Испански
Автентичен език на производството – испански
Дело C-50/17: Universidad Internacional de la Rioja/EUIPO, Определение от 1 юни 2017 г.
Правилно ли е определен релевантният кръг от потребители и степента на тяхното внимание при оценката на риска от объркване?
Задължително ли е при оценката на риска от объркване да се вземе предвид слабият отличителен характер на по-ранната марка и достатъчно мотивирано ли е решението в това отношение?
Може ли да се оспорва фактическата преценка за визуалното, фонетичното и концептуалното сходство между марките в рамките на производство по обжалване пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-50/17: Universidad Internacional de la Rioja/EUIPO, Определение от 1 юни 2017 г.
Изключва ли се възможността за контрол на фактическата преценка и доказателствата във фазата на обжалване, освен при изопачаването им?
Какви критерии се прилагат при оценката на сходство между марки по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
Какъв е обхватът на задължението за мотивиране на съдебните актове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/16: Elecdey Carcelen, Заключение от 1 юни 2017 г.
1. Следва ли — при положение че определените в член 2, буква к) от Директива 2009/28/ЕО „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, са замислени като инструменти за постигане на предвидените в посочената Директива 2008/28/ЕО цели за потребление на енергия от възобновяеми източници — да се счита, че тези стимули или мерки са задължителни и обвързващи за държавите членки и имат директен ефект, доколкото засегнатите частноправни субекти могат да се позовават на тях и да искат те да бъдат приложени от всички държавни, съдебни и административни органи?
2. Следва ли — доколкото при изброяването на посочените в предходния въпрос „схеми за подпомагане“, включващи данъчни стимули като данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци, е използван изразът „но не се ограничава до“ — да се счита, че тези стимули включват конкретно освобождаване от облагане, тоест, забрана на всякакъв вид специален или отделен налог върху енергията от възобновяеми източници, установен в допълнение към общите данъци, с които се облагат икономическата дейност и производството на електроенергия
Едновременно и в рамките на същата точка се поставя и следният въпрос: следва ли да се счита за обхванато от посочената по-горе обща забрана натрупването едновременното налагане или припокриването на няколко общи или специални налога, дължими на различните етапи от производството на енергия от възобновяеми източници и на същото основание като разглежданата такса върху вятърната енергия?
3. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен и облагането на енергията от възобновяеми източници се приеме за допустимо, следва ли, за целите на предвиденото в член 1, параграф 2 от Директива 2008/118/ЕО, понятието „специално предназначение“ да се тълкува в смисъл, че обхваща цели, които трябва да са изключителни, както и че от гледна точка на неговата структура налогът върху енергията от възобновяеми източници трябва действително да има неданъчна природа, а не просто да е предназначен за набиране на бюджетни приходи?
4. Следва ли — като се има предвид, че член 4 от Директива 2003/96/ЕО, отнасящ се до нивата на облагане, които държавите членки трябва да прилагат за енергийните продукти и електроенергията, определя като референтни минималните нива на облагане, посочени в тази директива и схващани като общите наложени задължения, обхващащи всички преки или косвени данъци, с които тези продукти се облагат при пускането им за потребление — тези общи наложени задължения да се схващат в смисъл, че от изискваното от Директивата ниво на облагане се изключват националните налози, които нямат действително неданъчна природа, както от гледна точка на тяхната структура, така и с оглед на специалното им предназначение, съобразно тълкуването, което ще бъде дадено във връзка с предходния въпрос?
5. Представлява ли понятието „такса“, използвано в член 13, параграф 1, буква д) от Директива 2009/28/ЕО, самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано възможно най-разширително, като обхващащо и като синоним на понятието за налог в най-общ смисъл?
6. При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли предвидените в посочения член 13, параграф 1, буква д) такси, плащани от потребителите, да включват само налози или данъци, предназначени да компенсират, при необходимост, вреди, причинени от въздействието върху околната среда, и да поправят със събраните суми вредите от това отрицателно въздействие или засягане, но не и налозите или данъците, с които се облагат незамърсяващите енергии и които на първо място са предназначени за набиране на бюджетни приходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/15: EUIPO/Deluxe Entertainment Services Group, Съдебно решение от 17 май 2017 г.
