всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Испански

Автентичен език на производството – испански

Дело C-38/22: Santos Cañibano и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Правото на физически лица да обжалват отказ на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка признато ли е в правото на Европейския съюз?
Може ли жалба по член 265 ДФЕС да бъде подадена за бездействие на Комисията, когато евентуалните мерки на Комисията не водят до правни последици за жалбоподателя?
Нарушава ли отказът на Комисията правото на ефективна съдебна защита и достъп до безпристрастен съд по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/22: Santos Cañibano и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Допустимо ли е в рамките на обжалването да се иска преразглеждане на фактическите обстоятелства и доказателствата, и при какви условия?
Подлежи ли на съдебен контрол по член 265 ДФЕС бездействието на Комисията, когато тя не е започнала производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка по член 258 ДФЕС?
Включва ли понятието „неправомерно бездействие“ по член 265 ДФЕС пропуск за приемане на подготвителен акт и при какви предпоставки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-195/22: PTTAZ/Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Има ли индивидуалният жалбоподател право да обжалва отказа на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка по член 258 ДФЕС?
Допустим ли е искът за бездействие по член 265 ДФЕС, когато актът на Комисията не поражда задължителни правни последици за жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-195/22: PTTAZ/Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Допустимо ли е в обжалването да се преразглеждат факти и доказателства при липса на твърдение и доказване на тяхното изопачаване?
Може ли срещу Европейската комисия да бъде предявен иск за неправомерно бездействие по член 265 ДФЕС заради отказ да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС?
Обхваща ли понятието „неправомерно бездействие“ по член 265 ДФЕС пропуск за приемане на подготвителен акт, когато този акт не е необходима предпоставка за производство, водещо до акт с обвързващо правно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-39/22: Velasco Granda и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Допустимо ли е производството за установяване на бездействие по член 265 ДФЕС, когато исканите мерки от страна на Комисията не пораждат задължителни правни последици спрямо жалбоподателите?
Може ли позоваването на правото на ефективна правна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да преодолее преценката за недопустимост на жалбата за бездействие?
Съществува ли противоречие между обжалваното определение и практиката на Съда относно възможността за установяване на бездействие на Комисията при наличие на релевантни условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-39/22: Velasco Granda и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Допустимо ли е физически или юридически лица да обжалват бездействието на Комисията при незапочване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка по член 258 ДФЕС по реда на член 265 ДФЕС?
Какво включва понятието „неправомерно бездействие“ по член 265 ДФЕС и при какви условия пропускът за приемане на подготвителен акт може да бъде предмет на съдебен контрол?
При какви предпоставки жалбата може да бъде отхвърлена с определение по член 181 от Процедурния правилник на Съда, без да се провежда устна фаза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-652/21: Unicaja Banco, Определение от 22 август 2022 г.

Следва ли производството пред Съда на Европейския съюз да бъде прекратено и делото заличено от регистъра в случай на оттегляне на преюдициалното запитване поради постигнато споразумение между страните?
Кой е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради споразумение между страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-501/20: M P A, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент [№ 2201/2003] и член 3 от Регламент [№ 4/2009] на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на Съюза и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на Съюза, когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?
В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на Съюза в трета държава, как би повлияло това на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 от Регламент № 2201/2003 от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)
Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава
И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка [на сезирания съд]?
Противоречи ли на член 47 от [Хартата] положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-436/20: ASADE, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Трябва ли членове 76 и 77 от Директива 2014/24 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която запазва за частни организации с нестопанска цел възможността да сключват договори, по силата на които тези организации предоставят социални услуги в помощ на личността — срещу възстановяване на понесените от тях разходи — независимо от прогнозната стойност на тези услуги и без тази правна уредба да изисква посочените организации да спазват определените в член 77 изисквания?
Трябва ли член 76 от Директива 2014/24 да се тълкува в смисъл, че допуска в рамките на възлагането на обществена поръчка за социални услуги, посочени в приложение XIV към тази директива, установяването на икономическия оператор по местоизвършването на услугите да представлява критерий за подбор на икономическите оператори, който предхожда разглеждането на техните оферти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-657/20: Caixabank, Определение от 14 юли 2022 г.

Следва ли производството пред Съда да бъде прекратено при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой орган е компетентен да се произнесе по съдебните разноски в случай на прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на лицата, които не са страни по главното производство, но са представили становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12122232425208 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form