Заключения

1. С оглед на решението и разпорежданията на Висшия съд на Ирландия от 28 май 1992 г., решението на Комисията на Европейските общности от 11 март 1998 г. и заявленията на Van den Bergh Foods Limited съгласно членове 173, 185 и 186 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (Договора за ЕИО) за отмяна и спиране на действието на последното решение: (i) Изисква ли задължението за лоялно сътрудничество с Комисията, както е разяснено от Съда на Европейските общности, Върховният съд да спре настоящото производство до приключване на жалбата пред Първоинстанционния съд срещу посоченото решение на Комисията и евентуална последваща жалба пред Съда на Европейските общности
(ii) Пречи ли решение на Комисията, адресирано до определено лице (и което е предмет на жалба за отмяна и спиране, подадена от това лице), с което се обявява, че договорът за предоставяне на фризери на това лице противоречи на член 85, параграф 1 и/или член 86 от Договора за ЕИО, на това лице да се позовава на противоречащо решение на национален съд в негова полза по същите или сходни въпроси, попадащи под членове 85 и 86 от Договора, когато това решение на националния съд е обжалвано пред националния съд от последна инстанция?
2. Като се има предвид правният и икономическият контекст на договорите за предоставяне на фризери на пазара за индивидуално опаковани сладоледи за незабавна консумация, представлява ли практиката, при която производител и/или доставчик на сладолед предоставя фризер на търговец на дребно без пряко заплащане или по друг начин го подтиква да приеме фризера при условие, че търговецът на дребно не съхранява в този фризер друг сладолед освен доставения от съответния производител и/или доставчик, нарушение на разпоредбите на член 85, параграф 1 и/или член 86 от Договора за ЕИО?
3. Защитени ли са договорите за изключителност относно фризерите от оспорване по членове 85 и 86 от Договора за ЕИО поради разпоредбите на член 222 от Договора за ЕИО?