Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-123/76: Комисия/Италия, Заключение от 28 юни 1977 г.
Нарушение на задълженията на Италианската република по Директива 73/23/ЕИО относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно електрическо оборудване, предназначено за използване при определени напрежения
Неспазване на задължението за въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Директива 73/23/ЕИО, по-специално на членове 2 (с приложение I), 5, 6, 8, 9 и 10
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/76: Van Ameyde/UCI, Съдебно решение от 9 юни 1977 г.
Дали Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 г., Препоръка 73/185/ЕИО на Комисията от 15 май 1973 г. и Решение 74/166/ЕИО на Комисията от 6 февруари 1974 г., които имат за цел премахването на проверките на „зелената карта“ на границите между държавите членки, следва да се тълкуват като разрешаващи съществуването на национални разпоредби или споразумения между националните бюра на застрахователите или техните членове, които са несъвместими с разпоредбите на Договора относно конкуренцията, правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги?
Дали разпоредбите на членове 85, 86 и 90 от Договора относно конкуренцията забраняват всяка национална разпоредба, всяко споразумение между бюра и всяко решение или съгласувана практика, които имат за цел или ефект изключването на ликвидаторите на щети от уреждането на претенции за вреди, причинени от чуждестранни превозни средства, дори когато те са били посочени от застрахователите на превозното средство, причинило вредата, които са установени в държавата на произход?
Дали членове 7, 52 и 59 от Договора забраняват всяка национална разпоредба или действие, което има за пряк или косвен ефект възпрепятстване в държава членка на ефективното упражняване на дейността на ликвидатор на щети, установен в тази държава членка, дори ако разпоредбата се отнася до национално бюро на застрахователите по смисъла на определението, дадено в Директива 72/166/ЕИО, или когато поведението е приписуемо на това бюро?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/76: Interzuccheri, Съдебно решение от 25 май 1977 г.
Може ли член 13, параграф 2 от Договора и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО да препятстват прилагането, в търговията между държавите членки на пазара на захар, на национална мярка, която налага такса върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, чиито приходи се използват изключително в полза на националните рафинерии за захар и производителите на цвекло?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че тази такса представлява мито или такса с равностоен ефект, забранени от член 13, параграф 2 от Договора и от посочените разпоредби на регламентите?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че тази такса представлява такса с равностоен ефект на мито по смисъла на член 13, параграф 2 от Договора и на посочените разпоредби на регламентите?
Явява ли се прилагането на парична такса като тази, посочена в първия въпрос, нарушение на забраната за дискриминация между производителите или потребителите, установена във втория параграф на член 40, параграф 3 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/76: Cucchi/Avez, Съдебно решение от 25 май 1977 г.
Може ли член 13, параграф 2 от Договора и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО да възпрепятстват прилагането, в търговията между държавите членки на пазара на захар, на национална мярка, която налага такса върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, чиито приходи се използват изключително в полза на националните рафинерии на захар и производителите на цвекло?
Възникват ли въпросите, повдигнати с първите четири въпроса, и когато парична такса, прилагана едновременно върху произведена в страната и върху внесена захар, се налага, в случая на внесена захар, не при преминаването на границата, а впоследствие, когато захарта е поставена на склад?
Съвместима ли е с разпоредбите на Общността, по-специално с Регламент (ЕИО) № 3330/74, парична такса, наложена при преминаването от една захарна година към друга с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността върху захарта, държана на определена дата от предприятията?
Могат ли засегнатите лица да откажат да платят такава такса върху своите запаси от захар (и да я възстановят, ако вече са я платили), или, напротив, незаконността на таксата по правото на Общността може да бъде противопоставена само по отношение на внесена захар, складирана в помещенията на вносителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-90/76: Van Ameyde/UCI, Заключение от 11 май 1977 г.
1. Следва ли Директива 72/166/ЕИО на Съвета, Препоръка 73/185/ЕИО на Комисията и Решение 74/166/ЕИО на Комисията да се тълкуват като разрешаващи национални разпоредби, споразумения, решения и практики, договорени между националните бюра на застрахователите, или действия на отделно национално бюро или на свързаните с него предприятия, които имат за предмет или ефект ограничаване или премахване на конкуренцията от предприятия, чиято дейност се ограничава до уреждането на щети, произтичащи от произшествия, причинени от превозни средства от друга държава, като тази дейност е изцяло запазена за застрахователни предприятия, които са членове на съответното национално бюро?
2. Независимо от отговора на първия въпрос, забраняват ли членове 85, 86 и 90 от Договора за ЕИО всяка национална разпоредба, всяко споразумение между бюра или всяко решение, съгласувана практика или действие, които водят до изключително запазване на уреждането на щети, произтичащи от използването на чуждестранни превозни средства, за застрахователните предприятия, които са членове на националното бюро, с изключение на предприятия, занимаващи се само с уреждане на щети и които не са членове на бюрото, дори ако са били посочени от застрахователите на превозното средство, причинило щетата, които са установени в неговата държава на произход?
