Датски
Автентичен език на производството – датски
Дело C-68/79: Just, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.
Допустимо ли е съгласно правото на Общността национална система на данъчно облагане да прилага различни данъчни ставки за „аквавит и шнапс“ от една страна и „други спиртни напитки“ от друга, като се има предвид, че:
(а) съгласно националното законодателство двете категории се разграничават въз основа на съдържанието на суровини и екстракти, както и на силата и вкусовите характеристики;
(б) разграничението не се основава на това дали съответните стоки са вносни или местни продукти и в рамките на двете данъчни категории не се прави разграничение въз основа на произхода на продуктите?
Има ли значение за отговора на първия въпрос дали, в съотношение към себестойността, данъкът обременява по-нискообложения клас спиртни напитки („аквавит и шнапс“) в същата степен като високообложения клас спиртни напитки („други спиртни напитки“)?
Ако е допустимо да има различни данъчни ставки, както е посочено в първия въпрос, установява ли правото на Общността изисквания за прилагането на такива ставки към вносни продукти?
(а) Трябва ли вносните спиртни напитки да се облагат с една и съща ставка като идентичните местни продукти или тези, които са най-близки до вносните продукти?
(б) Трябва ли всички вносни спиртни напитки да се облагат с по-ниската национална ставка, въпреки че „други спиртни напитки“ с местен произход се облагат с по-високата ставка?
Ако е недопустимо да има различни ставки, по какви критерии следва да се определи коя ставка е приложима?
Може ли на член 95 да се позовават датски производители или само вносители?
Ако въпросът е релевантен, съдържа ли правото на Общността правила от значение за решаването на въпроса за възстановяване на данъци, платени в противоречие с член 95
В тази връзка има ли значение дали търговецът може да докаже, че е претърпял вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/79: Just, Заключение от 4 декември 1979 г.
1A. Противоречи ли на правото на Общността национална система на данъчно облагане, която прилага различни данъчни ставки за „аквавит и шнапс“ от една страна и „други спиртни напитки“ от друга, като се има предвид, че: (a) съгласно националното законодателство двете категории се разграничават чрез определение, основано на съдържанието на суровини и екстракти, както и на силата и характеристиките на вкуса; (b) разграничението не се основава на това дали съответните стоки са вносни или местни продукти и в рамките на двете категории данъчно облагане не се прави разграничение въз основа на произхода на продуктите?
1B. Има ли значение за отговора на въпрос 1A дали, в съотношение с цената на придобиване, данъкът обременява по-нискообложената категория спиртни напитки („аквавит и шнапс“) в същата степен, както и високообложената категория спиртни напитки („други спиртни напитки“)?
2. Ако е допустимо да се прилагат различни данъчни ставки, както е посочено във въпрос 1, установява ли правото на Общността изисквания за прилагането на такива ставки към вносните продукти
(a) Трябва ли вносните спиртни напитки да се облагат с данък по същата ставка като идентичните местни продукти или тези, които са най-сходни с вносните продукти
(b) Трябва ли всички вносни спиртни напитки да се облагат с по-ниската национална ставка, въпреки че „други спиртни напитки“ от местен произход се облагат с по-високата ставка?
3A. Ако е недопустимо да се прилагат различни ставки, по какви критерии следва да се определи коя ставка е приложима?
3B. Може ли на член 95 да се позовават датските производители или само вносителите?
4. Ако въпросът е релевантен, съдържа ли правото на Общността правила от значение за решаването на въпроса за възстановяване на данъци, платени в противоречие с член 95
В тази връзка има ли значение дали търговецът може да докаже, че е претърпял вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/78: Комисия/Дания, Заключение от 28 ноември 1979 г.
Нарушение на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО чрез налагане на по-високо данъчно облагане върху вносните спиртни напитки, ликьори и други напитки по тарифна позиция 22.09 C от Общата митническа тарифа в сравнение с вътрешното аквавит.
В алтернатива — нарушение на втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, ако се приеме, че продуктите не са сходни, а са само конкуриращи се.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/78: Advokatradet, Съдебно решение от 27 юни 1979 г.
Следва ли разпоредбите на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (69/335/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат държава членка, при определяне на дължимия данък върху набирането на капитала на новообразувано акционерно дружество, чийто акционерен капитал е създаден чрез вноски от съществуващо предприятие, принадлежащо на един от основателите, да откаже приспадане на какъвто и да е данък върху необложен резерв, който се счита за актив при определяне на данъчната основа и който е създаден, когато основателят е внесъл в новото дружество стоките на предприятието на склад и стоките по поръчка на стойност, намалена за данъчни цели под действителната стойност на съответните стоки на склад и стоки по поръчка?
