Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-37/95: Belgische Staat/Ghent Coal Terminal, Съдебно решение от 15 януари 1998 г.
Трябва ли член 17 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане се запазва за данъка върху добавената стойност върху инвестиции, които първоначално са били предназначени за използване в предприятието, но които по причини извън неговия контрол никога не са били действително използвани от предприятието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/96: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.
Изпълнило ли е Кралство Белгия задължението си да транспонира Директива 89/106/ЕИО относно строителните продукти в националното си законодателство в предвидения срок?
Може ли приемането на рамков закон, който само овластява изпълнителната власт да приеме необходимите мерки, без да съдържа материални разпоредби, да се счита за надлежно изпълнение на задължението за транспониране на директивата?
Могат ли трудности при прилагането на директивата на равнище Европейски съюз, липсата на хармонизирани стандарти или предстоящи изменения на директивата да оправдаят неизпълнението на задължението за транспониране от страна на държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/95: Schepens, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.
Съвместими ли са националните разпоредби, които позволяват на държавата членка да задържа възстановим ДДС чрез обезпечителна мярка при наличие на съмнения за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Допустимо ли е националното законодателство да не предвижда ефективен съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на задържането на възстановим ДДС, както и възможност за замяна на задържането с друга, по-малко обременяваща обезпечителна мярка, съгласно принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/96: Sanders, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.
Съвместими ли са националните правила, които позволяват на държавата членка да задържи възстановим ДДС при наличие на съмнение за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Съответства ли автоматичното и абсолютно прилагане на мярката по задържане на възстановим ДДС, без възможност за съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на мярката или за замяна с по-малко ограничителна гаранция, на принципа на пропорционалност, заложен във вторичното право на Европейския съюз?
Допустимо ли е начисляването на лихви в полза на държавата, които не се изчисляват от момента, в който възстановимият ДДС е трябвало да бъде изплатен, ако задържането впоследствие бъде отменено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-5/97: Ballast Nedam Groep/Belgische Staat, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.
Следва ли думата „допускат“ във фразата „допускат ... да се вземат предвид ...“, съдържаща се в диспозитива на решението, постановено на 14 април 1994 г. по дело C-389/92, да се разбира като „задължават“?
Ако думата „допускат“ в посочената по-горе фраза не следва да се разбира като равнозначна на думата „задължават“, означава ли това, че съответната държава членка разполага с дискреционна власт в това отношение, дори когато е изпълнено условието, посочено от Съда?
В кои случаи и на какви основания следва да се вземат предвид дружествата, принадлежащи на доминиращото юридическо лице на група?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/95: Rik Decan-Business Research & Development, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.
Следва ли член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит за определен данъчен период или да го пренесе към следващ период, като вместо това го задържи чрез процедура на превантивно обезпечение по националното право поради наличие на сериозни основания за подозрение за данъчна измама или поради наличие на оспорено вземане за ДДС, без да е налице окончателно признато право на държавата членка и без тя да е получила разрешение по член 27 от Шеста директива?
Ако това е допустимо, допуска ли принципът на пропорционалност, залегнал в правото на Общността, и член 18, параграф 4 от Шеста директива държавата членка да предвиди, че необходимостта или спешността на задържането не могат да бъдат оспорвани по никакъв начин и че задържането не може да бъде заменено с друга гаранция или отменено, докато оспорваното вземане не бъде окончателно решено с влязло в сила съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/96: Lease Plan Luxembourg/Belgische Staat, Заключение от 18 декември 1997 г.
1. Трябва ли понятието „постоянен обект“ по член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че предприятие от една държава членка, което отдава под наем или лизингова определен брой автомобили на клиенти, установени в друга държава членка, има ipso facto, поради това отдаване, постоянен обект в тази друга държава членка?
2. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: трябва ли член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги, състоящи се в отдаване под наем на превозни средства, могат да се считат за предоставени от постоянен обект в Белгия в случай, когато доставчикът на услугите има седалище на стопанската си дейност в Люксембург и почти всички договори се договарят и сключват от това място на установяване в Люксембург с клиенти, установени в Люксембург, а само ограничен брой превозни средства (приблизително десет автомобила от автопарк от почти 1000 превозни средства) се закупуват в Белгия и се поддържат или ремонтират в Белгия?
