Френски
Автентичен език на производството – френски
Дело C-316/24: PAN Europe/Комисия, Определение от 26 март 2026 г.
Възможно ли е да се извърши служебна поправка на явна техническа грешка в съдебно решение на основание разпоредбите на Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/24: Fauré Le Page, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква ж) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че когато дадена марка включва число, което може да бъде възприето от съответните потребители като обозначаващо годината на създаване на дадено предприятие и че, тъй като тази година е от далечното минало, тя посочва дългогодишно ноу-хау, което служи като гаранция за качество и придава престижен вид на стоките, за които е регистрирана марката, независимо че ноу-хау с такава продължителност не съществува, може да се заключи, че тази марка може да въведе в заблуждение потребителите по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-338/24: Sanofi Pasteur, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 13 от Директива 85/374, с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. González Sánchez (C‑183/00, EU:C:2002:255), съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението му за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
Член 11 от Директива 85/374 — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от Хартата, тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
Може ли член 10 от Директива 85/374, който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на стабилизиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо заболяване давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-819/25: Gonrieh, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Задължен ли е държавата членка, която е издала виза за събиране на семейство при условие за последващо удостоверяване на самоличността и автентичността на документите, да организира и осигури преместването на лицето до дипломатическо или консулско представителство, когато лицето няма възможност да се яви лично?
Следва ли държавата членка да предприеме дипломатически или консулски действия, включително контакт с трети държави, за да улесни преместването на лицето, на което е издадена виза за събиране на семейство, когато то не може да се яви лично за удостоверяване на самоличността си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/24: Vista-Life Pharma и Vista-Life Pharma Belgium, Заключение от 29 януари 2026 г.
1 Трябва ли член 2, параграф 2, точки 1 и 5 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че понятията „определени характеристики“ и „дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки“ обхващат обозначения за честотата на приемане и/или за начина на приложение на храната?
2. Трябва ли член 14, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че изисква етикетът или, при липса на етикет, представянето или рекламата буквално да възпроизвежда информацията, че заболяването, до което се отнася претенцията, „има многобройни рискови фактори и […] промяната на един от тези рискови фактори може да има или може и да няма благоприятен ефект“?
3. Трябва ли член 14, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че изисква рекламата, възпроизвеждаща здравната претенция за намаляване на риска от заболяване, да съдържа информация, че „заболяването, за което се отнася претенцията, има многобройни рискови фактори и че промяната на един от тези рискови фактори може да има или може и да няма благоприятен ефект“, когато тази информация е посочена върху опаковката, в листовката и/или на уебсайта на продукта?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-727/23: PB/ЕСП (Décision de non-reclassement), Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Допустимо ли е администрацията да допълва мотивите на решение за непрекласиране пред съда на Европейския съюз и при какви условия?
Спазен ли е принципът на съответствие между жалбата по административен ред и последващата съдебна жалба при отхвърляне като недопустимо на основание, изведено от грешка в преценката на заслугите на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-742/25: Société d’exploitation des ports du Détroit/Communauté d’agglomération du Boulonnais, Определение от 26 януари 2026 г.
Приложимо ли е изискването за шестседмичен срок за встъпване по член 143, параграф 1 от Процедурния правилник и при връщане на делото от Съда на Общия съд?
Стриктното прилагане на процесуалните срокове ограничава ли правото на достъп до съд, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Подлежи ли на съдебен контрол от Съда преценката на Общия съд относно наличие на случайно събитие или непреодолима сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-52/25: Binanrier, Заключение от 15 януари 2026 г.
Допуска ли [член 25, параграф 9 от Регламент № 702/2014] съответната държава членка да не намали помощта, предназначена за компенсиране на земеделските стопани за щети, причинени от климатично събитие, което се счита за природно бедствие, когато бенефициерът на помощта докаже, че видът на стопанството му (в случая постоянни и временни ливади, както и тревните площи, предназначени за изхранване на добитък, а не за култури) не може да бъде застрахован в съответната държава членка (в случая Белгия) срещу статистически най-често срещаните климатични рискове поне до 50 % от средното годишно производство или от свързаните с производството на неговото стопанство доходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-259/24: Tenergie (Demande de remise des droits à l’importation), Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
1) В случай че [дружество] отговаря, както в настоящия случай, на условията, посочени в членове 119 и 120 от [Митническия кодекс], трябва ли член 116 от този кодекс да се тълкува в смисъл, че задължава компетентните национални органи да изпратят преписката по искането за опрощаване на нотифицираните мита на [Комисията]?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е в смисъл, че тези национални органи имат обвързана компетентност в такъв случай, може ли неизпълнението на задължението за предаване на преписката по искането за опрощаване на [Комисията] да доведе до опрощаване на наложените мита и санкции?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, може ли да се приложи принципът, съгласно който държава членка трябва да поправи вредите, причинени на частноправни субекти поради това, че не е спазила правото на […] [С]ъюз[а], ако вредите се дължат изцяло на това неспазване, когато тази държава членка е приложила неправилно член 116 от [Митническия кодекс], при положение че бъде прието, че предписаното в него задължение за предаване на преписката по молбата за опрощаване на мита предоставя права на частноправните субекти, че това нарушение е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена връзка между него и претърпяната от увреденото лице вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/23: Electrabel и др., Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?
Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.