Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-451/18: Tibor-Trans, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Трябва ли разпоредбата относно специалната компетентност, съдържаща се в член 7, точка 2 от Регламент […] № 1215/2012 […], да се тълкува в смисъл, че съдът на определена държава членка е компетентен като съд по „мястото, където е настъпило […] вредоносното събитие“, ако
– в тази държава членка се намира седалището, основното място на икономическа дейност или центърът на имуществените интереси на ищеца [в главното производство], който твърди, че е претърпял вредата,
– претенциите на ищеца [в главното производство] само срещу един ответник (производител на товарни автомобили), установен в друга държава членка, се основават на нарушение, установено с решение на Европейската комисия съгласно член 101, параграф 1 от [ДФЕС] и изразяващо се в сключването на тайни споразумения за определяне на цени и увеличение на брутните цени в ЕИП, като това решение има и други адресати освен ответника [в главното производство],
– ищецът [в главното производство] е придобил само камиони, произведени от други участващи в картела предприятия,
– няма сведения някоя от срещите, които се приемат за ограничаващи конкуренцията, да е била проведена в държавата [членка] на сезирания съд,
– ищецът [в главното производство] по принцип е придобивал камионите — според него на изкривени цени — в държавата [членка] на сезирания съд и за целта е сключвал договори за лизинг без опция с действащи в тази държава предприятия, но съгласно неговите твърдения е преговарял пряко с дистрибуторите на автомобилите, а лизингодателят е добавял към уговорената от ищеца [в главното производство] цена собствен марж на печалбата и разходите по лизинга, като правото на собственост върху автомобилите е преминавало върху ищеца [в главното производство] при прекратяването на договора за лизинг, след като страните са изпълнили задълженията си по този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-516/17: Spiegel Online, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на [авторското право] съгласно член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 свобода на преценка при транспонирането им в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?
Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29 само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да поиска неговото съгласие?
Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 в случаите, когато текстът на цитирани произведения или части от него не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез хипервръзки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат [Portable Document Format (PDF)], самостоятелно достъпни наред с новия текст?
Трябва ли за целите на определянето на момента, от който дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/17: Funke Medien NRW, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29) свобода на преценка при транспонирането в националното право?
По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата?
Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-16/18: Dobersberger, Заключение от 29 юли 2019 г.
1) Попада ли в приложното поле на Директива 96/71, и по-специално на член 1, параграф 3, буква а), и предоставянето на услуги като обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги или услуги по почистване от работници на предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка (Унгария) в изпълнение на договор с железопътно предприятие със седалище в приемащата държава членка (Австрия), когато услугите се предоставят в международни влакове, които преминават и през приемащата държава членка?
2) Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятие — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка предоставя посочените в първия въпрос услуги не в изпълнение на договор с установено в приемащата държава членка железопътно предприятие, за което в крайна сметка се предоставят услугите (получател на услугите), а в изпълнение на договор с други установени в приемащата държава членка предприятия, които от своя страна са в договорни отношения (верига от подизпълнители) с железопътното предприятие?
3) Обхваща ли член 1, параграф 3, буква а) от Директивата и хипотезата, при която предприятието — доставчик на услуги, със седалище в изпращащата държава членка използва за предоставянето на посочените в първия въпрос услуги не наети от него работници, а работници от други предприятия, които са му предоставени на разположение още в изпращащата държава членка?
