Jacobs

1. Налага ли правото на Общността изисквания към определянето от държавите членки на понятието „такси или сборове“ по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО или отделните държави членки са свободни да решават какво може да се счита за „такси или сборове“ за конкретна услуга?
2. Може ли основата за изчисляване на таксите, събирани от държава членка по член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО за регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност, да включва следните видове разходи или някои от тях:
- разходите за заплати и пенсионни вноски за служители, които не участват в извършването на регистрацията, като административния персонал на регистрационния орган или служители на регистрационния орган или други органи, които се занимават с подготвителна правна работа в областта на дружественото право;
- разходите за извършване на регистрация на други въпроси, свързани с дружествата, за които държавата членка е определила, че не се заплаща конкретно възнаграждение;
- разходите за изпълнение на задължения, различни от регистрацията, възложени на регистрационния орган съгласно дружественото законодателство и свързаното с него законодателство, като проверка на счетоводството на дружествата и надзор върху счетоводството на дружествата;
- плащане на лихви и амортизация на всички капиталови разходи, които се считат от регистрационния орган за свързани с областта на дружественото право и свързаните с него области на правото;
- разходите за официални пътувания, които не са свързани с конкретната регистрационна дейност;
- разходите за външно разпространение на информация и насоки от регистрационния орган, които не са свързани с конкретната регистрационна дейност, като изнасяне на лекции, изготвяне на статии и брошури и провеждане на срещи с търговски организации и други заинтересовани групи?
3. (а) Следва ли член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка не може да определя стандартизирани такси с правила, валидни без ограничение във времето?
(б) Ако това не е възможно, изисква ли се държавата членка да актуализира скалата на таксите си всяка година или на други фиксирани интервали?
(в) Има ли значение за отговора дали таксите се определят пропорционално на размера на капитала, който трябва да бъде набран, както е заявено за регистрация?
4. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че сумата, събирана като възнаграждение за конкретна услуга — като например регистрация на учредяване или увеличение на капитала на акционерно дружество или дружество с ограничена отговорност — трябва да се изчислява въз основа на действителните разходи за конкретната услуга — регистрация — или може таксата за отделната регистрация да се определя например като основна такса заедно с 4 DKR на 1000 DKR от номиналната стойност на записания капитал, така че размерът на таксата да е независим от времето и другите разходи, необходими за извършване на регистрацията от регистрационния орган?
5. Следва ли член 12, параграф 1, буква е) във връзка с член 10, параграф 1 от Директива 69/335/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка при изчисляване на евентуална сума за възстановяване трябва да изхожда от това, че таксата трябва да отразява разходите за конкретната услуга към момента на извършването ѝ, или държавата членка има право да направи цялостна оценка за по-дълъг период, например счетоводна година или в рамките на периода, в който по националното право може да се предяви иск за възстановяване?
6. Ако националното право съдържа общ принцип, че при определяне на искове за възстановяване на такси, събрани без необходимото основание, следва да се вземе предвид обстоятелството, че таксата е събрана въз основа на правила, които са били в сила за дълъг период, без нито органите, нито другите страни да са били наясно, че таксата е неразрешена, изключва ли правото на Общността отхвърлянето на такъв иск за възстановяване на такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, на тези основания?
7. Изключва ли правото на Общността по националното право възможността органите на държава членка, в случаи на искове за възстановяване, свързани с такси, събрани в противоречие с Директива 69/335/ЕИО, да твърдят и докажат, че националните давностни срокове започват да текат от момента, в който е настъпило неправомерното прилагане на Директива 69/335/ЕИО?
8. Дава ли член 10, параграф 1 във връзка с член 12, параграф 1, буква е) от Директива 69/335/ЕИО, както е тълкуван в предходните въпроси, права, на които гражданите на отделните държави членки могат да се позовават пред националните съдилища?