Следва ли разпоредбите на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци върху набирането на капитал (69/335/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелствата, свързани с първия въпрос, тези разпоредби не допускат приспадане на размера на данъка, дължим от новото дружество, ако то отчете необложените резерви като доход през годината на учредяването си и по този начин получи съответна сума доход, която действително подлежи на облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/78: Advokatradet, Заключение от 29 май 1979 г.
1. Трябва ли разпоредбите на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци при набирането на капитал (69/335/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат държава членка, при определяне на дължимия данък при набирането на капитал на новосъздадено акционерно дружество А, чийто акционерен капитал е създаден чрез внасяне на предприятие, принадлежащо на лице Б, да отказва приспадане на данък върху необложен резерв, който се счита за актив при определяне на данъка и който е създаден, когато Б е внесъл в А стоките на предприятието и стоките по поръчка
2. Трябва ли разпоредбите на член 5, параграф 1, буква а) от Директивата на Съвета от 17 юли 1969 година относно косвените данъци при набирането на капитал (69/335/ЕИО) да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелствата, свързани с въпрос 1, тези разпоредби не допускат да се разреши приспадане на размера на данъка, дължим от А, ако А е включил необложените резерви като доход през годината на учредяване на дружеството и по този начин е получил съответен облагаем доход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/78: Sukkerfabriken Nykøbing, Съдебно решение от 16 януари 1979 г.
Ако не може да се постигне споразумение между акционерите в захарна фабрика, организирана като кооперативно предприятие, и други традиционни доставчици на цвекло за фабриката относно разпределението на количествата, които могат да бъдат доставени в рамките на основната квота на фабриката, и ако няма споразумение по този въпрос в рамките на бранша, съответства ли на разпоредбите на Общността относно захарта, по-специално на Регламент (ЕИО) № 741/75 на Съвета от 18 март 1975 г., държавата членка да определи разпределението, или разпоредбите изискват държавата членка да може да определи разпределението само при условия, различни от изрично посочените в преамбюла на Регламент (ЕИО) № 741/75 на Съвета и в член 1, параграф 1 от него?
Ако са изпълнени условията, при които държавата членка може да установи правила за разпределение на основната квота, и не е прието несправедливо основание за такова разпределение, съответства ли на разпоредбите на Общността относно захарта, по-специално на Регламент (ЕИО) № 741/75 на Съвета, държавата членка да предвиди разпределение между членовете и другите традиционни доставчици на предприятието, дори ако такова разпределение означава, че цвеклото, което членовете на кооператива са задължени и имат право по устава на предприятието да доставят на фабриката, не може изцяло да бъде доставено само в рамките на основната квота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-151/78: Sukkerfabriken Nykøbing, Заключение от 5 декември 1978 г.
А) Когато не може да се постигне споразумение между акционерите в захарна фабрика, организирана като кооперативно предприятие, и други традиционни доставчици на цвекло за фабриката относно разпределението на количествата, които могат да бъдат доставени в рамките на основната квота на фабриката, и когато няма споразумение по този въпрос в рамките на бранша, съответства ли на разпоредбите на Общностното законодателство относно захарта, по-специално на Регламент (ЕИО) № 741/75 на Съвета от 18 март 1975 г., държава-членка да определи разпределението, или Регламентът изисква държава-членка да може да определи разпределението само при условия, различни от изрично посочените в преамбюла на Регламент № 741 и в член 1, параграф 1 от него?
Б) Ако са изпълнени условията, при които държава-членка може да установи правила за разпределение на основната квота, и не е приета несправедлива основа за такова разпределение, съответства ли на разпоредбите на Общностното законодателство относно захарта, по-специално на Регламент № 741/75, държавата-членка да предвиди разпределение между членовете и другите традиционни доставчици на съответното предприятие, дори ако такова разпределение означава, че цвеклото, което членовете на кооператива са длъжни и имат право съгласно устава на предприятието да доставят на фабриката, не може изцяло да бъде доставено само в рамките на основната квота.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/78: Delkvist/Anklagemyndigheden, Съдебно решение от 29 ноември 1978 г.
Явява ли се Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. законосъобразна, валидна, пряко обвързваща датските съдилища и приложима към отношенията между датски гражданин и датските публични органи?
