Френски
Автентичен език на производството – френски
Дело C-636/24: Makhlouf/Съвет, Съдебно решение от 7 май 2026 г.
Нарушени ли са задължението за мотивиране, правата на защита, членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципът на изслушване при приемането на мерките за замразяване на активите?
Дали Общият съд е допуснал нарушение на задължението за мотивиране, правата на защита, членове 41 и 47 от Хартата, членове 26, 29 и 40 ДЕС, членове 240 и 275 ДФЕС, като е приел, че критерия за семейна принадлежност е достатъчен за налагане на ограничителни мерки и като е обърнал тежестта на доказване?
Дали Общият съд е изопачил фактите и доказателствата, нарушил правата на защита, принципа на пропорционалност, членове 17, 41, 47 и 52 от Хартата, като не е мотивирал достатъчно решението си относно необходимостта и пропорционалността на замразяването на личните активи на жалбоподателката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/25: ЕИСК и др., Съдебно решение от 30 април 2026 г.
Следва ли до съответната европейска институция да се подаде ново искане за снемане на имунитета, когато след първото снемане на имунитета и в хода на разследването, но преди началото на съдебното производство, заинтересованото лице е назначено за нов мандат, който да бъде упражняван в рамките на същата европейска институция през нейния нов мандат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-726/25: JURDI/Съвет и Комисия, Определение от 28 април 2026 г.
Респектира ли изложената молба за обезпечителни мерки изискванията за яснота и достатъчност по отношение на фактическите и правните основания, които да обосноват предоставяне на исканите мерки?
Достатъчно ли е позоваване само на процесуални нарушения на първоинстанционния съд за изпълнение на условието за fumus boni juris в производството по обезпечителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/24: Laboratoires Eurogenerics и Theramex France, Съдебно решение от 23 април 2026 г.
Трябва ли членове 28 и 29 от Директива 2001/83 да се тълкуват в смисъл, че съд на участваща в децентрализирана процедура за разрешение за пускане на пазара държава членка, която не е референтната държава членка, компетентен да се произнесе по жалба срещу това разрешение за пускане на пазара, взето от компетентния орган на тази заинтересована държава членка в съответствие с постановеното от Съда в решение Astellas Pharma, има компетентност да провери, в тази хипотеза, дали децентрализираната процедура е проведена при спазването на разпоредбите на Директива 2001/83 и дали пускането на пазара на лекарствения продукт не представлява потенциален сериозен риск за общественото здраве по смисъла на член 29, параграф 1 от тази директива?
Трябва ли член 10 от Директива 2001/83 да се тълкува в смисъл, че не допуска издаване на разрешение за пускане на пазара на химичен лекарствен продукт по опростената процедура, предвидена в член 10, параграф 1 от тази директива, когато референтният му лекарствен продукт е биологичен лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/25: Комисия/Франция (Nitrates dans l’eau potable), Заключение от 16 април 2026 г.
Неизпълнение на задълженията по член 4, параграф 1 във връзка с приложение I, част Б от Директива (ЕС) 2020/2184, доколкото Франция не е взела необходимите мерки, за да гарантира съответствието на водата, предназначена за консумация от човека, с минималните изисквания за стойност от 50 mg/l на показателя за нитрати.
Неизпълнение на задълженията по член 14, параграф 2 от Директива (ЕС) 2020/2184, тъй като Франция не е предприела възможно най-бързо коригиращи действия за възстановяване на качеството на водата, предназначена за консумация от човека, и не е дала приоритет на тяхното прилагане, като вземе предвид по-специално степента, в която съответната стойност на показателя е била превишена, и свързаната с нея потенциална опасност за здравето на човека.
Неизпълнение на задълженията по член 14, параграф 3, първа алинея от Директива (ЕС) 2020/2184, тъй като Франция не е ограничила използването на водата, предназначена за консумация от човека, за която е налице трайно превишение на стойността на показателя за нитрати, не е приела всички други необходими мерки за опазване на здравето на човека и не е уведомила в достатъчна степен потребителите.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-343/23: Colombani/ЕСВД (Harcèlement passif ou collectif), Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Правилно ли е тълкувано и приложено понятието „психически тормоз“ по смисъла на член 12а от Правилника за длъжностните лица, включително възможността за пасивен или колективен тормоз?
Извършил ли е Общият съд неправилна преценка на фактите и доказателствата относно твърденията за психически тормоз от страна на D и F?
Спазени ли са задълженията на администрацията за полагане на грижа и за приемане на временни защитни мерки по отношение на жалбоподателя?
Дали е допусната злоупотреба с власт или нарушение на правото на жалбоподателя да сезира съдебни или парламентарни органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/25: Dris, Заключение от 16 април 2026 г.
