всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Jacobs

Генерален адвокат – Jacobs

Дело C-6/98: ARD, Заключение от 24 юни 1999 г.

1. Предвижда ли член 11, параграф 3 от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО (Директива за изменение на телевизията) или идентичният по съдържание член 11, параграф 3 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета за координиране на определени законови и административни разпоредби на държавите членки относно упражняването на телевизионна дейност от 3 октомври 1989 година (Директива за телевизията) брутния или нетния принцип?
2. При условие че § 44, параграф 4 от Третия държавен договор за изменение на държавните договори относно радиото (Anl. B 33 = Bl. 437 d. A.) предвижда нетния принцип, съвместимо ли е това с член 11, параграф 3 във връзка с член 3, параграф 1 от Директивата за телевизията или с първичното право на Общността (членове 5, 6, 30 и сл., 59 и сл., 85 и сл. от Договора за ЕИО, общият принцип на равенството)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/97: Lloyd Schuhfabrik Meyer, Съдебно решение от 22 юни 1999 г.

Възможно ли е само фонетичната прилика между търговски марки да създаде вероятност от объркване по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104/ЕИО?
Какво значение следва да се придаде на формулировката на Директивата, според която вероятността от объркване включва вероятността от асоцииране с по-ранната марка?
Какъв ефект следва да се признае, при преценката на вероятността от объркване, на обстоятелството, че марката е с повишена отличителност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/97: Комисия/Италия, facet-document-type-ARRET

Представлява ли достатъчно изпълнение на изискванията на член 7 от Директива 82/501/EИО единствено създаването на компетентни органи, без реално прилагане на аварийни планове и контрол върху задължените индустриални обекти?
Възниква ли нарушение на задълженията на държава членка по Директива 82/501/EИО при неизготвяне на всички изискуеми аварийни планове и при частично осъществяване на контрол върху подлежащите на надзор обекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/97: Комисия/Германия, Съдебно решение от 8 юни 1999 г.

Спазено ли е изискването за колегиалност при приемането на мотивираното становище и решението за предявяване на иска от страна на Комисията?
Изпълнила ли е Федерална република Германия задължението си да осигури съответствие на качеството на водите за къпане с пределно допустимите стойности, установени в Директива 76/160/ЕИО, в рамките на определения срок?
Спазено ли е изискването за минимална честота на вземане на проби съгласно приложение към Директива 76/160/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-211/97: Gomez Rivero, Съдебно решение от 3 юни 1999 г.

Дали упражняването на правото на избор от лице, заето на консулска длъжност съгласно първото изречение на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, да бъде подчинено на законодателството на изпращащата държава членка, на която е гражданин, има действие и по отношение на неговия съпруг, който не е зает в консулската служба и също е гражданин на изпращащата държава членка,
или
законодателството на изпращащата държава членка е приложимо към съпруга само ако и той упражни правото на избор да бъде подчинен на него?
Ако упражняването на правото на избор от национала, зает в консулската служба, има действие и по отношение на неговия съпруг, предполага ли действителността на този избор съгласието или друго съдействие от страна на съпруга, който също е засегнат от това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/98: Комисия/Гърция, Заключение от 29 април 1999 г.

Неизпълнение на задълженията по член 6 от Директива 91/157/ЕИО относно съставянето и съобщаването на програмите, предвидени в тази разпоредба

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-48/98: Söhl & Söhlke, Заключение от 29 април 1999 г.

1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се определят разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността („регламентът за прилагане“), валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година за създаване на Митническия кодекс на Общността („Митническият кодекс“), които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или на съответната митническа процедура“?
2. Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително:
(а) Когато е подадено своевременно заявление за удължаване на срока, посочен в член 859, параграф 1 от регламента за прилагане, възпрепятстван ли е националният съд да разглежда служебно критериите за предоставяне на такова удължаване, когато то е било отказано с вече необжалваемо решение на митническия орган?
(б) Допустимо ли е заявление за удължаване да се отнася не до индивидуално изброени декларации, а глобално до всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществували през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на разработена за целите на митническите формалности система за обработка на данни или, при външна обработка, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които всъщност е трябвало да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на втората алинея на член 859 от регламента за прилагане?
3. Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на задължението за своевременно определяне на митническо одобрено предназначение или употреба на стоките, представени пред митницата, следва да се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или на съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е определено след изтичане на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?
4. Ако на въпрос 2(б) или на въпрос 3 следва да се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от регламента за прилагане, въведен с член 1, точка 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностно третиране, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?
5. Ако на въпрос 4 следва да се отговори отрицателно:
Когато е предявено искане за възстановяване, длъжни ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато ищецът изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага при обстоятелства като тези в настоящия случай да се провери дали са изпълнени условията, предвидени във втората алинея на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от регламента за прилагане, по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по образец EUR.1 или сертификати за произход по образец А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита на стоки, които са реимпортирани след външна обработка (диференциално митническо оформяне) или върнати стоки след ремонт?
6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от регламента за прилагане, може ли обичайно да се приеме, че съответното лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?
7. Ако на въпрос 6 и/или на въпрос 4 следва да се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „явна небрежност“ във втората алинея на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „явна небрежност“ във втората алинея на член 859 от регламента за прилагане и понятието „очевидна небрежност“ в член 212а
Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато вносни митнически задължения са възникнали по член 204, параграф 1, буква а), тъй като по причини като посочените за пример във въпрос 2(б) е налице неспазване в продължение на много месеци на срока, предвиден в член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, и не са съществували обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, поради което е налице и явна небрежност по втората алинея на член 859 от регламента за прилагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-336/97: Комисия/Италия, Заключение от 25 март 1999 г.

Неизпълнение на задълженията по Директива 82/501/ЕИО, изразяващо се в това, че Италианската република не е осигурила изготвянето на всички аварийни планове, предвидени в третата алинея на член 7, параграф 1 от Директивата, и не е осигурила извършването на всички инспекции или други контролни мерки, предвидени в член 7, параграф 2 от същата директива.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-173/98: Sebago и Maison Dubois, Заключение от 25 март 1999 г.

Следва ли член 7, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки (ОВ 1989 L 40, стр. 1) да се тълкува в смисъл, че правото, предоставено от търговската марка, дава възможност на нейния притежател да се противопостави на използването на неговата търговска марка по отношение на оригинални стоки, които не са били пуснати на пазара в Европейската икономическа общност (разширена към Норвегия, Исландия и Лихтенщайн по силата на Споразумението от 2 май 1992 година за създаване на Европейското икономическо пространство) от притежателя или с негово съгласие, когато: - стоките, носещи търговската марка, идват директно от държава извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство, - стоките, носещи търговската марка, идват от държава членка на Европейската общност или Европейското икономическо пространство, в която са в транзит без съгласието на притежателя на търговската марка или неговия представител, - ако стоките са придобити в държава членка на Европейската общност или Европейското икономическо пространство, в която са били пуснати за първи път в продажба без съгласието на притежателя на търговската марка или неговия представител, - или когато стоки, носещи търговската марка — които са идентични с оригиналните стоки, носещи същата търговска марка, но внесени паралелно директно или индиректно от държави извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство — са или вече са били пуснати на пазара в Общността или Европейското икономическо пространство от притежателя на търговската марка или с негово съгласие, - или когато стоки, носещи търговската марка — които са подобни на оригиналните стоки, носещи същата търговска марка, но внесени паралелно директно или индиректно от държави извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство — са или вече са били пуснати на пазара в Общността или Европейското икономическо пространство от притежателя на търговската марка или с негово съгласие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-14/98: Battital, Заключение от 11 март 1999 г.

1. Като се има предвид член 1 от Директива 95/40/ЕО от 19 юли 1995 г., член 2 от Директива 96/14/ЕО от 12 март 1996 г. и член 1 от Директива 96/15/ЕО от 14 март 1996 г., продължава ли да се прилага забраната за внос на организми от рода Citrus в Италия (или в която и да е област на Италия)?
2. Престана ли тази забрана да се прилага, считано от 1 април 1996 г.?
3. Несъвместим ли е Министерският указ от 31 януари 1996 г. на Министерството на земеделските ресурси, с който се прилага Директива 95/40/ЕО, доколкото се отнася до съответните разпоредби, с прекратяването на забраната за внос на територията на Италия (или в която и да е част от нея) на растителни организми от рода Citrus, както изглежда следва от съвместното действие на Директива 95/40/ЕО от 19 юли 1995 г., член 2 от Директива 96/14/ЕО от 12 март 1996 г. и член 1 от Директива 96/15/ЕО от 14 март 1996 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15960616263125 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form