Заключения

Неправилно изключване на проекта от приложното поле на Директива 85/337/ЕИО въз основа на член 1, параграф 5, чрез ратификация с национален законодателен акт, без да са изпълнени целите на директивата
Липса на достъп до съдебен контрол върху материалната и процесуалната законосъобразност на решенията за одобряване на проекти, подлежащи на оценка на въздействието върху околната среда, в нарушение на член 10а от Директива 85/337/ЕИО и член 9 от Орхуската конвенция

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

Неправилно изключване на проектите, ратифицирани чрез специален национален законодателен акт, от приложното поле на Директива 85/337/ЕИО (ОВОС-директива)
Липса на ефективен достъп до съдебен контрол върху материалната и процесуалната законосъобразност на решенията за разрешаване на проекти, подлежащи на ОВОС, когато разрешението е предоставено чрез законодателен акт
Неспазване на изискванията на член 9 от Орхуската конвенция и член 10а от Директива 85/337/ЕИО относно достъпа до съдебен контрол в областта на околната среда

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

А. Може ли член 1, параграф 5 от [Директивата ОВОС] да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното си поле законодателство — като [декрета от 17 юли 2008 г.] — което посочва само че „са установени императивни съображения от обществен интерес“ за предоставянето на разрешения за проектиране, екологични разрешения и обединени екологични разрешения за проектиране, свързани с изброени в него действия и дейности, и което „ратифицира“ разрешенията, за които е посочено, че „са установени императивни съображения от обществен интерес“?
Б.1. Допускат ли членове 1, 5, 6, 7, 8 и 10а от изменената [Директива ОВОС] правен режим, при който правото да се изпълни проект, предмет на оценка за въздействието, е предоставено със законодателен акт, неподлежащ на обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, което да даде възможност да се оспори по същество и от процесуална гледна точка решението за предоставяне на право да се изпълни проектът?
Б.2. Трябва ли член 9 от Орхуската конвенция да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят възможността за обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, за да може да се оспорва законосъобразността — по какъвто и да е въпрос по същество или от процесуална гледна точка, свързан както с материалноправния, така и с процесуалноправния режим за разрешаване на проектите, предмет на оценка на въздействието — на решения, действия и пропуски, спрямо които се прилагат разпоредбите на член 6?
Б.3. От гледна точка на Орхуската конвенция, трябва ли член 10а от изменената [Директива ОВОС] да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят възможността за обжалване пред съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, за да може да се оспорва законосъобразността на решения, действия или бездействия по какъвто и да е въпрос по същество или от процесуална гледна точка, свързан както с материалноправния, така и с процесуалноправния режим за разрешаване на проектите, предмет на оценка на въздействието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

Неприложимост на Директива 85/337/ЕИО към проекти, одобрени с особен национален законодателен акт, когато целите на директивата са постигнати чрез законодателната процедура
Задължение за осигуряване на достъп до съдебен контрол върху законосъобразността на решения, действия или бездействия по одобряване на проекти, подлежащи на оценка на въздействието върху околната среда, съгласно член 10а от Директива 85/337/ЕИО и член 9 от Орхуската конвенция

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Гражданство на Съюза | Недопускане на дискриминация | Принципи на правото на Съюза |

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

Трябва ли член 2, параграф 5, член 4, параграф 1 и/или член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и/или основният принцип на общностното право за забрана на дискриминацията въз основа на възраст да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право, които признават разпоредба от колективен трудов договор, предвиждаща възрастова граница от 60 години за пилотите с цел да се гарантира въздушната безопасност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Cruz Villalon

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Марки | Сближаване на законодателствата

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

Нарушение на член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО, доколкото не е посочено името на предприятието, което физически е извършило опаковането, върху опаковката на продукта, а вместо това е посочено името на притежателя на разрешението за пускане на пазара, който контролира и носи отговорност за опаковането.
Значение на риска от заблуждение на потребителя или крайния ползвател относно отговорността на притежателя на марката за опаковането.
Значение на други съображения, свързани със защитата на правата на притежателя на марката, като възможно самостоятелно нарушение на марката от страна на физическия опаковач, евентуално засягане на първоначалното състояние на продукта или накърняване на реномето на марката.
Значение на факта, че притежателят на разрешението за пускане на пазара и физическият опаковач са предприятия от една и съща група (сестрински дружества).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Марки | Сближаване на законодателствата

