Испански

1) а) В съответствие с принципа на предимство на правото на Съюза в областите на компетентност на Европейския съюз, по-специално в рамките на уредбата на потребителските кредити и на потребителските договори, трябва ли преценката на съответствието с правото на Съюза на практиката на Tribunal Supremo (Върховен съд) — постановена в качеството му на най-висш съдебен орган във връзка с тълкуването и прилагането на [Закона за лихварството] като национална правна уредба, доколкото тази съдебна практика се отнася не само до недействителността на сключения договор, но и до понятието „основен предмет“ на договора за потребителски кредит във формата на договор за револвиращ кредит, както и до съответствието „качество/цена“ на предоставената услуга — да се извършва служебно от националните съдилища, или напротив, както постановява испанският Tribunal Supremo (Върховен съд), посоченото задължение да се прецени съвместимостта с правото на Съюза и неговите директиви е обусловено или зависи от „петитума“ в исковата молба на ищеца (диспозитивно начало), така че ако искът за установяване на недействителността на договор за потребителски кредит поради „прекомерност на лихвата“ бъде предявен като „единствен или главен“ иск на основание на национална разпоредба, следва да се приеме, че предимството на правото на Съюза и неговото хармонизиращо действие „не намират приложение“, независимо че практиката на испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) относно тълкуването и прилагането на посочения Закон за лихварството се отнася до определянето на основния предмет и съответствието качество/цена на потребителския кредит, разглеждан по делото, което националният съд трябва да реши?
б) В съответствие с посоченото предимство и хармонизиращо действие на правото на Европейския съюз в контекста на уредбата на потребителските кредити и на потребителските договори, като се има предвид обстоятелството, че испанският Tribunal Supremo (Върховен съд) в редица решения многократно е постановил, че „изключението“, предвидено в член 4, параграф 2 от Директива [93/13] като хармонизирана разпоредба, е транспонирано изцяло в испанското право, поради което националният съд не може да осъществява съдебен контрол върху цените; като се има предвид и че в испанския правов ред, включително в самия [Закон за лихварството], няма правна разпоредба, която да допуска или съдържа уредба с общ характер на този съдебен контрол върху цените, както и че не е извършвана преценка за евентуалната липса на прозрачност на клаузата, която определя цената на потребителския кредит, недопустимо ли е съгласно член 4, параграф 2 от Директива [93/13] националният съд, прилагайки национална правна уредба (посоченият [Закон за лихварството]) извън обичайното ѝ приложно поле в контекста на обявяването на недействителността на сключения договор, да осъществи като „ново“ правомощие „съдебен контрол“ върху основния предмет на договора, чрез който общо се определя цената на потребителския кредит, установена чрез позоваване на възнаградителната лихва, или разходите по потребителския кредит, установени чрез позоваване на [ГПР]?
в) На последно място, в съответствие с гореизложеното и предвид уредбата за регулиране и хармонизиране, установена в Договора за функционирането на ЕС, по-специално относно компетентността на Съюза във връзка с функционирането на вътрешния пазар, може ли да се приеме, че контролът, извършван от националния съд с цел общото определяне на цената или на разходите по потребителския кредит, без да е налице национална правна норма, която изрично допуска този контрол, е съвместим с член 120 ДФЕС, във връзка с принципите на отворена пазарна икономика и на свобода на договаряне на страните?
2) В съответствие с принципа на предимство на правото на Европейския съюз в обхвата на хармонизацията от неговата компетентност, по-специално в областта на директивите, уреждащи потребителския кредит и потребителските договори, като се има предвид, че принципът на правна сигурност е необходима предпоставка за правилното и ефективно функциониране на вътрешния пазар на потребителски кредити, противоречи ли на посочения принцип на правна сигурност, с оглед на правилното функциониране на вътрешния пазар на потребителски кредити, ограничението на ГПР, което може да се наложи общо на потребителя по договор за потребителски кредит с цел борба с прекомерните лихви и което е установено от испанския Tribunal Supremo (Върховен съд) не въз основа на обективни и прецизни критерии, а само въз основа на приблизителни стойности, като конкретното му определяне се оставя на преценката на отделните национални съдилища при решаването на разглежданите от тях спорове?