Szpunar
Генерален адвокат – Szpunar
Дело C-231/20: Landespolizeidirektion Steiermark и др. (Machines à sous), Съдебно решение от 14 октомври 2021 г.
Трябва ли в рамките на административнонаказателно производство, водено с цел защита на режим на монопол, националният съд да подложи санкционната норма, която трябва да приложи, на проверка в светлината на свободното предоставяне на услуги, ако преди това вече е подложил на проверка режима на монопол в съответствие с изискванията на Съда […] и при тази проверка е установено, че режимът на монопол е обоснован?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, задължително се налага глоба за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общата сума на наложените глоби?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, задължително се налага наказание в минимален размер 3000 EUR за всеки игрален автомат?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която предвижда, че на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, се налага заместващо наказание лишаване от свобода за всеки игрален автомат, без да определя в абсолютен размер горната граница на общия срок на наложените наказания от този вид?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна норма, която в случай на налагането на наказание на лице, предлагащо забранени лотарийни игри по смисъла на [GSpG] с цел печалба, предвижда сумата на съдебните разноски да се определи в размер на 10 % от наложените глоби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/20: Liberty Seguros, Определение от 13 октомври 2021 г.
Съвместима ли е с Директива 2009/103/ЕО национална правна уредба, която позволява противопоставяне на нищожността на застрахователния договор срещу третите лица – жертви на пътнотранспортно произшествие, когато договорът е нищожен поради незаконна дейност или невярна информация, предоставена на застрахователя?
Допустимо ли е ограничаването на правото на обезщетение на третите лица – жертви по задължителната автомобилна застраховка, извън изрично предвидените от Директивата случаи, като знанието, че превозното средство е било откраднато?
Има ли право държавата членка да предвиди намеса на националния гаранционен фонд вместо изплащане на обезщетение по застраховката, когато съществува валиден или нищожен застрахователен договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/20: Liberty Seguros, Определение от 13 октомври 2021 г.
Допустимо ли е националното законодателство да противопоставя на третите пострадали лица нищожността на застрахователен договор, сключен въз основа на декларация с невярно съдържание или при липса на разрешение за международен транспорт, при положение че това не е изрично предвидено в Директива 2009/103?
Как следва да се тълкуват клаузите за изключване от покритието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ с оглед защитата на третите пострадали лица съгласно Директива 2009/103?
При какви условия и в какви граници органът, гарантиращ обезщетяване на пострадалите от ПТП, може да участва съгласно изискванията на Директива 2009/103?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-13/20: Top System, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 91/250 да се тълкува в смисъл, че разрешава на легитимния приобретател на компютърна програма да я декомпилира изцяло или отчасти, когато декомпилацията е необходима за отстраняването на грешки, засягащи функционирането на програмата, включително когато отстраняването им се изразява в деактивиране на функция, засягаща правилното функциониране на приложението, включващо тази програма?
При утвърдителен отговор трябва ли освен това да са изпълнени условията по член 6 от Директивата или други условия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/20: A (Franchissement de frontières en navire de plaisance), Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не) се възлага задължението, под заплаха от налагане на наказание, да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице пътува със спортна лодка по международни води от една държава членка в друга, без да влиза на територията на трета държава?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 5, параграф 1 от Директива 2004/38, член 21 от Регламент № 562/2006 или правото на гражданите на Съюза на свободно движение на територията на Съюза прилагането на национална разпоредба, с която на лице (независимо дали е гражданин на Съюза или не), под заплаха от налагане на наказание, се възлага задължението да носи със себе си валиден паспорт или друг валиден пътен документ в случаите, когато това лице, пътувайки със спортна лодка по международни води, влиза в съответната държава членка от друга държава членка, без да е навлизало на територията на трета държава?
Доколкото от правото на Съюза не произтича пречка по смисъла на първия или втория въпрос, съвместима ли е санкцията при преминаване на финландската държавна граница без валиден пътен документ, която обичайно се налага във Финландия под формата на дневни ставки, с произтичащия от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38 принцип на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/19: Irish Ferries, Определение от 6 октомври 2021 г.
