Естонски
Автентичен език на производството – естонски
Дело C-745/23: Alenopik, Заключение от 28 ноември 2024 г.
Как следва да се определи обменният курс, по който се изчислява стойността на паричните средства по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент[а относно контрола на паричните средства], ако те са във валута, чийто обменен курс не се публикува от Европейската централна банка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/23: Warmeston, Определение от 29 май 2024 г.
Какво е съдържанието и приложното поле на понятията „проект“ и „започване на работа“ по отношение единствено на инсталацията за производство на енергия, когато тя е част от по-широк инвестиционен проект?
Какви критерии следва да бъдат използвани от националния компетентен орган при преценката дали са налице оправдани правни очаквания у изпълнителя на проекта за получаване на държавна помощ?
До каква степен и по какъв начин се оценяват вложените инвестиции, поетите ангажименти, извършените строителни работи и направените разходи за да се определи дали проектът е достигнал етап, при който завършването му е твърде вероятно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/23: Warmeston, Определение от 29 май 2024 г.
Какъв е обхватът на понятията „проект“ и „начало на работите“ по смисъла на съответните мотиви от Решение C(2017) 8456 и Насоките за държавна помощ в областта на околната среда и енергетиката?
По какви критерии следва да се прецени дали към определена дата проектът се намира в такъв етап на развитие, че с голяма вероятност ще бъде завършен, и дали инвеститорът може да бъде считан за съществуващ производител на енергия от възобновяеми източници?
Какви са задълженията на националния орган при преценката за наличие на оправдано правно очакване за получаване на помощ от страна на заявителя по съществуващата схема?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/22: Roheline Kogukond и др. (Localisation de placettes-échantillons), Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Трябва ли данни като данните относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се квалифицират като „информация за околната среда“ по смисъла на член 2, точка 1, буква а) или б) от Директива [2003/4]?
Трябва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква г) и параграф 2, първа алинея, букви а), б) и з) от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че административен орган може въз основа на едно или друго от предвидените в тази разпоредба изключения да откаже да разкрие пред обществеността данни за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите?
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба административен орган може да откаже да разкрие пред обществеността данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на националната статистическа инвентаризация на горите?
Може ли съображение 21 от Директива 2003/4 да служи като самостоятелно правно основание за публично оповестяване на данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/22: Eesti Vabariik (Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet), Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.
Следва ли от член 7 от Регламент № 2988/95 във връзка с член 56, първа алинея и член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, както и с член 35, параграф 6 от Делегиран регламент № 640/2014, основание с директен ефект, за да се изиска от представителите на юридическо лице бенефициер, които умишлено са представили невярна информация с цел получаване чрез измама на помощ, финансирана от ЕЗФРСР, да възстановят получената чрез измама помощ?
При обстоятелства като тези по главното производство, при които финансирана от ЕЗФРСР помощ е определена чрез измама и изплатена на дружество с ограничена отговорност (естонско дружество), може ли за бенефициери по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграф 6 от Делегиран регламент № 640/2014 да се считат и представителите на дружеството бенефициер, които са извършили измамата и освен това към момента на получаване на помощта чрез измама са действителните ползващи се лица от това дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/22: Eesti Vabariik (Põllumajanduse Registrite ja Informatsiooni Amet), Заключение от 26 октомври 2023 г.
1) При обстоятелства като тези по главното производство следва ли от член 7 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. във връзка с член 56, първа алинея и член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., както и с член 35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., основание с директен ефект, за да се изиска от представителите на юридическо лице бенефициер, които умишлено са представили невярна информация с цел получаване чрез измама на помощ, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), да възстановят получената чрез измама помощ?
2) При обстоятелства като тези по главното производство, при които финансирана от ЕЗФРСР помощ е определена чрез измама и изплатена на дружество с ограничена отговорност (естонско дружество), може ли за бенефициери по смисъла на член 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. и член 35, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. да се считат и представителите на дружеството бенефициер, които са извършили измамата и освен това към момента на получаване на помощта чрез измама са действителните ползващи се лица на това дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/22: Est Wind Power, Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Трябва ли правилата на Европейския съюз в областта на държавните помощи, по-специално първата алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „започване на строителните работи по инвестицията“, да се тълкува в смисъл, че означава започване на всякакви строителни работи, свързани с инвестиционен проект, или само започването на строителни работи, свързани с инсталацията от инвестиционния проект, с която ще се произвежда енергия от възобновяеми източници?
Трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално първата алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „започване на строителните работи по инвестицията“, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания в положение, при което компетентният орган на държавата членка е установил започването на строителните работи във връзка с дадена инвестиция, същият трябва допълнително да прецени какъв етап на развитие на инвестиционния проект е достигнат и каква е вероятността този инвестиционен проект да бъде завършен?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: може ли при оценката на етапа на развитие на инвестиционния проект да се вземат предвид други обективни обстоятелства, например висящи правни спорове, които възпрепятстват продължаването на инвестиционния проект?
