Фински
Автентичен език на производството – фински
Дело C-579/21: Pankki S, Съдебно решение от 22 юни 2023 г.
Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая трябва да се изясни и въпросът за информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)]:
а) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J.M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], за които субектът на данни би имал право да бъде информиран?
От значение ли е за делото обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J.M. едновременно е работел за банката и е бил неин клиент?
Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J.M. са били обработени преди влизането в сила на [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-104/22: Lännen MCE, Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Следва ли член 125, параграф 5 от Регламент 2017/1001 да се тълкува в смисъл, че лице, което е притежател на марка на Европейския съюз и се счита за увредено от трето лице, използващо без съгласието му идентичен на марката му знак в онлайн реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана тази марка, може да предяви срещу това трето лице иск за нарушение пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които са насочени рекламите или предложенията за продажба, независимо че третото лице не е посочило изрично и недвусмислено тази държава членка сред териториите, в които разглежданите стоки могат да бъдат доставяни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/21: Booky.fi, Съдебно решение от 23 март 2023 г.
Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която с цел защита на непълнолетните лица от аудиовизуално съдържание, което може да навреди на тяхното благоденствие и развитие, изисква аудиовизуалните програми, записани върху физически носител и предлагани за продажба чрез онлайн магазин, предварително да са били предмет на контрол, както и на класификация, в зависимост от възрастовите ограничения, и обозначаване, съответстващи на правото на тази държава членка, включително когато тези програми вече са били предмет на такъв контрол и на аналогични класификация и обозначаване в съответствие със законодателството на друга държава членка, и дали за тази преценка са релевантни, от една страна, обстоятелството, че съответната национална правна уредба не предвижда изключение от това изискване, когато може да се установи, че купувачът на запис, обхванат от тази правна уредба, е пълнолетен, и от друга страна, обстоятелството, че посочената правна уредба се прилага само за програми, предлагани от предприятие или оператор, който е регистриран или установен в тази държава членка, или от лице, което е гражданин на тази държава членка или пребивава постоянно в нея, или когато решението за предлагане на тези програми е взето в тази държава членка?
Ако пропорционалността на посоченото по-горе изискване за нови класификация и обозначаване предполага допускането на изключение от изискването, тъй като е установено, че купувачът на аудиовизуалната програма е навършил пълнолетие: трябва ли при продажба на пълнолетно лице да се изисква да бъде установено с абсолютна сигурност, че към момента на поръчка и продажба на записите на аудиовизуални програми купувачът е навършил пълнолетие, или е достатъчно продавачът на този запис да има за цел да се увери, че купувачът е навършил пълнолетие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-270/21: A (Enseignant d’école maternelle), Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2005/36, ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-676/21: Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Taxe sur les véhicules), Съдебно решение от 2 февруари 2023 г.
Възможно ли е разпоредбите относно свободното движение на стоки в част трета, дял II от Договора за функционирането на Европейския съюз или член 110 ДФЕС да не допускат законодателството на държава членка, което предвижда, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство включеният в стойността на всеки автомобил данък върху моторните превозни средства по смисъла на [Закона за данъка върху моторните превозни средства 1482/1994] не се възстановява на собственика на този автомобил, когато той го изнася окончателно с цел да го използва постоянно в друга държава членка, и от значение ли е в този контекст обстоятелството дали е налице намерение за постоянно използване на моторното превозно средство основно на територията на държавата членка, която е събрала данъка върху моторното превозно средство, и дали то действително е постоянно използвано по този начин?
Ако използването, за което е предназначено съответното моторно превозно средство, и действителното му използване са от значение за отговора на първия въпрос, как следва да се докаже непостоянният характер на това използване, при положение че не може предварително да се провери продължителността на използването на дадено моторно превозно средство, върху което се упражнява неограничено право на собственост в съответната държава членка?
Ако при обстоятелства като разглежданите в главното производство отказът за възстановяване при износ по смисъла на Autoverolaki представлява ограничение на свободното движение на стоки, може ли това ограничение да бъде обосновано с целта да се ограничи износът на стари моторни превозни средства, които са често в лошо състояние и замърсяват околната среда
Следва ли ограничението за възстановяването при износ само по отношение на моторни превозни средства на по-малко от десет години да се счита за несъвместимо с правото на Съюза с мотива, че върху внесените употребявани моторни превозни средства все пак се събира данък върху моторните превозни средства, независимо на колко години са те?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/21: Pankki S, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли правото на достъп, което субектът на данни има на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД], във връзка с [понятието] „лични данни“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламента, да се тълкува в смисъл, че събраната от администратора информация, която показва кой, кога и за каква цел е обработил личните данни на субекта на тези данни, не представлява информация, до която субектът на данните има право на достъп, тъй като по-специално става дума за данни, свързани с работници или служители на администратора?