3. Независимо от отговора на първия въпрос, забраняват ли принципът на недискриминация (член 7 от Договора), разпоредбите относно правото на установяване (член 52 и сл. от Договора) и свободата на предоставяне на услуги (член 59 от Договора) всяка национална разпоредба или действие, което пряко или косвено възпрепятства в държава членка ефективното упражняване и осъществяване на дейността по уреждане на щети от предприятие, установено на територията на съответната държава членка, дори ако разпоредбата или действието произтича от национално бюро на застрахователите по смисъла на определението, дадено в Директива 72/166/ЕИО?
4. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли посочените в него мерки на Общността да се считат за законосъобразни от гледна точка на съответствието им с членове 7, 52, 59, 85, 86 и 90 от Договора за ЕИО и на всяко друго съображение, което би могло да ги опорочи, включително липса на мотиви и неспазване на съществени процедурни изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/76: Pretore di Cento/X, Съдебно решение от 5 май 1977 г.
Следва ли, при настоящото състояние на правото на Общността, институциите на Общността да бъдат уведомявани за образуването на наказателно производство за контрабанда на стоки, подлежащи на общата митническа тарифа и на селскостопански налози, с цел да могат да предявят иск за събиране на дължимите мита, или тази компетентност принадлежи единствено на държавите членки и техните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/76: Cucchi/Avez, Заключение от 3 май 1977 г.
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта), както и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват в смисъл, че в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО, се забранява налагането на парично вземане със следните характеристики: (a) прилага се с мярка на национален орган върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите, събрани чрез публичен орган, се използват единствено в полза на захарната индустрия и производителите на цвекло, установени на територията на държавата, в която е наложено вземането; (c) то е част от система на помощи, за която в правото на Общността са предвидени специални разпоредби; (d) никога не е било разрешено от институция на Общността и никога не е било наложено в съответствие с процедурата по член 41 от Регламент № 1009/67/ЕИО или с тази по член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, трябва ли да се счита, че забраната за налагане на посоченото парично вземане действа от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и съответно право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), които запазват за институциите на ЕИО практически изключителна компетентност да приемат правила, представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
5. Има ли също така нарушения на правилата на Общността, посочени в горните въпроси, ако паричното вземане, наложено едновременно както върху произведената в страната, така и върху внесената захар, се събира частично, доколкото се отнася до захарта, внесена от други държави членки на ЕИО, не при преминаването на границата, а когато захарта вече е на склад при вносителите или (търговските и промишлени) предприятията, които са я закупили от тях?
6. С оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, трябва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3330/74 (особено тези в членове 33—44), както и разпоредбите на членове 1—8 и 38—43 от Договора от Рим, да се тълкуват в смисъл, че налагането както върху произведената в страната, така и върху внесената захар на парично вземане според следните критерии трябва да се счита за неправомерно и забранено: (a) налага се с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността; (b) налага се без да се спазва процедурата, предвидена в член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74; (c) налага се еднократно на принципа, че е изключително; (d) налага се с незабавно действие върху захарта, която вече е на склад при предприятията, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да изберат между закупуване на захар с последващо налагане на вземането и незакупуване на захар с последващо освобождаване от вземането; (e) налага се при преминаване на захарта от едно захарно предприятие към друго, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент (ЕИО) № 3330/74, които оправдават прибягването до мерките, които трябва да се приемат по процедурата, предвидена в член 36 от същия регламент; (f) налага се под двусмисленото наименование „sovrapprezzo straordinario“ (специална надбавка), докато по същество се отнася до същото вземане, наречено „tassa di sfioramento sullo zucchero“ (данък за изравняване върху захарта), което в миналото винаги е било прилагано пряко чрез мерки на Общността или поне разрешено от институциите на Общността?
7. Дали разпоредбите на Общността, посочени по-горе, предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично вземане върху наличните им запаси от захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, индивидуално право да не плащат такова вземане (и да искат възстановяване на всяко платено вземане) или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко платено вземане) е поне ограничено до количествата захар, внесени от държавите членки на ЕИО и складирани от пряко внасящите предприятия или от други (търговски и промишлени) предприятия, които са я закупили от тях?
8. Възможно ли е въз основа на разпоредбите на Общността, посочени във въпрос 6, и с оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, да се счита за законосъобразно една категория граждани да бъде обложена, с обратно действие, с парично вземане, приходите от което се използват в полза на други категории граждани, чиито икономически и търговски интереси са в противоречие с техните?
В дело 105/76:
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим, член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват като забраняващи, в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на Общността, налагането на парично вземане с характеристиките на „надбавката“ върху захарта, както е установена и уредена с Наредба № 1195 на CIP от 22 юни 1968 г. и последващите изменения (Наредби на CIP № 1222 от 20.6.1969 г., № 9 от 30.6.1970 г., № 15 от 30.6.1971 г., № 7 от 3.8.1972 г., № 9 от 26.6.1973 г., № 27 от 28.6.1974 г., № 19 от 7.8.1975 г., № 20 от 1.7.1976 г. и № 24 от 1.10.1976 г.): (a) която се прилага с решение на национален орган за всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите от която се разпределят частично на производителите на цвекло, установени на територията на държавата, която налага вземането, частично на захарната индустрия, също установена на територията на тази държава, и частично за покриване на различни разходи (включително разходите за управление на Cassa Conguaglio Zucchero)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, влиза ли в сила забраната за налагане на посоченото парично вземане от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и, в резултат, право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/76: Pretore di Cento/X, Заключение от 27 април 1977 г.