Какво се разбира под „пренасочване към крайното местоназначение“ по смисъла на член 18 от Регламент № 1177/2010 и необходимо ли е маршрутът и използваните транспортни средства да съвпадат с първоначално уговорените?
В каква степен превозвачът има свобода на преценка при определянето на условията за пренасочване на пътник след отмяна на услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-30/21: Nemzeti Útdíjfizetési Szolgáltató, Определение от 21 септември 2021 г.
Как се определя обхватът на понятието „граждански и търговски дела“ по член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и кои критерии следва да се вземат предвид при тази преценка?
Могат ли спорове между публичноправни органи и частноправни субекти да попаднат в приложното поле на регламента, когато органът не упражнява публичноправни прерогативи?
Дали искът за събиране на допълнителна такса за използване на платен път представлява частноправно или публичноправно правоотношение за целите на приложението на Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/21: L, Определение от 20 септември 2021 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттеглянето на преюдициалното запитване от националния съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски в производство с инцидентен спор пред Съда на Европейския съюз?
Подлежат ли разходите на участниците, направени за представяне на становища пред Съда, на възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-850/19: FVE Holýšov I и др./Комисия, Съдебно решение от 16 септември 2021 г.
Являва ли се писмото на Комисията от 2004 г. обвързващо решение, което препятства приемането на оспорваното решение относно чешката схема за подпомагане на възобновяеми енергийни източници?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание, че Комисията е била обвързана от предполагаемо решение от 2006 г., без да разполага с достатъчно информация за това решение?
Създава ли писмото на Комисията от 2004 г., предполагаемото решение от 2006 г. или поведението на Комисията легитимни правни очаквания за запазване на схемата за подпомагане на възобновяеми енергийни източници?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че чешката схема за подпомагане на възобновяеми енергийни източници представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Превишила ли е Комисията изискванията на приложимите насоки, като е наложила на Чешката република въвеждането на механизъм за преразглеждане (review mechanism) като условие за съвместимост на схемата с вътрешния пазар?
Достатъчно мотивирани ли са изводите на Общия съд относно характеристиките на първоначалната схема за подпомагане и допустимостта на седмото основание пред Общия съд?
Нарушено ли е правото на жалбоподателите да бъдат изслушани в административното производство и правилно ли е Общият съд да приеме, че Комисията е разгледала всички техни доводи?
Превишила ли е Комисията компетентността си, като се е произнесла по въпроси извън обхвата на правото на Съюза, включително относно принципа на защита на оправданите правни очаквания по националното право и относно квалифицирането на евентуално арбитражно обезщетение като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-850/19: FVE Holýšov I и др./Комисия, Съдебно решение от 16 септември 2021 г.
Являва ли се писмото на Комисията от 2004 г. правно обвързващо решение, което препятства приемането на оспореното решение относно държавната помощ?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание, че Комисията е обвързана от предполагаемо решение от 2006 г., без да изиска допълнителни доказателства?
Създават ли писмото от 2004 г., предполагаемото решение от 2006 г. и поведението на Комисията оправдани легитимни очаквания за запазване на схемата за насърчаване на възобновяемата енергия?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че схемата за насърчаване на възобновяемата енергия представлява държавна помощ, финансирана чрез държавни ресурси?
Превишила ли е Комисията изискванията на приложимите насоки, като е наложила на Чешката република въвеждането на механизъм за преразглеждане на схемата за подпомагане?
Достатъчно мотивирано ли е решението на Общия съд по отношение на твърденията за фактически грешки и отхвърлянето на седмото основание на жалбата?
Спазени ли са процесуалните права на жалбоподателите в административното производство пред Комисията и правилно ли е Общият съд да отхвърли доводите им относно това?
Превишила ли е Комисията компетентността си, като се е произнесла по въпроси извън обхвата на правото на Съюза, включително относно националната защита на оправданите правни очаквания и изпълнението на арбитражни решения по инвестиционни спорове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.