всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Испански

Автентичен език на производството – испански

Дело C-487/16: Telefónica/Комисия, Съдебно решение от 13 декември 2017 г.

Нарушено ли е правото на защита чрез отказа да бъдат изслушани свидетели в производството пред Общия съд?
Правилно ли е прието, че клаузата за неизвършване на конкурентна дейност представлява ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Дали Общият съд е допуснал грешка при преценката на тежестта на нарушението и определянето на размера на наложената глоба, като не е взел предвид всички релевантни смекчаващи обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-636/16: López Pastuzano, Съдебно решение от 7 декември 2017 г.

Трябва ли член 12 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, а също и съдебната практика относно тълкуването ѝ, в която уредба не се предвижда изискванията за защита срещу експулсиране на дългосрочно пребиваващ чуждестранен гражданин да се прилагат по отношение на всяко административно решение за експулсиране, независимо от естеството или юридическите предпоставки за решението, а ограничава обхвата на посочените изисквания единствено до конкретен вид експулсиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-598/15: Banco Santander, Съдебно решение от 7 декември 2017 г.

Съвместима ли е с [член 3, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13] и целите на [тази] [д]иректива […] национална правна уредба, предвиждаща производство като това по член 250, параграф 1, точка 7 от [Гражданския процесуален кодекс], в рамките на което националният съд е длъжен да постанови решение за въвод в жилището, предмет на изпълнение, на лицето, на което то е било възложено в извънсъдебно изпълнително производство, в което съгласно действащия режим по член 129 от Закона за ипотеките […] и членове 234—236-o от [Правилника за ипотеките] […] не е предвиден нито служебен съдебен контрол за наличие на неравноправни клаузи, нито възможност на длъжника да се позове успешно на неравноправна клауза независимо дали в рамките на извънсъдебното изпълнение, или на отделно съдебно производство?
Следва ли посочените по-горе разпоредби на Директива [93/13], целта, която същата преследва, и задължението, което налага на националните съдилища да разглеждат служебно неравноправността на клаузите в потребителските договори, без да е необходимо потребителят да е поискал това, да се тълкуват в смисъл, че допускат в производство като предвиденото в член 250, параграф 1, точка 7 от [Гражданския процесуален кодекс] или в производството за „извънсъдебна продажба“ по член 129 от [Закона за ипотеките] националният съд да остави без приложение националното право, когато същото не предвижда такъв служебен съдебен контрол, с оглед на ясните разпоредби на Директивата и на практиката на [Съда] относно задължението на националните съдилища да упражняват служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи в спорове относно потребителски договори?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директива [93/13] правна уредба като [произтичащата от измененията на Закона за ипотеките със Закон 1/2013][,] която предвижда, че нотариусът може да спре висящо към момента на влизането в сила на Закон 1/2013 извънсъдебно производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот само ако потребителят докаже, че е предявил иск за установяване на неравноправния характер на клауза на договора за ипотечен кредит, която е основание за извънсъдебната продажба или определя изискуемата сума при изпълнението, и при условие че този отделен иск е бил предявен от потребителя в едномесечен срок от публикуването на Закон 1/2013, без потребителят да е бил уведомен лично за този срок и преди нотариусът да е възложил имота?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директивата национална разпоредба като член 129 от [Закона за ипотеките], в редакцията му вследствие на Закон 1/2013[,] която предвижда като единствен ефективен способ за защита на прогласените в Директивата права на потребителите по отношение на извънсъдебните производства за принудително изпълнение върху ипотекиран имот само правомощието на нотариусите да предупреждават за съществуването на неравноправни клаузи и която дава на длъжника потребител, срещу който е насочено извънсъдебното изпълнение, възможността да предяви иск в отделно съдебно производство, преди нотариусът да е възложил недвижимия имот?
Съвместима ли е с посочените по-горе разпоредби и целите на Директива [93/13] национална правна уредба като тази в член 129 от [Закона за ипотеките], в редакцията му вследствие на Закон 1/2013, и в членове 234—236 от [Правилника за ипотеките], предвиждаща производство за извънсъдебно изпълнение на договори за ипотечни кредити, сключени между продавачи или доставчици и потребители, в което не е предвидена никаква възможност за служебен съдебен контрол за наличие на неравноправни клаузи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-472/16: Colino Sigüenza, Заключение от 6 декември 2017 г.