1. Дали, по силата на Решението на Съвета на Европейските общности от 21 април 1970 г., пострадалата страна в случай на престъпление на контрабанда е само Европейската икономическа общност, или ЕИО може да има качеството на пострадала страна заедно с отделните национални държави, на които е възложено събирането на митата за и от името на Общността.
2. Дали, в резултат на това, националният съд трябва, съгласно собствената си процедура, да уведоми Общността, че са образувани наказателни производства във връзка с престъплението на контрабанда, за да ѝ даде възможност да предяви иск за възстановяване на митата, чието плащане е било избегнато.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Съдебно решение от 22 март 1977 г.
Дали система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (по отношение на разглеждания период) позволяват на вътрешните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални хартиени фабрики, докато вестникарската хартия, внесена от държави членки, може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение върху вноса, забранено от член 30 и сл. от Договора за ЕИО?
Дали фактът, че посочената система от субсидии може да бъде незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността – тъй като съответните приходи, които се събират, са предназначени да финансират дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно е незаконна?
Дали, ако се даде утвърдителен отговор на горепосочените въпроси, разпоредбите на член 30 и сл. от Договора за ЕИО са пряко приложими и дали създават индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата такова право може да бъде упражнено)?
Дали, ако се даде отрицателен отговор на предходните въпроси, забраната за данъчна дискриминация, установена с член 95 от Договора, обхваща и специални налози, наложени както върху вътрешни, така и върху внесени стоки, чиито приходи са предназначени за малки публичноправни органи, различни от държавата?
Дали дискриминацията, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, е налице, ако посочените по-горе налози върху вътрешни продукти (в случая тапети) се изчисляват на базата на цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за изчисляване на налога върху съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; под обща стойност на внесения продукт се разбира цената на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена следователно от цената на първоначалната суровина заедно с добавената стойност), увеличена с „разходите за товарене, доставка, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата за продажба“?
Дали, ако отговорът на предходния въпрос е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за неговото изчисляване е по-висока само за внесените продукти, член 95 от Договора създава за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-74/76: Ianelli/Meroni, Заключение от 10 февруари 1977 г.
1) Процесуалните правила, предвидени в член 93 от Договора за ЕИО, изключват ли възможността национален съд да поиска преюдициално тълкуване по член 92 от Договора за ЕИО и впоследствие да се произнесе по прилагането на тази разпоредба
(b) Ограничено ли е значението на израза „предприятия или производството на определени стоки“ в член 92 от Договора за ЕИО само до частни предприятия или включва и институции с нестопанска цел, подчинени на публичното право
(c) Изпълнено ли е понятието „всяка помощ, предоставена чрез държавни ресурси“, дори ако самата държавна агенция получава помощ от държавата или частни предприятия
(d) Съществува ли помощ под формата на предоставяне на безвъзмездна облага, ако получателят на помощта не е частно предприятие, а държавна агенция, и може ли да се говори за безвъзмездност, когато наложената върху отделното предприятие такса е незначителна спрямо общия размер на вноските
(e) Нарушава ли се конкуренцията и засяга ли се търговията между държавите членки, ако маркетинговите изследвания и рекламата, извършвани от държавната агенция в собствената ѝ страна и в чужбина, се извършват и от подобни институции на други държави членки
(f) Ако таксата не се налага върху самите внесени стоки, а върху тяхната преработка, представлява ли тя такса с еквивалентен ефект по смисъла на членове 9, параграф 1, 12 и 13, параграф 2 от Договора за ЕИО
(g) Представлява ли налагането на данъчно облагане върху „продуктите на други държави членки“ не при вноса им, а само при тяхната преработка, дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО
(1) Представлява ли система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (за разглеждания период) позволяват на местните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални фабрики, докато внесената от държави членки вестникарска хартия може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса, забранена от членове 30 и сл. от Договора за ЕИО
(2) Дали обстоятелството, че посочената система от субсидии може да е незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността — тъй като събраните средства са предназначени за финансиране на дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно незаконна
(3) Ако на горните въпроси се отговори положително, разпоредбите на членове 30 и сл. от Договора за ЕИО прилагат ли се пряко и създават ли индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата може да се упражни това право)
(4) Обхваща ли забраната за данъчна дискриминация, установена в член 95 от Договора, и специални налози, наложени както върху местни, така и върху внесени стоки, приходите от които са предназначени за малки публични органи, различни от държавата
(5) Съществува ли дискриминация, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, ако посочените налози върху местните продукти (в случая тапети) се изчисляват върху цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за облагане на съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; като под обща стойност на внесения продукт се разбира стойността на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена от стойността на първичната суровина плюс добавената стойност), увеличена с „разходите по товарене, експедиция, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата“
(6) Ако отговорът на въпроса по т. 5 е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за изчисляването му е по-висока само за внесените продукти, създава ли член 95 от Договора за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.