Dutheillet de Lamothe
Генерален адвокат – Dutheillet de Lamothe
Дело C-22/71: Béguelin Import/G.L. Import Export, Заключение от 28 октомври 1971 г.
1. Дали действието на предприятие, установено в една държава членка, което създава дъщерно дружество в друга държава членка с цел да се възползва, във втората държава, от изключителен дистрибуторски договор, първоначално предоставен на дружеството майка, попада в обхвата на разпоредбите на член 85 от Договора, по-специално когато дъщерното дружество е изцяло контролирано от дружеството майка?
2. При какви обстоятелства, по-специално когато включва клауза за абсолютна териториална защита, изключителен дистрибуторски договор, сключен между предприятие със седалище в една държава членка и друго предприятие със седалище в трета държава, е забранен или нищожен съгласно член 85 от Договора?
3. При какви обстоятелства е възможно, до 1 януари 1973 г., договор от този вид, който попада в обхвата на член 85 от Договора, да избегне посочената по-горе забрана или нищожност по силата на Регламент № 67/67?
4. Как се съвместяват разпоредбите на националното право, предназначени да защитават търговците срещу нелоялна конкуренция, с разпоредбите на член 85 от Договора?
5. Дали нищожността, предвидена в член 85, параграф 2 от Договора за договорите, посочени в член 85, параграф 1, засяга само отношенията между страните или може да засегне и трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/71: Rheinmühlen Düsseldorf/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Съдебно решение от 27 октомври 1971 г.
Какво е значението на понятието „износ за трети страни“ по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 19 на Съвета от 4 април 1962 година и как се определя то по отношение на понятието „износ за друга държава членка“ по смисъла на член 19, параграф 2 от същия регламент?
Дали Регламент № 162/64 на Комисията е невалиден поради това, че ограничава възстановяванията при търговия между държавите членки до определени проценти от ставките на възстановяване, допустими съгласно Регламент № 141/64, докато Регламент № 164/64 не предвижда подобно ограничение за възстановяванията при търговия с трети страни?
Трябва ли, с оглед на ограничението, въведено с Регламент № 162/64 относно размера на възстановяването при търговия между държавите членки и целта, преследвана с това средство (защита на търговията между държавите членки и на пазарите на внасящите държави членки срещу изкривявания на цените), понятието „износ за трети страни“ по смисъла на Регламент № 164/64 да се тълкува по различен начин от случаите, посочени в първия въпрос – тоест по различен начин от Регламент № 19 – и по-специално да се дефинира по-строго от тези случаи по отношение на понятието „износ за държава членка“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/71: Mackprang/Комисия, Съдебно решение от 26 октомври 1971 г.
Допустимо ли е физическо или юридическо лице да предяви иск за бездействие срещу институция на Общността поради неиздаване на общ акт, предназначен за държавите членки, който не може да бъде адресиран до това лице по смисъла на член 175, параграф 3 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/70: Bock/Комисия, Заключение от 12 октомври 1971 г.
Нарушение на принципа за неприложимост с обратна сила
Нарушение на принципа на пропорционалност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/71: Mackprang/Комисия, Заключение от 28 септември 1971 г.
Липса на акт, който може да бъде предмет на жалба по член 175 Договора за ЕИО
Искането на жалбоподателя е насочено към приемане на мярка с общо приложение, а не индивидуален акт, който да го засяга пряко и индивидуално
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/71: Rheinmühlen Düsseldorf/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 22 септември 1971 г.
1. Как следва да се тълкува понятието „износ за трети страни“, съдържащо се в първото изречение на член 20, параграф 2 от Регламент № 19/62 на Съвета от 4 април 1962 г. (ОВ 1962, стр. 933 и сл.), и как следва да се определи това понятие във връзка с понятието „износ за държава членка“ по смисъла на член 19, параграф 2 от този регламент
Предполага ли износът за трета страна по-специално: (а) доказателство, че стоките са достигнали трети страни; (б) че са достигнали предварително определена трета страна; (в) че са достигнали трета страна директно, т.е. че са били транспортирани там въз основа на единен транспортен документ и не са останали в страните на транзит (държави членки и трети страни) или не са били предмет на правни сделки там, различни от тези, свързани с транспорта; (г) че стоките са пуснати в свободно обращение в третата страна; (д) че стоките са „национализирани“ там, т.е. използвани или консумирани, обработени или преработени; или има ли износ за трета страна само ако: (а) стоките се изнасят без сертификат за движение по образец DD4 дори за държава членка; (б) те не се транспортират директно от една държава членка до друга държава членка; или по какви други критерии следва да се определи това понятие?
2. Невалиден ли е Регламент № 162/64/ЕИО на Комисията от 29 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2739) с оглед на това, че ограничава общо възстановяванията при търговия между държавите членки до определени проценти от ставките на възстановяване, допустими съгласно Регламент № 141/64/ЕИО на Съвета от 21 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2666), докато възстановяванията, предоставяни при търговия с трети страни, могат да достигнат пълния размер на променливия компонент на налога, приложим при внос?
3. В случай на отрицателен отговор на въпрос 2: с оглед на ограничението, въведено с Регламент № 162/64/ЕИО относно размера на възстановяването, прилагано при търговия между държавите членки, и целта, преследвана с това средство (защита на търговията между държавите членки и на пазарите на внасящите държави членки срещу изкривявания на цените), следва ли понятието „износ за трети страни“ по смисъла на Регламент № 164/64/ЕИО на Комисията от 29 октомври 1964 г. (ОВ 1964, стр. 2743) да се тълкува различно от случаите, посочени във въпрос 1, по-специално в по-тесен смисъл, и следва ли да се определи по-строго в сравнение с понятието „износ за държава членка“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.