От значение ли е в настоящия случай, че в решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar (C‑349/17, EU:C:2019:172), точки 61 и 68 Съдът посочва, че наличието или липсата на стимулиращ ефект не може да се счита за ясен и прост критерий, който да се прилага от националните органи, тъй като, за да се провери дали той е изпълнен, е необходимо във всеки конкретен случай да се правят сложни икономически преценки, поради което такъв критерий не е в съответствие с изискването критериите за прилагане на дадено освобождаване да са ясни и прости за прилагане от националните органи?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално [бележка под линия 66 от Насоките от 2014 г.] във връзка с точка 19, подточка 44 от [същите насоки], да се тълкуват в смисъл, че при проверката на критерия за започване на работа не е необходимо във всеки конкретен случай да се прави икономическа оценка на инвестиционния проект от страна на националния орган?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално последната алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „други ангажименти, които правят инвестицията необратима“, да се тълкуват в смисъл, че каквито и да било други ангажименти — с изключение на закупуването на земя и подготвителните работи (като получаване на разрешение за строеж) — правят инвестицията необратима, без значение от разходите за поетите ангажименти?
Трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, и по-специално понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], да се тълкуват в смисъл, че задължителните условия за започването на работа са наличието на право на ползване на земята от производителя и наличието на [необходимото] национално разрешително за осъществяването на инвестиционния проект?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли понятието „[необходимо] национално разрешително за осъществяването на инвестиционен проект“ да се тълкува с оглед на националното право и възможно ли е да става въпрос само за разрешително, въз основа на което да се извършат строителните работи във връзка с инвестиционния проект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/22: Roheline Kogukond и др. (Localisation de placettes-échantillons), Заключение от 14 септември 2023 г.
1. Трябва ли данни като данните относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се квалифицират като „информация за околната среда“ по смисъла на член 2, точка 1, буква а) или б) от Директивата за информацията за околната среда?
2. Ако според отговора на първия въпрос тези данни са информация за околната среда:
2.1. Трябва ли вследствие на това член 4, параграф 1, буква г) от Директивата за информацията за околната среда да се тълкува в смисъл, че изразът „материали в процес на изготвяне или недовършени документи или данни“ обхваща и данни за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите?
2.2. Трябва ли член 4, параграф 2, буква а) от Директивата за информацията за околната среда да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба условие, а именно съответната поверителност да е регламентирана със закон, е изпълнено, когато изискването за поверителност на конкретен вид информация не е предвидено със закон, а посредством тълкуване се извежда от разпоредба на акт с общ характер, като Закона за обществената информация или Закона за държавната статистика?
2.3. Трябва ли за целите на прилагането на член 4, параграф 2, буква б) от Директивата за информацията за околната среда да е установено, че е налице действително неблагоприятно въздействие върху международните отношения на държавата, за което създава условия разкриването на поисканата информация, или е достатъчно да се констатира, че е налице опасност за това?
2.4. Обосновава ли посоченото в член 4, параграф 2, буква з) от Директивата за информацията за околната среда основание „опазване на [съответната] околна среда“ ограничаването на достъпа до информация за околната среда с цел да се гарантира надеждността на държавната статистика?
3. Ако според отговора на първия въпрос данни като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, не са информация за околната среда, трябва ли искане за информация, отнасящо се до такива данни, да се разглежда като искане за предоставяне на информация по член 2, точка 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, което искане трябва да се разгледа по реда на член 8, параграф 2?
4. При утвърдителен отговор на третия въпрос: трябва ли данни, като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се разглеждат като информация относно методите за анализ, вземане на проби и предварително обработване на образците, използвани при събирането на информацията, по смисъла на член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда?
5.1. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: може ли достъпът до такава информация по член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда да бъде ограничен поради наличие на сериозно основание, произтичащо от вътрешното право?
5.2. Може ли отказът да бъде предоставена информация на основание член 8, параграф 2 от Директивата за информацията за околната среда, да бъде смекчен посредством други мерки, например мерки, с които на научноизследователски институции или на Сметната палата се предоставя достъп до исканата информация за целите на извършването на проверка?
6. Може ли отказът да бъдат предоставени данни като данните за местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да бъде обоснован с целта да се гарантира качеството на информацията за околната среда по смисъла на член 8, параграф 1 от Директивата за информацията за околната среда?
7. Произтича ли от съображение 21 от Директивата за информацията за околната среда правно основание за предоставянето на данни относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/22: Globex International, Определение от 14 август 2023 г.
Кой орган е компетентен да разпредели съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Какви са последиците за делото при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/22: Est Wind Power, Заключение от 23 март 2023 г.
1) Трябва ли правилата на Европейския съюз в областта на държавните помощи, и по‑специално първата алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „започване на строителните работи по инвестицията“, да се тълкуват в смисъл, че означават започване на всякакви строителни работи, свързани с инвестиционен проект, или само започване на строителни работи, свързани с инсталацията от инвестиционния проект, с която ще се произвежда енергия от възобновяеми източници?
8) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли понятието „национално разрешително за осъществяването на инвестиционен проект“ да се тълкува с оглед на националното право и възможно ли е да става въпрос само за разрешително, въз основа на което да се извършат строителните работи във връзка с инвестиционния проект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.