, включват елементи, присъщи на хазартни игри или имат за резултат присъждане на точки, зависещи изключително от случайността – разрешение само в казина в постоянни или временни игрални зони, създадени с декрет-закон, пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО?
7. При положение че ограничителните правила, описани в т. 6 по-горе, представляват пречка за свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 49 ЕО, съвместими ли са те с правото на Общността, като се има предвид, че се прилагат без разлика към португалски граждани и предприятия и към граждани и предприятия на други държави членки и са, освен това, основани на императивни съображения от обществен интерес (защита на потребителите, предотвратяване на престъпността, защита на обществения морал, ограничаване на търсенето на хазарт и финансиране на дейности от обществен интерес)?
8. Подлежи ли дейността по експлоатация на хазартни игри на принципите на свободен достъп до и упражняване на всякаква стопанска дейност и, следователно, достатъчно ли е евентуалното съществуване на законодателство в други държави членки, което предвижда по-малко ограничителни условия за експлоатация на игрални автомати, за да се постави под съмнение валидността на португалските правила, описани в т. 6 по-горе?
9. Съответстват ли ограниченията, предвидени в португалското законодателство относно дейността по експлоатация на хазартни игри, на принципа на пропорционалност?
10. Представляват ли португалските правила, които обуславят разрешението с правни (сключване на административен договор с държавата след търг: член 9 от посочения Декрет-закон № 422/89) и логистични (експлоатация и участие в хазартни игри, ограничени до игрални зони: член 3 от този акт) условия, изискване, което е подходящо и необходимо за постигане на преследваните цели?
11. Поставя ли под въпрос прецизността на понятието съгласно обичайната правна интерпретация използването от португалското законодателство (членове 1, 4, параграф 1, буква g) и 169, параграф 3 от посочения Декрет-закон № 422/89 и член 16, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 316/95 от 28 ноември 1995 г.) на думата „основно“ във връзка с думата „изключително“ с цел да се дефинират хазартните игри и да се направи правна разлика между игрални автомати и автомати за забавление?
12. Налагат ли неопределените правни понятия, към които прибягва португалското законодателство при дефинирането на хазартни игри (членове 1 и 162, параграф 4 от Декрет-закон № 422/89, цитиран по-горе) и автомати за забавление (член 16 от Декрет-закон № 316/95, цитиран по-горе), необходимостта от тълкуване с цел класифициране на различните видове автомати за забавление, което също попада в рамките на преценката, с която разполагат националните органи?
13. Дори и да се приеме, че португалското законодателство не установява обективни критерии за разграничаване между игрални автомати и автомати за забавление, нарушава ли предоставянето на Инспекцията по хазарта на дискреционна власт за класифициране в областта на хазарта някакъв принцип или правило на правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/00: Ilumitrónica, Съдебно решение от 14 ноември 2002 г.
Допустимо ли е да се изисква плащане на митническото задължение от вносители, които, действайки добросъвестно и с необходимата грижа, са изготвяли и представяли своите декларации в продължение на редица години, без да знаят за нередност, която е била известна както на турските, така и на органите на Общността?
Тъй като турските органи са били наясно с неточността на съдържанието на ATR сертификатите, които са удостоверили, съществува ли възможност турската държава да бъде задължена да плати митническото задължение?
Тъй като Комисията е подозирала или е била наясно с поведението на турските органи, посочено във въпрос 2 по-горе, била ли е Комисията длъжна да предупреди търговците от Общността?
Явява ли се нарушение на тази евентуална задълженост основание за освобождаване от отговорност на (митническите) декларанти, които през всички тези години са действали добросъвестно по отношение на съдържанието на своите декларации?
Валидно ли е решението на Комисията и на португалските митнически органи, действащи по съвет на първата, да предприемат действия за последващо събиране на дължимите вносни мита, без преди това да са започнали процедурата, предвидена в членове 22 и 25 от Споразумението за асоцииране ЕИО-Турция (подписано в Брюксел на 23 ноември 1970 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/01: Комисия/Португалия, Заключение от 17 октомври 2002 г.
Неспазване на задълженията по член 14, параграф 1 от Директива 97/43/Евратом, изразяващо се в неиздаване в предвидения срок на всички необходими правни и административни разпоредби за транспониране на тази директива или, във всеки случай, в неизпращане на тези разпоредби на Комисията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/01: Комисия/Португалия, Заключение от 17 октомври 2002 г.
Неспазване на задълженията по член 55, параграф 1 от Директива 96/29/Евратом чрез неиздаване в предвидения срок на всички необходими правни и административни разпоредби за изпълнение на тази директива или, във всеки случай, чрез неизпращане на тези разпоредби на Комисията.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/01: EDM, Заключение от 12 септември 2002 г.
Годишното предоставяне на заеми с лихва от холдингова компания на дружества, в които тя притежава дялово участие, когато основната ѝ дейност е тяхното управление и, до известна степен, също така гарантиране на заеми, сключени от тях, представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на член 4 от Шестата директива?
Извършването на операции във връзка с консорциум, както в настоящия случай, от дружество, което едновременно е негов член и го управлява, особено когато те надвишават неговия дял, определен в договора, срещу заплащане от другите членове на консорциума, представлява ли „икономическа дейност“ по смисъла на Шестата директива?
Следва ли финансовата дейност на предприятие, която генерира годишен доход, явно по-висок от този от дейността, посочена в устава му като основна, да се счита за „инцидентна“ по смисъла на член 19 от Шестата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.