Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Съвместимо ли е с член 1, параграф 1, буква ж) от приложение III към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности пропускането на определяне или посочване на възрастова граница в обявлението за конкурс за длъжност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Изтичането на срока, предвиден в член 22, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти, удължен с член 2 от Регламент (ЕИО) № 2622/69 на Съвета от 21 декември 1969 година, налага ли задължение за премахване на мерки, които могат да противоречат на принципите на Договора, и по-специално за премахване на изключителното право на продажба, предоставено от държава членка в определени части от нейната територия на организации на производители, създадени по силата на закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Допустимо ли е физическо или юридическо лице да обжалва регламент на институция на Европейската общност, когато е засегнато единствено поради принадлежността си към абстрактно определена категория лица, а не като адресат на акт, който го засяга пряко и индивидуално?
Налице ли е бездействие на Комисията по смисъла на член 175 от Договора за ЕИО, когато тя е взела становище по искането на жалбоподателя в рамките на предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Понятието „такса с еквивалентен ефект“, използвано в член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и в член 20, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 805/68, има ли същото значение, както в член 9 и следващите от Договора и в другите регламенти относно организацията на селскостопанския пазар?
Разпоредбите на член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и на членове 20, параграф 2 и 22, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 805/68 установяват ли правила, които са пряко приложими в държавите членки и създават ли субективни права в полза на частноправните субекти, които националните съдилища трябва да защитават?
От коя дата разпоредбите на член 12, параграфи 1 и 2 от Регламент № 14/64/ЕИО и на членове 20, параграф 2 и 22, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 805/68 пораждат права за частноправните субекти и съществуват ли тези права непрекъснато от този момент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Допустимо ли е подаването на жалба срещу мълчалив отказ на институцията след изтичане на предвидения в член 91 от Правилника за длъжностните лица срок, когато администрацията е изпратила писмо, в което информира заявителя, че искането му е в процес на разглеждане?
Може ли да бъде допусната ревизия на съдебно решение въз основа на новооткрит факт, когато заявителят е узнал за този факт повече от три месеца преди подаването на молбата за ревизия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Термините „предложение“ и „предложени“, съдържащи се в Регламенти № 120/67, 132/67 и 1028/68, трябва ли да се тълкуват по един и същ начин във всички държави членки?
Терминът „предложение“ следва ли да се тълкува в смисъл, че предложението за интервенция на зърнени култури се счита за направено в момента на изпращането му от подателя или едва когато бъде получено от интервенционната агенция?
Съществува ли валидно предложение, което може да бъде прието, когато не е посочено мястото, където се намират стоките към момента на направата на предложението?
Ако мястото, където се намират зърнените култури, не е посочено в предложението, може ли такова предложение впоследствие да бъде допълнено и ако да — счита ли се то за направено към датата на първоначалното непълно предложение?
Изразът „се намират към момента на направата на предложението“, използван в член 1 от Регламент № 132/67, означава ли, че предложението е редовно само когато предложените стоки са складирани на определено място, или посочването на един от трите търговски центъра, посочени в същия член 1, може да се направи и по отношение на стоки в транзит?
Разпоредбите, съдържащи се в посочените по-горе регламенти на Общността, императивни ли са или държавите членки могат да дерогират от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
Термините „предложение“ и „предложени“, съдържащи се в Регламенти № 120/67, № 132/67 и № 1028/68, трябва ли да се тълкуват по един и същ начин във всички държави членки?
Терминът „предложение“ следва ли да се тълкува в смисъл, че предложението за интервенция на зърнени култури се счита за направено в момента на изпращането му от лицето, което го прави, или едва когато бъде получено от интервенционната агенция?
Съществува ли валидно предложение, което може да бъде прието, когато не съдържа посочване на мястото, където се намират стоките към момента на подаване на предложението?
Ако мястото, където се намират зърнените култури, не е посочено в предложението, може ли такова предложение впоследствие да бъде допълнено и ако да, следва ли да се счита за направено към датата на първоначалното непълно предложение?
Изразът „се намират към момента на подаване на предложението“, използван в член 1 от Регламент № 132/67, означава ли, че предложението е редовно само когато предложените стоки се съхраняват на определено място, или посочването на един от трите търговски центъра, посочени в същия член 1, може да се направи по отношение на стоки в транзит?
Разпоредбите, съдържащи се в посочените по-горе регламенти на Общността, императивни ли са или държавите членки могат да дерогират от тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1972 г.
1. Следва ли член 5, букви е) и ж), първата алинея на член 9, параграф 1, буква а), член 9, буква а) и член 10, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1987/69 на Комисията, както и член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2061/69 на Комисията да се тълкуват в смисъл, че когато държавата членка, в която е извършено денатурирането, е различна от тази, в която е обявена поканата за търг, и когато удостоверението за премия за денатуриране е издадено от първата държава, само тя е длъжна да изплати премията?
2. Следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че в посочения по-горе случай:
а) премията за денатуриране, посочена в удостоверението, издадено от държавата членка, в която е извършено денатурирането, не трябва да бъде изразена във валутата на държавата членка, в която е обявена поканата за търг;
б) държавата членка, в която е извършено денатурирането, не е длъжна да изплати премията във валутата на държавата членка, в която е обявена поканата за търг, а може да я изплати във своята собствена валута?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Допустимо ли е чрез подаване на жалба срещу мълчалив отказ, който представлява потвърждение на предходно решение, да се възобнови изтекъл срок за обжалване на това предходно решение?
Могат ли нови факти, възникнали след първоначалното решение, да обосноват допустимостта на жалба, когато самата жалба се основава единствено на обстоятелства, съществували преди тези нови факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1971 г.
Дали фактът, че различни разпоредби на Договора и на регламенти предоставят правомощия или налагат задължения на държавите членки, означава, че последните могат да прехвърлят тези правомощия или задължения на национални органи само чрез изрична разпоредба?
Дали понятията „количествени ограничения върху вноса и мерки с еквивалентен ефект“ или „квоти“, посочени в членове 30—32 и 34 от Договора и в регламенти № 159/66 и № 2513/69, се прилагат и към национални законодателни разпоредби, които забраняват вноса и износа без лиценз, но които на практика не се прилагат, тъй като се предоставят изключения от забраната и, когато това не е така, лицензът винаги се издава при поискване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.