1. Трябва ли да се смята, че е налице прехвърляне за целите на Директива 2001/23/ЕО, когато концесионерът на общинска музикална школа, който е получил всички материални средства от съответната община (помещения, инструменти, класни стаи, движими вещи), наел е свой собствен персонал и предоставя услугите си по време на учебната година, преустановява дейността си на 1 април 2013 г., два месеца преди края на учебната година, връщайки всички материални средства на общината, която не продължава дейността до края на учебната 2012/2013 г., а възлага концесията на нов изпълнител, който възобновява дейността през септември 2013 г., в началото на новата учебна 2013/2014 г., като за целта общината предава на новия изпълнител необходимите материални средства, с които преди това е разполагал предишният изпълнител (помещения, инструменти, класни стаи, движими вещи)?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос и при описаните условия, при които неизпълнението на задълженията от страна на основното предприятие (общината) принуждава първия изпълнител да преустанови дейността си и да уволни целия си персонал, непосредствено след което основното предприятие предава материалните средства на втори изпълнител, който продължава същата дейност, трябва ли за целите на член 4, параграф 1 от Директива 2001/23/ЕО да се приеме, че уволнението на служителите на първия изпълнител е било извършено „по икономически, технически или организационни причини, които налагат промени в работната сила“, или причината е била „прехвърлянето на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност“, която причина е забранена от посочения член?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е, че причината за уволнението е прехвърлянето и следователно то противоречи на Директива 2001/23/ЕО, трябва ли член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която — поради обстоятелството, че съществува предходно влязло в сила съдебно решение относно колективното уволнение, постановено в производство, в което работникът или служителят не е бил легитимиран да участва като страна, но страни са били или са били легитимирани да бъдат синдикалните организации, представени в предприятието, и/или законните колективни представители на работниците и служителите — забранява на националните юрисдикции да се произнасят по съществото на твърденията на работник или служител, оспорил в индивидуално производство уволнението си, извършено в рамките на колективно уволнение, за да защити правата, произтичащи от […] Директива 2001/23/ЕО […] и […] Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-547/16: Gasorba и др., Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.

Следва ли член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален съд да обяви споразумение между предприятия за нищожно на основание член 101, параграф 2 ДФЕС, когато преди това Комисията е приела ангажименти, засягащи същото споразумение, и ги е направила задължителни с решение, прието на основание член 9, параграф 1 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-236/16: ANGED, Заключение от 9 ноември 2017 г.

1. Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на регионален налог, с който е декларирано, че се облага увреждането на околната среда, причинено вследствие на използването на съоръженията на търговските обекти с голяма търговска площ и голям паркинг за клиенти, които съоръжения обслужват осъществяваната стопанска дейност и потока на движение, когато търговската площ е по-голяма от 500 m2, но този налог се дължи без оглед на обстоятелството дали търговските обекти се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и засяга предимно предприятията от други държави членки, като в това отношение се има предвид, че с този налог: i) в действителност не се облагат собствениците на няколко търговски обекта, независимо от общата им търговска площ, когато търговската площ на всеки един от тях не надхвърля 500 m2, или, в случай че някой или няколко от тези обекти надхвърля този праг, но основата за определянето на налога не надхвърля 2000 m2, при положение че с този налог се облагат собствениците на самостоятелен търговски обект, чиято търговска площ надхвърля тези пределни стойности, и ii) освен това не се облагат търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали, хигиенни продукти, дограма (продавани единствено на търговци), мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, моторни превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, независимо от размера на тяхната общодостъпна търговска площ?
2. Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че изключването от облагане с IDMGAV на търговски обекти с търговска площ, не по-голяма от 500 m2, или на такива, чиято търговска площ е по-голяма от 500 m2, чиято основа за определяне на налога не надхвърля 2000 m2, и на търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали и хигиенни продукти, дограма (продавани изключително на търговци), мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, представлява помощ, забранена с посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-234/16: ANGED, Заключение от 9 ноември 2017 г.

1. Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от 4000 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че: – този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а – самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до 10000 m2 не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
2. Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля 10000 m2, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/15: Espadas Recio, Съдебно решение от 9 ноември 2017 г.

Следва ли клауза 4 от Рамковото споразумение да се тълкува в смисъл, че е приложима по отношение на обезщетение за безработица, основано на вноски, като предвиденото в член 210 от LGSS, което се финансира изключително от вноските, направени от работника и предприятията, за които е полагал труд, и се изчислява в зависимост от осигурителния стаж през шестте години, предшестващи настъпването на законоустановеното състояние на безработица?
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която, подобно на член 3, параграф 4 от RD 625/1985, в случаите на работа при „вертикално“ непълно работно време (само три дни седмично) не отчита като осигурителен стаж дните, през които не е полаган труд, което води до намаляване на продължителността на изплащане на обезщетението за безработица, когато е установено, че по-голямата част от работниците на „вертикално“ непълно работно време, които са неблагоприятно засегнати от тези национални мерки, са жени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-457/16: Global Steel Wire/Комисия, Съдебно решение от 26 октомври 2017 г.

ARRÊT DE LA COUR (sixième chambre) 26 octobre 2017 (*) « Pourvoi – Règlement (CE) n° 1/2003 – Concurrence – Ententes – Marché européen d’acier de précontrainte – Infraction à l’article 101 TFUE – Imputabilité du comportement infractionnel de filiales à leur société mère – Notion d’“entreprise” – Indices de l’existence d’une unité économique – Présomption de l’exercice effectif d’une influence déterminante – Succession d’entreprises – Montant de l’amende – Capacité contributive – Conditions – Respect des droits de la défense » Dans les affaires jointes C‑457/16 P et C‑459/16 P à C‑461/16 P, ayant pour objet des pourvois au titre de l’article 56 du statut de la Cour de justice de l’Union européenne, introduits le 12 août 2016, Global Steel Wire SA, établie à Cerdanyola del Vallés (Espagne) (C‑457/16 P), Trenzas y Cables de Acero PSC SL, établie à Santander (Espagne) (C‑459/16 P), Trefilerías Quijano SA, établie à Los Corrales de Buelna (Espagne) (C‑460/16 P), Moreda-Riviere Trefilerías SA, établie à Gijón (Espagne) (C‑461/16 P), représentées par Mes F. González Díaz, A. Tresandi Blanco et V. Romero Algarra, abogados, parties requérantes, l’autre partie à la procédure étant : Commission européenne, représentée par MM. F. Castillo de la Torre et C. Urraca Caviedes, en qualité d’agents, assistés de Mes L. Ortiz Blanco et A. Lamadrid de Pablo, abogados, partie défenderesse en première instance, LA COUR (sixième chambre), composée de M. J.‑C. Bonichot, faisant fonction de président de chambre, MM. S. Rodin et E. Regan (rapporteur), juges, avocat général : Mme J. ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-457/16: Global Steel Wire/Комисия, Съдебно решение от 26 октомври 2017 г.

Решение на Съда (шести състав) от 26 октомври 2017 г. — Global Steel Wire и др./Комисия (Съединени дела C‑457/16 P и C‑459/16 P—C‑461/16 P) „Обжалване — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стоманата за предварително напрягане — Нарушение на член 101 ДФЕС — Отговорност на дружеството майка за неправомерното поведение на дъщерните му дружества — Понятие за предприятие — Данни за наличието на стопанска единица — Презумпция за действително упражняване на решаващо влияние — Правоприемство между предприятия — Размер на глобата — Способност за плащане — Условия — Зачитане на правото на защита“ 1. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите и доказателствата — Недопустимост — Контрол на Съда върху преценката на фактите и доказателствата — Изключване, освен в случай на изопачаването им (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда) (вж. т. 25—28, 40, 48, 56, 62 и 105—108) 2. Обжалване — Правен интерес — Условие — Жалба, която може да донесе полза на страната, която я е подала — Обхват (вж. т. 31—33) 3. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка — Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерните дружества, в които то притежава 100 % участие — Оборим характер — Съчетаване на презумпцията за упражняване на определящо влияние от дружеството майка върху изцяло притежаваното му дъщерно дружество с други доказателства (член 101 ДФЕС) ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16566676869208 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form