Wathelet
Генерален адвокат – Wathelet
Дело C-464/14: SECIL, Съдебно решение от 24 ноември 2016 г.
1) Представлява ли член 31 от Споразумението [ЕО—Тунис] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която да следва прилагане на правото на установяване към разглеждания случай?
2) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба право на установяване твърдените от жалбоподателя последици, а именно че спазването на тази разпоредба налага прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Тунис?
3) Представлява ли член 34 от Споразумението [ЕО—Тунис] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която да следва прилагане на свободното движение на капитали към разглеждания случай, така че направената от жалбоподателя инвестиция да се счита за попадаща в обхвата му?
4) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали твърдените от жалбоподателя последици, а именно налага ли прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Тунис?
5) Обуславя ли разпоредбата на член 89 от Споразумението [ЕО—Тунис] утвърдителен отговор на поставените по-горе въпроси?
6) Обосновано ли е ограничителното третиране на разпределените от [Ciments de Gabés] дивиденти, като се има предвид, че по отношение на Тунис не се прилага рамката за сътрудничество, предвидена в Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане?
7) Представлява ли разпоредбата на член 31 във връзка с член 33, параграф 2 от Споразумението [ЕО—Ливан] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която следва прилагане на свободното движение на капитали към разглеждания случай?
8) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали твърдените от жалбоподателя последици, а именно налага ли прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Ливан?
9) Обуславя ли разпоредбата на член 85 от Споразумението [ЕО—Ливан] утвърдителен отговор на поставените по-горе въпроси?
10) Обосновано ли е ограничителното третиране на разпределените от [Ciments de Sibline] дивиденти, като се има предвид, че по отношение на Република Ливан не се прилага рамката за сътрудничество, предвидена в [Директива 77/799]?
11) Приложима ли е в разглеждания случай разпоредбата на член 56 ЕО (понастоящем 63 ДФЕС) и, при утвърдителен отговор, предполага ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали задължително прилагане на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, разпределени в полза на жалбоподателя за финансовата 2009 г. от [Ciments de Gabés] и [Ciments de Sibline], или евентуално на механизма за частично приспадане, предвиден в параграф 8 от същата разпоредба?
12) Дори да се приеме, че свободното движение на капитали е приложимо в разглеждания случай, обосновано ли е неприлагането към въпросните дивиденти на предвидените в действащото тогава португалско законодателство механизми за премахване или за намаляване на икономическото двойно данъчно облагане, от факта, че по отношение на Тунис и на Ливан не се прилага рамката за сътрудничество, установена в [Директива 77/799]?
13) Допуска ли предвидената в член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64 ДФЕС) предпазна клауза свободното движение на капитали с твърдените от жалбоподателя последици?
14) Следва ли предвидената в член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64 ДФЕС) предпазна клауза да не се прилага поради междувременното въвеждане на режим на данъчни предимства за инвестициите с договорен характер, въведен с член 41, параграф 5, буква b) от EBF, и режима, предвиден в член 42 от EBF, за дивидентите, произхождащи от страните от африканския континент с официален език португалски и Източен Тимор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/16: Petraitis/Комисия, Определение от 24 ноември 2016 г.
Прилага ли се съдебната практика, според която частни лица не могат да обжалват отказ на Комисията да започне процедура по член 258 ДФЕС срещу държава членка, и в случай на твърдяно нарушение на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права?
Разполага ли Съдът на ЕС с компетентност да постановява задължавания към институциите на Съюза в рамките на контрол по законосъобразност по член 263 или член 265 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/16: Petraitis/Комисия, Определение от 24 ноември 2016 г.
Позволява ли се на физическо или юридическо лице да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие срещу Комисията във връзка с необразуване на производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка?
Компетентен ли е съдът на Съюза да издава задължителни указания към институциите на Съюза при подобни искове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/15: Hemming и др., Съдебно решение от 16 ноември 2016 г.
Следва ли член 13, параграф 2 от Директива 2006/123/ЕО да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допуска изискване за заплащане на такса при подаване на молба за издаване или за подновяване на разрешение, една част от която такса съответства на разходите, свързани с управлението и спазването на съответния разрешителен режим, дори и тази част да подлежи на възстановяване в случай на отхвърляне на молбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-297/15: Ferring, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Следва ли член 7, параграф 2 от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на продължаващо пускане на пазара на лекарствен продукт от паралелен вносител, който е преопаковал лекарствения продукт в нова опаковка и е поставил отново марката върху нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/15: Concurrence, Заключение от 9 ноември 2016 г.
Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че при твърдяно нарушение на забраните за препродажба извън дадена мрежа за селективна дистрибуция и от електронен пазар, извършено посредством оферти за продажба, публикувани на няколко интернет сайта, управлявани в различни държави членки, одобреният дистрибутор, който се счита за увреден, може да подаде иск за спирането на така причиненото неправомерно засягане до юрисдикцията, на територията на която публикуваните онлайн оферти са достъпни или са били достъпни, или трябва да е налице друга привръзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/14: Debonair Trading Internacional/EUIPO, Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на преценката за отличителния характер на елемента „so“ в сравняваните марки?
Правилно ли е приложен член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009 относно степента на сходство, необходима за прилагането на тези разпоредби?
Дали Общият съд е допуснал грешки при оценката на визуалното въздействие на елемента „so“, който е общ за двете марки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/14: Debonair Trading Internacional/EUIPO, Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
Нарушено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на преценката за отличителния характер на елемента „so“ в по-ранните марки?
Правилно ли е тълкувано и приложено изискването за степента на сходство между марките по член 8, параграф 1, буква б) и параграф 5 от Регламент № 207/2009 при оценката на визуалното въздействие на елемента „so“ като общ елемент на марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/15: D., Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
1) Приложим ли е член 15 от Регламент № 2201/2003 по отношение на основани на публичното право искания във връзка със закрила на детето, направени от местен орган в държава членка, в случаите, когато приемането на компетентността от съд на друга държава членка ще направи необходимо образуването на отделно производство от различен орган, в съответствие с различен правен ред и вероятно свързано с различна фактическа обстановка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в каква степен и изобщо трябва ли съдът да вземе предвид вероятните последици от уважаването на искането по член 15 по отношение на правото на свободно движение на засегнатите лица?
3) Ако понятието „[висш] интерес на детето“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 се отнася само до избора на съд, какви други фактори, които не са били вече взети предвид при преценката дали друг съд е „по-подходящ“, може да вземе предвид съдът в това отношение?
4) Може ли за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 съдът да вземе предвид материалното право, процесуалните разпоредби или съдебната практика на съответната държава членка?
5) В каква степен за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 националният съд следва да вземе предвид конкретните обстоятелства по делото, включително желанието на майката да се премести извън обсега на действие на социалните служби в нейната държава по произход, след което да роди детето си под юрисдикцията на друга държава, чиято социална система тя счита за по-благоприятна?
6) Кои въпроси по-специално трябва да разгледа националният съд, когато определя кой съд е най-подходящ да разгледа делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.