всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Испански

Автентичен език на производството – испански

Дело C-293/18: CCOO, Определение от 19 март 2019 г.

Прилага ли се Рамковото споразумение относно срочната работа към работници, наети по договори за изследователи без докторска степен?
Допуска ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение национална правна уредба, която предвижда различно третиране по отношение на изплащането на обезщетение при изтичане на срочен трудов договор за изследователи без докторска степен и за работници на договори за неопределено време?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-72/18: Ustariz Aróstegui, Заключение от 12 март 2019 г.

Трябва ли клауза 4 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, прието с Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година, да се тълкува в смисъл, че не допуска регионална норма като разглежданата в главното производство, която изрично изключва признаването и изплащането на определено допълнително възнаграждение за степен на служители в публичната администрация на Навара от категорията „договорно наети в администрацията служители“ — със срочен договор — на основание че това допълнително възнаграждение е възнаграждение за израстване и развитие на професионална кариера, която е присъща и отредена само за категорията „държавни служители“ (с безсрочно назначение)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-100/18: Línea Directa Aseguradora, Заключение от 28 февруари 2019 г.

1) Допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на спряно превозно средство, когато пожарът е причинен от необходимите механизми за осъществяване на функцията на средство за транспорт на превозното средство?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на превозно средство, когато пожарът не може да бъде свързан с предходното движение, поради което не може да се установи, че е свързан с изминаването на определено разстояние?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на превозно средство, когато превозното средство е паркирано в затворен частен гараж?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/18: Adis Higiene/EUIPO, Определение от 27 февруари 2019 г.

Може ли член 58, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд да се използва за удължаване на срока, когато само част от срока (например срокът за разстояние) изтича в събота, неделя или официален празник?
Прилага ли се съдебната практика относно изчисляването на сроковете и удължаването им към сроковете за жалба по член 72 от Регламент 2017/1001 в областта на интелектуалната собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-669/18: Adis Higiene/EUIPO, Определение от 27 февруари 2019 г.

Следва ли удължаването на срока за обжалване поради изтичането му в неработен ден да се прилага само когато целият срок, включително срокът поради отдалеченост, изтича в събота, неделя или официален празник?
Прилага ли се съдебната практика относно срока за обжалване по член 58, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд и при обжалвания, подадени съгласно член 72 от Регламент 2017/1001?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-562/17: Nestrade, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.

Следва ли разпоредбите на Тринадесета директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничава във времето възможността за коригиране на погрешно съставени фактури, например чрез корекция на първоначално вписания във фактурата идентификационен номер по ДДС, за целите на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-498/18: Deutsche Lufthansa, Определение от 11 февруари 2019 г.

Следва ли производството по преюдициалното запитване да бъде прекратено при извънсъдебно споразумение между страните и какъв е редът за това съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските между страните по главното производство?
Подлежат ли на възстановяване разноските на лицата, които не са страни по главното производство, но са представили становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/17: Prenatal, Заключение от 7 февруари 2019 г.

1. Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс на Общността, Решение C(2008) 6317 окончателен на Комисията от 3 ноември 2008 г., с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай, свързан с вноса на текстилни стоки с деклариран произход от Ямайка (дело REM 03/07)?
2. Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията излезе с решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или с решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от посочения Митнически кодекс на Общността)?
3. В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
4. В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е достигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от [Регламент № 2454/93] и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-49/18: Escribano Vindel, Съдебно решение от 7 февруари 2019 г.

Следва ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите?
Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-55/18: CCOO, Заключение от 31 януари 2019 г.

1) Може ли да се приеме, че с членове 34 и 35 от Статута на работниците, съгласно тълкуването им в съдебната практика, Кралство Испания е приело необходимите мерки, за да гарантира ефективността на ограниченията на продължителността на дневното работно време и на междуседмичната и междудневната почивка, установени в членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88 […], за работниците на пълно работно време, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?
2) Следва ли член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88 […] във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд и които нямат качеството на мобилни работници, на работници в търговския флот или в железопътния транспорт?
3) Трябва ли да се приеме, че императивното задължение на държавите членки, установено в член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в членове 3, 5, 6, 16 и 22 от Директива 2003/88 […] във връзка с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391 […], за ограничаване на продължителността на дневното работно време на всички работници като цяло е изпълнено по отношение на обикновените работници с вътрешната национална правна уредба, съдържаща се в членове 34 и 35 от Статута на работниците, от които съгласно установената съдебна практика не може да се направи извод, че предприятията са задължени да въведат система за регистриране на действително отработеното дневно работно време от работниците на пълен работен ден, които не са поели изрично задължение по силата на индивидуално или колективно договаряне да полагат извънреден труд, за разлика от мобилните работници, работниците в търговския флот или в железопътния транспорт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15354555657208 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form