Bot

Датски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

1) Трябва ли практиката на Съда […], както следва от неговите решения [цитирани по-горе] по дело MPA Pharma […] и […] по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкува в смисъл, че паралелен вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт, разполага с информация за същия продукт — предмет на паралелен внос, и дава указания на отделно предприятие за закупуването и преопаковането на същия, както и за подробното представяне на опаковката на продукта и за мерките във връзка с продукта, нарушава правата на притежателя на марката, като представя себе си като извършил преопаковането върху външната опаковка на внесения лекарствен продукт, вместо да посочи наименованието на отделното предприятие — титуляр на разрешението за преопаковане, което е внесло продукта и е извършило на практика преопаковането, по-конкретно посредством (повторно) поставяне на съответната марка?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма опасност у потребителя/крайния ползвател да се породи погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на въпросния лекарствения продукт, ако титулярът на разрешението за пускане на пазара посочи себе си като преопаковащо лице, вместо предприятието, което в изпълнение на поръчка е извършило на практика преопаковането?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос предположението, че няма да възникне опасност от създаване на погрешна представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, ако като лице, извършило преопаковането, се посочи предприятието, което на практика е извършило това преопаковане?
4) Дали за отговора на първия въпрос има значение само опасността, че у потребителя/крайния ползвател може да бъде създадена погрешната представа, че притежателят на марката е отговорен за преопаковането на лекарствения продукт, или са релевантни и други съображения на притежателя на марката, като […] a) това, че предприятието, което внася продукта и извършва физическото преопаковане, като поставя (повторно) марката върху външната опаковка на лекарствения продукт, би могло на собствено основание да накърни правото на марката на притежателя; и б) това, че поради обстоятелства, за които отговаря преопаковащото предприятие, преопаковането може да засегне първоначалното състояние на лекарствения продукт или представянето на преопакования продукт е такова, че може да се счита за накърняващо реномето на притежателя на марката (вж. по-конкретно Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. [цитирано по-горе])?
5) Има ли значение за отговора на първия въпрос това, че към момента на уведомяването на притежателя на марката преди планираното пускане на пазара на преопакования лекарствен продукт — предмет на паралелен внос, титулярът на разрешението за пускане на пазара, който е посочил себе си като преопаковащо лице, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи предприятието, което действително е извършило преопаковането?
1) Трябва ли член 7, параграф 2 от […] директива 89/104[…] и свързаната с него съдебна практика, по-конкретно [посочените по-горе] Решение по дело Hoffmann-La Roche […], Решение по дело Pfizer […] и Решение по дело Bristol-Myers Squibb и др. […], да се тълкуват в смисъл, че притежателят на право върху марка може да се позове на това право, за да се противопостави на дружество за продажба на продукти от паралелен внос — титуляр на разрешение за пускане на пазара на лекарствен продукт в държава членка, да продава този лекарствен продукт, като посочва, че то е извършило преопаковането му, макар и това дружество да е възложило физическото преопаковане на друг субект — преопаковащо дружество, титуляр на разрешението за преопаковане, което поставя марката върху новата опаковка при преопаковането и получава от дружеството за продажба инструкции относно закупуването, опаковането, подробния дизайн на опаковката на лекарствения продукт, както и други разпореждания по отношение на този продукт?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос възможността да се допусне, че потребителят или крайният ползвател няма да бъде въведен в заблуждение по отношение на произхода на продукта и няма да бъде изградена у него представа, че притежателят на марката отговаря за преопаковането, ако наред с гореспоменатото обозначение на предприятието, отговарящо за преопаковането, бъде посочено наименованието на производителя?
3) Дали за отговора на първия въпрос е релевантна само опасността от въвеждане на потребителя или крайния ползвател в заблуждение относно отговорността на притежателя на марката за преопаковането, или са от значение и други съображения относно притежателя на марката, като например: а) факта, че лицето, което в действителност извършва закупуването, преопаковането и повторното поставяне на марката на притежателя върху опаковката на лекарствения продукт, може да наруши на самостоятелно основание правата на притежателя на марката и че това може да се дължи на фактори, за които е отговорно лицето, което физически е извършило преопаковането; б) това, че преопаковането засяга първоначалното състояние на лекарствения продукт; или в) това, че представянето на преопакования лекарствен продукт е такова, че може да се приеме, че накърнява марката или репутацията на притежателя ѝ?
4) Ако в отговора на третия въпрос Съдът приеме, че трябва да бъде взет предвид и фактът, че самото предприятие за преопаковане може да наруши правата на притежателя на марката, може ли Съдът да посочи дали за този отговор е от значение обстоятелството, че по силата на националното право дружеството за продажба на паралелния вносител и дружеството за преопаковане са солидарно отговорни за нарушаване на правата на притежателя на марката?
5) Зависи ли отговорът на първия въпрос от обстоятелството, че към момента на уведомяването на притежателя на марката относно предвидената продажба на преопакования лекарствен продукт паралелният вносител, който е титуляр на разрешението за пускане на пазара и е посочил, че отговаря за преопаковането, е част от същата група (в качеството на дружество сестра), към която принадлежи дружеството, извършило преопаковането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Bot