3. Трябва ли членове 6 и 59 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че чуждестранни данъчно задължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с тези стоки или услуги съгласно Осмата Директива за ДДС, не могат, в случай на забавено възстановяване, да получат по-ниска лихва, която, освен това, започва да тече едва от момента, в който такива чуждестранни данъчно задължени лица връчат официално уведомление на белгийската държава, докато в случай на забавено възстановяване на белгийски данъчно задължени лица, последните получават по-висока лихва, която автоматично и без официално уведомление започва да тече веднага след изтичане на законово установения срок за възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-286/94: Garage Molenheide и др./Belgische Staat, Съдебно решение от 18 декември 1997 г.
Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да не възстановява значителни суми на ДДС, които се дължат на лица, установени на нейната територия, и също така да не ги прехвърля към следващ данъчен период, а вместо това да извършва обезпечително задържане върху тях по национални правила, с мотива, че съществува силно предположение за данъчна измама, без да съществува ясно правно основание за това и без държавата членка да е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
1) Имат ли член 18, параграф 4 и член 27 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно оборотните данъци (Директива 77/388/ЕИО) пряко действие във вътрешния правен ред на държавите членки, в случая във вътрешния белгийски правен ред?
2) Ако отговорът е положителен, забранява ли член 18, параграф 4 от директивата на държава членка – по отношение на определен период или периоди, през които е възникнал излишък на ДДС – нито да възстанови излишната сума на данъчно задълженото лице, нито да я прехвърли към следващ данъчен период, а да я задържи чрез обезпечително задържане, което в белгийското право се счита за обезпечителна мярка по отношение на вземания към трети лица по смисъла на член 1445 от белгийския Граждански процесуален кодекс, доколкото в този случай не възниква окончателно правно основание и за сума, съответстваща на последващи данъчни вземания за същия или предходни данъчни периоди, когато последващите вземания се оспорват от данъчно задълженото лице?
3) Приложим ли е член 18, параграф 4 от директивата, ако задържането, както твърди белгийската държава, трябва да се счита за мярка, свързана със събирането на данъци?
Ако отговорът е положителен, приложим ли е член 27 от директивата, ако задържането трябва да се счита за част от „условията“ (modalités), които се определят?
Ако отговорът е отрицателен, приложим ли е член 27 от директивата, ако се приеме, че задържането е мярка, свързана със събирането на данъци?
4) Ако член 18, параграф 4 от директивата е приложим към задържането, трябва ли тази белгийска правна уредба да се счита за противоречаща на принципа на пропорционалност, както е установен от Съда?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка нито да възстанови излишъка от ДДС за данъчен период, нито да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи – с мотива, че срещу съответното данъчно задължено лице има вземане за предходен данъчен период, което се оспорва от данъчно задълженото лице и поради това все още не представлява окончателно вземане – дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС, разглеждан във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че държавата членка може да предвиди, че въпросът дали задържането е необходимо или неотложно, не може да бъде оспорван по никакъв начин и че задържането не може по никакъв начин да бъде заменено с предоставяне на обезпечение или да бъде отменено, докато спорното данъчно вземане не бъде установено с окончателно съдебно решение?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба е допустимо държава членка да не възстанови излишъка от ДДС на данъчно задълженото лице или да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи чрез обезпечителна мярка въз основа на вземане за предходен данъчен период, когато това вземане е оспорено по съдебен ред и следователно не представлява окончателно вземане, дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от директивата?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустимо ли е съгласно принципа на пропорционалност по правото на Общността и разпоредбите на член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС държава членка да предвиди правила, съгласно които
1) данъчно задълженото лице може да оспори обезпечителната мярка (осъществена чрез задържане) само чрез оборване на констатациите на органите, съдържащи се в протокола, но не и чрез оспорване на преценката дали задържането е необходимо или неотложно, и
2) задържането не може да бъде заменено с друго обезпечение или да бъде отменено, преди да бъде постановено окончателно решение относно оспорваното вземане на държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.