Допустимо ли е органът по марките да изложи общи мотиви за отказ на регистрация по отношение на всички стоки и услуги, когато те не образуват хомогенна категория, но притежават обща характеристика, релевантна за анализа на абсолютното основание за отказ?
Правилно ли е тълкувано изискването за мотивиране на решението по член 75 от Регламент № 207/2009 във връзка с член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/15: Asociación Profesional Elite Taxi, Заключение от 11 май 2017 г.
1) Следва ли — доколкото член 2, параграф 2, буква г) от [Директива 2006/123] изключва от приложното поле на тази директива транспортните дейности — извършваната от ответника с цел печалба дейност по посредничество между собственика на превозно средство и лицето, нуждаещо се от превоз в рамките на определен град, при която се управляват информационни технологии — интерфейс и софтуерно приложение („смартфони и технологична платформа“ според ответника) — позволяващи на посочените лица да влязат във връзка едно с друго, да се счита просто за транспортна дейност, или тази дейност следва да се разглежда като електронна посредническа услуга, тоест като услуга на информационното общество по смисъла на член 1, точка 2 от [Директива 98/34]
2) При определяне на правното естество на тази дейност може ли последната да се счита отчасти за услуга на информационното общество и в такъв случай трябва ли електронната посредническа услуга да се ползва от принципа на свободно предоставяне на услуги, гарантиран от правната уредба на Съюза, и по-специално от член 56 ДФЕС, Директива [2006/123] и Директива [2000/31]
3) Ако Съдът приеме, че извършваната от [Uber Spain] услуга не е транспортна услуга и поради това попада сред обхванатите от Директива 2006/123 случаи, противоречи ли на Директива 2006/123, и по-конкретно на член 9 от нея, отнасящ се до свободата на установяване и разрешителните режими, съдържанието на член 15 от Закона за нелоялната конкуренция, който се отнася до нарушаването на нормите на конкурентното право, доколкото препраща към национални закони или правни норми, без да държи сметка за обстоятелството, че режимът на получаване на лицензи, разрешения и позволителни по никакъв начин не може да бъде ограничителен или непропорционален, в смисъл че не може несъразмерно да възпрепятства прилагането на принципа на свобода на установяване
4) Ако се потвърди, че Директива [2000/31] се прилага към предоставяната от [Uber Spain] услуга, представляват ли установените от държава членка ограничения за свободното предоставяне на електронната посредническа услуга от територията на друга държава членка, състоящи се в изискване за притежаване на разрешение или лиценз или в съдебно разпореждане за преустановяване на предоставянето на електронната посредническа услуга, постановено въз основа на националната правна уредба в областта на нелоялната конкуренция, валидни мерки, дерогиращи член 3, параграф 2 от Директива [2000/31] в съответствие с предвиденото в член 3, параграф 4 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/16: Comercializadora Eloro/EUIPO, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Нарушено ли е изискването за доказване на сериозно използване на по-ранната марка в Европейския съюз по смисъла на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и правило 22 от Регламент № 2868/95?
Тълкуван ли е неправилно член 15, параграф 1, втори алинея, буква б) от Регламент № 207/2009 относно използването на марката при стоки, предназначени за износ от Съюза?
Спазено ли е изискването за мотивирано упражняване на правото на преценка по член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 при отказа да се вземат предвид доказателства, представени със закъснение пред Апелативния състав на EUIPO?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/16: Comercializadora Eloro/EUIPO, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при постановяване на обжалваното съдебно решение?
Допустимо ли е за първи път пред Съда да се повдига основание, което произтича от самото обжалвано съдебно решение?
Разполага ли апелативният състав на EUIPO с право на преценка да приеме и разгледа допълнителни доказателства за използване на по-ранната марка, представени след изтичане на определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-609/15: Martínez Roges, Определение от 2 май 2017 г.
Следва ли производството по преюдициалното запитване да бъде прекратено, когато националният съд е заявил, че не желае да го поддържа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-324/16: Dragados, Определение от 26 април 2017 г.
Процедурата за заличаване на дело от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.