Трябва ли член 18, първа алинея и член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждани самостоятелно или във връзка с член 165, параграф 1 и параграф 2, второ тире ДФЕС и член 14, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат квотна система като тази, въведена с член 1 от Декрета от 16 юни 2006 г. и с член[ове] 1, 6 и 17bis от Декрета от 29 март 2017 г., която поради големия дял напускащи територията на страната след завършване на медицинско образование чуждестранни студенти е ограничила достъпа им до университетското обучение по медицина с цел поддържане на качествено медицинско обслужване, добро управление на процеса на обучение и опазване на общественото здраве?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-899/24: HG/Комисия, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
Нарушено ли е изискването за спазване на разумен срок при изпращането на дебитна нота от страна на Комисията?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по отношение на определянето на разумния срок?
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на член 98, параграф 2, втори алинея от Финансовия регламент от 2018 г. относно началния момент на петгодишния давностен срок за предявяване на вземания от страна на институциите на Съюза?
Нарушени ли са принципите ne ultra petita и авторитета на пресъдено нещо при тълкуването и прилагането на член 98, параграф 2, втори алинея от Финансовия регламент от 2018 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/24: Danané, Съдебно решение от 16 април 2026 г.
1) Попада ли в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] процедура за разглеждане на молба за международна закрила, подадена на границата или в транзитна зона от кандидат, който в хода на тази процедура е задържан в място, което географски се намира на територията на страната, но което по силата на нормативен текст e приравнено на място, което се намира на границата?
2) Продължава ли да попада в приложното поле на член 43 от Директива [2013/32] разглеждането на такава молба за международна закрила на кандидат, който след изтичането на срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32], съгласно националното право се допуска автоматично на територията на страната, но продължава да бъде задържан на основание на ново решение за задържане в същото място за задържане, което първоначално е считано за място, което се намира на границата, но вече се класифицира от властите като място, което се намира на територията на страната?
– Може ли в рамките на една и съща процедура за международна закрила едно и също място за задържане първоначално да бъде приравнено по силата на нормативен текст на място, което се намира на границата, а след като кандидатът получи разрешение за влизане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици или вследствие на решение за допълнително разглеждане, да се счита за място, което се намира на територията на страната?
– Каква е последицата от задържането на кандидата на същото място, което географски се намира на територията на страната, но което първоначално е приравнено на място, което се намира на границата, и което впоследствие е класифицирано от белгийските власти като място за задържане на територията на страната поради изтичането на срока от четири седмици, за компетентността във времето и за материалната компетентност на решаващия орган?
3) a) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, въпреки че всички действия по разследването, включително личното интервю, са проведени преди изтичането на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
б) Може ли решаващият орган, който започва разглеждането на молба за международна закрила в рамките на процедура на границата и който не спазва срока от четири седмици, предвиден в член 43, параграф 2 от Директива [2013/32] за произнасяне по тази молба, или който предварително взема решение за допълнително разглеждане, без да проведе лично интервю с кандидата в рамките на този срок, да продължи да разглежда тази молба с предимство по смисъла на член 31, параграф 7 от тази директива, когато въз основа на решението на друг орган кандидатът остава задържан в същото място за задържане, което първоначално е било приравнено на място, което се намира на границата, с мотива, че неговото задържане е необходимо „с цел установяване на елементите, на които се основава молбата за международна закрила, което не би могло да бъде извършено, ако кандидатът не е задържан, особено когато съществува риск кандидатът да се укрие“?
4) Съвместимо ли е такова прилагане на националната правна уредба с изключителния характер на задържането на кандидата, който произтича от член 8 от Директива [2013/33] и от общата цел на Директива [2013/32]?
5) Трябва ли член 31, параграфи 7 и 8, член 43 и член 46 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от Хартата, да се тълкуват в смисъл, че когато [Conseil du contentieux des étrangers (Съвет по споровете във връзка с режима на чужденците, Белгия)] е сезиран с жалба срещу решение, взето в рамките на процедура, започнала на границата, той трябва да разгледа служебно въпроса за превишаване на срока от четири седмици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/24: Aurnois, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Следва ли — с оглед на Международната конвенция за защита на всички хора от насилствено изчезване [от 20 декември 2006 г.] и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание [от 10 декември 1984 г.] — член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и близките членове на семейството на лице, което в рамките на тежко нарушение на международното хуманитарно право е било подложено на насилствено изчезване или изтезания, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и членовете на семейството, които са претърпели душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от тежко нарушение на международното хуманитарно право, насочено основно срещу близък член на семейството, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.