4) Независимо от отговорите на първите три въпроса: допуска ли правото на Съюза, и по-специално свободата на предоставяне на услуги (членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС), национална правна уредба, която задължително предвижда предприятията, които командироват работници на територията на друга държава членка за предоставяне на услуги, да спазват условията за работа по смисъла на член 3, параграф 1 от Директивата и да изпълняват съпътстващи задължения (като например тези за изпращане на уведомление за командироване на работници зад граница до органите на приемащата държава членка и тези да държат на разположение документи за размера на възнаграждението и за регистрацията за социално осигуряване на тези работници) и в хипотезите, при които (първо) преминаващите граници командировани работници се числят към пътуващия персонал на железопътно предприятие с трансгранична дейност или към предприятие, което предоставя типични за железопътно предприятие услуги (обслужване на пътници с храни и напитки, бордни услуги) във влакове на това железопътно предприятие, преминаващи граници на държавите членки, (второ) командироването или изобщо не се основава на договор за услуги, или не се основава на договор за услуги между командироващото предприятие и осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите, тъй като задължението за изпълнение на командироващото предприятие спрямо осъществяващия дейността си в друга държава членка получател на услугите се основава на договор за подизпълнение (верига от подизпълнители), и (трето) командированите работници нямат трудови правоотношения с командироващото предприятие, а с трети предприятия, които са му предоставили на разположение работниците още в държавата членка, където е установено командироващото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/18: Galeria Parque Nascente, Определение от 15 юли 2019 г.
Противоречи ли национално законодателство, което не позволява на абсорбиращото дружество да приспадне разходи, вече приспаднати от абсорбираното дружество преди сливането, на разпоредбите на Директива 90/434/ЕИО?
В какви граници държавите членки могат да определят условията за приспадане на разходи от облагаемия доход на дружествата при трансгранично преструктуриране съгласно правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-438/18: Galeria Parque Nascente, Определение от 15 юли 2019 г.
Обхваща ли директива 90/434 национални разпоредби относно определянето на приспаданията на разходи и загуби за целите на облагаемата печалба?
Може ли държава членка да откаже признаването за данъчни цели на разходи, признати на прехвърлящото дружество преди сливането, за придобиващото дружество след сливането, без това да противоречи на директива 90/434?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/19: Herrero Torres/EUIPO, Определение от 15 юли 2019 г.
Отхвърлянето на жалбата чрез определение вместо чрез решение повдига ли въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза, който да обосновава допускането на обжалването?
Отклонява ли се Общият съд от съдебната практика относно преценката на вероятността от объркване, така че да възниква въпрос от съществено значение за правото на Съюза?
Грешка при преценката на задължението за мотивиране от страна на апелативния състав на EUIPO представлява ли въпрос от съществено значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза, който да обосновава допускането на обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/19: Herrero Torres/EUIPO, Определение от 15 юли 2019 г.
Кои са изискванията за допускане на обжалване съгласно член 58а от Статута на Съда и член 170б от Процедурния правилник на Съда?
Необходимо ли е жалбоподателят да изложи ясно и конкретно значението на повдигнатия правен въпрос за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза, за да бъде допуснато обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-716/17: A, Съдебно решение от 11 юли 2019 г.
Допуска ли член 45 ДФЕС — като се има предвид тълкуването му в решение 8 ноември 2012 г., Radziejewski (C‑461/11, EU:C:2012:704) — правило за съдебна компетентност като това, което е предвидено по датското право и което има за цел да гарантира, че разглеждащият молбата за опрощаване на задължения съд познава и при преценката си може да вземе предвид конкретното социално и материално положение, в което длъжникът и семейството му се намират и биха могли да се намират в бъдеще, както и че тази преценка може да се извърши по предварително установени критерии, които определят какво може да се счита за приемливо скромен стандарт на живот, докато се прилага мярката за опрощаване?
Трябва ли член 45 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания той има директен ефект в отношенията между частноправните субекти, така че частните кредитори трябва да търпят намаляване или пълна загуба на суми, които им се дължат от установил се в чужбина длъжник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/19: Meblo Trade/EUIPO, Определение от 10 юли 2019 г.
Допуска ли се жалба срещу решение на Общия съд относно решение на независим апелативен състав на EUIPO, когато не са изложени въпроси, съществени за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Изисква ли се жалбоподателят изрично да обоснове как твърдените правни грешки повдигат съществени въпроси за правото на Съюза, за да бъде допусната жалбата до разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.