Английски

Когато съгласно [Споразумението за търговия и сътрудничество] се иска предаване на лице за целите на наказателно преследване за терористични актове и съответното лице възразява срещу такова предаване, като твърди, че то би представлявало нарушение на член 7 от [ЕКПЧ] и член 49, параграф [1] от [Хартата], тъй като след датата на извършване на твърдяното престъпление, във връзка с което се иска предаването му, е приета законодателна мярка, с която се изменя частта от наказанието, която би следвало да бъде изтърпяна в място за лишаване от свобода, и режимът на условното предсрочно освобождаване, и като се имат предвид следните съображения:
i) молещата държава (в този случай Обединеното кралство) е страна по ЕКПЧ и прилага [ЕКПЧ] във вътрешното си право [...] ;
ii) прилагането на въпросните мерки за лишени от свобода, които вече изтърпяват наложено от съда наказание, е признато от съдилищата на Обединеното кралство за съвместимо с [ЕКПЧ] [...] ;
iii) всяко лице, включително съответното лице, ако бъде предадено, има възможност да подаде жалба до Европейския съд по правата на човека ;
iv) няма основание да се счита, че решение на Европейския съд по правата на човека няма да бъде изпълнено от молещата държава ;
v) съответно, според Supreme Court (Върховен съд) не е установено, че предаването е свързано с реален риск от нарушаване на член 7 от [ЕКПЧ] или на [националната конституция] ;
vi) не се твърди, че член 19 от Хартата не допуска предаването ;
vii) член 49 от Хартата не се прилага за съдебния процес или постановяването на присъда ;
viii) не се изтъква наличието на основание да се смята, че има съществена разлика в прилагането на член 7 от ЕКПЧ и член 49 от Хартата ;
може ли съд, чието решение не подлежи на обжалване по смисъла на член 267, параграф 3 ДФЕС, предвид член 52, параграф 3 от Хартата и задължението за лоялност между държавите членки и тези, които са длъжни да прилагат разпоредбите за предаване съгласно Рамково решение 2002/584 и съгласно [Споразумението за търговия и сътрудничество], да приеме, че издирваното лице не е доказало реален риск предаването му да представлява нарушение на член 49, параграф [1] от Хартата, или този съд е длъжен да извърши допълнително разследване и, ако това е така, какви са естеството и обхватът на това разследване?