2) Трябва ли, при утвърдителен отговор на първия въпрос и ако на основание член 15, параграф 1 от [ОРЗД] субектът на данните няма право на достъп до посочената в този въпрос информация, тъй като тя не представлява „лични данни“ на субекта на данните съгласно член 4, точка 1 от [ОРЗД], в случая да бъде взета предвид все пак информацията, до която субектът има право на достъп съгласно член 15, параграф 1, букви [а)—з)], и:
a) Kак трябва да се тълкуват „целите на обработването“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква а) с оглед на обхвата на правото на достъп на субекта на данните, тоест може ли целите на обработването да обосноват право на достъп до събраните от администратора журнални данни на ползвател, като например информация за лични данни на обработващия, времето, както и целите на обработването на личните данни?
б) В това отношение могат ли лицата, които са обработили клиентските данни на J. M., при определени критерии да се считат за получатели на личните данни съгласно член 15, параграф 1, буква в) от [ОРЗД], до които субектът на данни би имал право да получи достъп?
3) От значение ли е за производството обстоятелството, че става дума за банка, която упражнява регламентирана дейност, или че J. M. едновременно упражнява дейност за банката и е неин клиент?
4) Релевантно ли е за преценката на посочените по-горе въпроси обстоятелството, че данните на J. M. са били обработени преди влизане в сила на [ОРЗД]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-296/21: A (Circulation d’armes à feu neutralisées), Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Може ли утвърден от национални органи проверяващ субект, издал сертификат за дезактивиране, да се счита за проверяващ субект по смисъла на Директива 91/477 и членове 3 и 7 от Регламент за изпълнение 2015/2403, дори да не фигурира в публикувания от Комисията съгласно член 3, параграф 3 от този регламент за изпълнение списък, ако различни органи на посочената държава членка са уведомили прехвърлителя на оръжията, че действащият под формата на дружество с ограничена отговорност проверяващ субект, издал сертификата, разполага с такива правомощия по силата на Регламента; и
Може ли вместо включване в публикувания на интернет страницата на Комисията списък по смисъла на член 3, параграф 3 от Регламент за изпълнение 2015/2403 да се представи друго доказателство, получено от национален орган, че даден проверяващ субект е определен от държава членка за дезактивирането на оръжия, поради което сертификатът за дезактивиране, издаден от този проверяващ субект, отговаря на определените в Регламента [за изпълнение] изисквания, в смисъл че в съответствие с член 7, параграф 2 от [Регламент за изпълнение 2015/2403] съответната държава членка трябва да признае издадения в друга държава членка сертификат за дезактивиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/21: Soda-Club (CO2) и SodaStream International, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли така наречените критерии Bristol-Myers Squibb, разработени в практиката на Съда на Европейския съюз относно преопаковането и преетикетирането в случаи на паралелен внос, и по-специално така нареченото условие за необходимост, да се прилагат и в случай на преопаковане или преетикетиране на продукти, пуснати на пазара в държава членка от притежателя на марката или с негово съгласие, с цел препродажба в същата държава членка?
Когато при пускането на съдържащата въглероден диоксид бутилка на пазара притежателят на марката е поставил върху тази бутилка марката си, която е както обозначена върху етикета на бутилката, така и гравирана върху гърлото на бутилката, прилагат ли се посочените по-горе критерии Bristol-Myers Squibb, и по-специално така нареченото условие за необходимост, и в случая, когато трето лице с цел препродажба отново пълни бутилката с въглероден диоксид, премахва от бутилката първоначалния етикет и го заменя с етикет, върху който фигурира собственото му лого, като същевременно марката на лицето, пуснало бутилката на пазара, продължава да е видима върху релефния знак, разположен на гърлото на бутилката?
Може ли в описаното по-горе положение да се застъпва становището, че премахването и замяната на съдържащия марката етикет по принцип застрашава функцията на марката като доказателство за произхода на бутилката, или с оглед на приложимостта на условията за преопаковане и преетикетиране е от значение обстоятелството, че
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът указва единствено произхода на въглеродния диоксид в бутилката (и следователно — лицето, което отново е напълнило бутилката), или
– следва да се приеме, че съответните потребители считат, че етикетът поне отчасти указва и произхода на бутилката?
Доколкото премахването и замяната на етикета на бутилките с въглероден диоксид следва да се преценява с оглед на условието за необходимост, може ли случайно скъсване или отлепяне на етикетите, поставени на бутилките, пуснати на пазара от притежателя на марката, или премахването и замяната им от лицето, което преди това ги е напълнило, да представлява обстоятелство, поради което редовната замяна на етикетите с етикета на лицето, което е напълнило отново бутилките, да трябва да се счита за необходимо за пускането на отново напълнените бутилки на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/21: A (Non-recouvrement des intérêts pour retard de paiement), Съдебно решение от 20 октомври 2022 г.
Трябва ли член 12, параграф 4 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да изключат от приложното поле на тази директива договорна практика относно плащането на лихви за забава на плащане и обезщетение за разноските по събирането, която е постоянно упражнявана при отделни поръчки между страните преди 16 март 2013 г., дори ако отделните поръчки, за които се отнасят предявените последици от забавата на плащане, са осъществени след тази дата?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 7, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че описаната в първия въпрос договорна практика следва да се счита за договорна клауза или практика по смисъла на тези разпоредби, която изключва лихва за забава на плащане или обезщетение за разноските по събиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.