Следва ли да се счита, че Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. е изменила член 78, параграфи 2 и 3 от Наказателния кодекс, така че разпоредбата относно добрата репутация в Директивата е заместила разпоредбата в член 78, параграфи 2 и 3 от Наказателния кодекс?
Дали член 78, параграфи 2 и 3 от датския Наказателен кодекс, който е формулиран в отрицателни термини, а именно че едно лице може да бъде лишено от правото да упражнява професия, изискваща специално публично разрешение или одобрение, само ако неговото поведение дава основания да се счита, че съществува непосредствена опасност от злоупотреба с неговото положение или професия, отговаря на изискванията относно добрата репутация, които според Директивата на Съвета държавите членки трябва да определят за лицата в тази ситуация, тъй като държавите членки, до по-нататъшна координация, остават свободни сами да определят по-подробна дефиниция на изискването за добра репутация?
Обхваща ли настоящият случай преходните разпоредби на член 4, параграф 1, така че, тъй като заявителят е бил упълномощен преди 1 януари 1978 г. съгласно датските разпоредби да упражнява дейността на оператор по автомобилен превоз на пътници в Дания, той е освободен от изискването да докаже, че изпълнява inter alia изискването за добра репутация, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква а) от Директивата?
Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, означава ли това, че делото може да бъде решено от Koebenhavns Byret без оглед на разпоредбите на Директивата на Съвета от 12 ноември 1974 г. или член 5, параграф 2, относно задължението на държавите членки да отнемат разрешенията, когато условията по член 2, параграф 1, букви а), б) и в) вече не са изпълнени, означава, че във всички случаи е необходимо да се определят изисквания относно добрата репутация на заявителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/78: Delkvist/Anklagemyndigheden, Заключение от 25 октомври 1978 г.
1. Дали Директива 74/562/ЕИО на Съвета от 12 ноември 1974 година относно достъпа до професията на оператор на автомобилен превоз на пътници в национални и международни транспортни операции е валидна
2. Дали разпоредбата на член 2, параграф 1, буква а) от посочената директива има пряко действие по отношение на правните отношения между държавите членки и техните граждани
3. Могат ли разпоредбите на член 2, параграф 1, буква а) и параграф 2 от посочената директива да изменят или отменят член 78, параграф 2 от Датския наказателен кодекс, съгласно който лишаването от определени права може да бъде постановено само ако престъпното поведение дава основание да се счита, че съществува непосредствена опасност от злоупотреба с професията от страна на съответното лице
4. Съгласно член 4, параграф 1 от посочената директива, лицата, които преди 1 януари 1978 година са получили разрешение да упражняват професията на оператор на автомобилен превоз на пътници, освободени ли са от изискването сами да доказват, че отговарят на изискването за добра репутация, предвидено в член 2, параграф 1, буква а) от директивата, и длъжни ли са компетентните органи на държавите членки по силата на член 5, параграф 2 от директивата служебно да проверяват дали това изискване е изпълнено въз основа на приложимото национално законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-142/77: Statens Kontrol, Съдебно решение от 29 юни 1978 г.
1. Представлява ли такса, наложена на предприятия, които произвеждат, внасят или търгуват с изделия от благородни метали, с цел покриване на разходите за контрол от страна на властите и изчислявана въз основа на потреблението на благородни метали от тези предприятия, такса с ефект, еквивалентен на износно мито по смисъла на член 16 от Договора за ЕИО, когато се налага на всички предприятия, подлежащи на такъв контрол, съгласно разпоредби, според които една и съща стока се облага само веднъж в Дания, независимо дали подлежи на облагане и в чужбина?
2. Когато производството се извършва за други лица, но производителят не поставя своя собствена марка, влияе ли това на отговора на първия въпрос, като се има предвид, че такова потребление на благороден метал не се включва в изчисляването на облагаемата стойност, когато стоките се произвеждат за датски собственик на марка, тъй като последният включва тези благородни метали в сметката на своето облагаемо потребление, докато потреблението трябва да бъде включено, когато производството е за чуждестранно предприятие, което не подлежи на облагане в Дания, тъй като в противен случай това потребление не би било включено в основата за датската такса, отново независимо дали подлежи на облагане и в чужбина?
3. В този контекст има ли значение, че благородният метал, обработен в Дания, е предоставен на датския производител от съответния чуждестранен клиент, на когото готовият продукт се реекспортира?
4. Ако такава такса не се счита за такса с ефект, еквивалентен на износно мито, следва ли тя да се разглежда като вътрешно данъчно облагане (върху внесеното количество злато), противоречащо на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.