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие | Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси

Датски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

1. Трябва ли правото на пострадалото лице да дава обяснения, посочено в съображение 8 от преамбюла на Рамково решение 2001/220/ПВР, да се тълкува като позитивно задължение на държавните органи, на които е възложено преследването и налагането на наказания за увреждащите деяния, да дадат възможност на пострадалото лице да изрази своята оценка, разсъждения и мнение относно преките последици за живота ѝ, които могат да произтекат от налагането на наказание на извършителя на насилието, с когото поддържа семейна или силна емоционална връзка?
2. Трябва ли член 2 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че задължението на държавите да признаят правата и законните интереси на пострадалите им налага да вземат предвид мнението им, когато наказателните последици от процеса могат да увредят съществено и пряко упражняването на правото им на свободно развитие на личността и на личен и семеен живот?
3. Трябва ли член 2 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че държавните органи не могат да откажат да вземат предвид свободната воля на пострадалото лице, когато то се противопоставя на налагането или продължаването на забрана за доближаване, в случаите, в които извършителят на престъплението е член на неговото семейство, не е установена обективна опасност от рецидив, констатирано е ниво на лична, социална и емоционална способност, изключваща възможността пострадалото лице да изпадне в подчинение на извършителя на насилието, или обратно, следва да се приеме, че тази мярка е релевантна във всички случаи предвид особеността на тези престъпления?
4. Трябва ли член 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР, според който държавите членки осигуряват подходящо равнище на защита на пострадалите, да се тълкува в смисъл, че позволява общото и задължително налагане на забрана за доближаване или на забрана за общуване като допълнителни наказания във всички случаи, в които дадено лице е пострадало от престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или обратно, трябва да се тълкува в смисъл, че налага да се извърши индивидуална преценка, която да позволи във всеки конкретен случай да се установи подходящото равнище на защита предвид застъпените интереси?
5. Трябва ли член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР да се тълкува в смисъл, че дава възможност да се изключи по принцип медиацията в наказателни производства за престъпления, извършени в семейна среда, предвид особеността на тези престъпления, или напротив, медиацията трябва да се позволи и при тези производства, като във всеки конкретен случай се преценят застъпените интереси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Kokott

Испански

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

1. Трябва ли [Директивата] да се тълкува в смисъл, че когато Конституционният съд на държава — членка на Съюза, се е произнесъл в смисъл, че е възможно установяването на различни права за назначените за определен и за неопределен срок държавни служители в тази държава членка да не противоречи на конституцията ѝ, това задължително предполага, че приложимостта на посочената общностна уредба е изключена в областта на публичната служба на държавата членка?
2. Трябва ли [Директивата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да тълкува принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация по такъв начин, че да изключва общо от тяхното приложно поле приравняването на положението на назначени за определен и за неопределен срок държавни служители?
3. Трябва ли клауза 4 от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че не допуска работата за определен срок да не се взема предвид като прослужено време при преминаването на постоянна длъжност, и по-конкретно за целите на възнаграждението, определянето на степен или развитието на кариерата на държавния служител?
4. Задължава ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] националната правна уредба да се тълкува така, че при изчисляването на продължителността на прослуженото време на държавните служители да не се изключва прослуженото време по временно правоотношение?
5. Трябва ли клауза 4 [от Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че макар условията, предвидени в обявата за свободната длъжност, да са били публикувани и да не са били обжалвани от заинтересованото лице, националният съд е длъжен да разгледа дали те не противоречат на [правната уредба на Европейския съюз] и трябва ли в такъв случай той да не прилага такива условия или националната разпоредба, на която се основават, доколкото те противоречат на посочената клауза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Данъчни въпроси | Сближаване на законодателствата

Испански

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2011 г.

a) Изключва ли член 1, параграф 1 от Директива 2003/49 разпоредба, съгласно която лихва по заеми, платена от дружество в една държава членка на свързано дружество от друга държава членка, се включва в данъчната основа за облагане с Gewerbesteuer на първото дружество?
б) При положителен отговор на първия въпрос: следва ли член 1, параграф 10 от Директива 2003/49 да се тълкува в смисъл, че държава членка може да не приложи Директивата, когато към момента на плащане на лихвите предвидените в член 3, буква б) условия за съществуване на свързано дружество не са били изпълнени в продължение на две години непрекъснато?
Могат ли в такъв случай държавите членки да се позовават спрямо извършилото плащанията дружество непосредствено на член 1, параграф 10 от Директива 2003/49?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав