Предстои добавяне

1) Могат ли принципите, съдържащи се в решението на Трети състав на Съда на Европейските общности от 12 март 1987 г. по дело 22/86 Rindone относно тълкуването на член 18, параграфи 1 и 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72, да се прилагат изцяло или частично към случаи, в които изплащането на парични обезщетения при болест се извършва от работодателя, а не от институцията за социално осигуряване, както например съгласно параграф 1 и сл. от германския Закон за продължаване на изплащането на възнаграждение от 27 юли 1969 г. (BGBl I, стр. 946, последно изменен със закон от 20 декември 1988 г., BGBl I, стр. 2477)
2) По-специално: Длъжен ли е органът, отговорен за продължаване на изплащането на възнаграждение при болест съгласно правото на Федерална република Германия, в съответствие с параграф 1 и сл. от Закона за продължаване на изплащането на възнаграждение, да основава решението си по същество и по право относно претенцията за парично обезщетение на констатациите, направени от институцията за социално осигуряване по местоживеене на служителя относно началото и продължителността на неработоспособността
3) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, същият ли е отговорът, ако работодателят, който съгласно параграф 1 от LFZG носи отговорност за продължаване на изплащането на възнаграждение, няма възможност по същество или по право да провери констатациите относно началото на неработоспособността, освен да поиска от компетентния осигурителен фонд да извърши преглед на служителя от лекар по свой избор (или от свой медицински служител) съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?