Дело C-49/71: Hagen OHG/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Съдебно решение от 1 февруари 1972 г.

Термините „предложение“ и „предложени“, съдържащи се в Регламенти № 120/67, № 132/67 и № 1028/68, трябва ли да се тълкуват по един и същ начин във всички държави членки?

Терминът „предложение“ следва ли да се тълкува в смисъл, че предложението за интервенция на зърнени култури се счита за направено в момента на изпращането му от лицето, което го прави, или едва когато бъде получено от интервенционната агенция?

Съществува ли валидно предложение, което може да бъде прието, когато не съдържа посочване на мястото, където се намират стоките към момента на подаване на предложението?

Ако мястото, където се намират зърнените култури, не е посочено в предложението, може ли такова предложение впоследствие да бъде допълнено и ако да, следва ли да се счита за направено към датата на първоначалното непълно предложение?

Изразът „се намират към момента на подаване на предложението“, използван в член 1 от Регламент № 132/67, означава ли, че предложението е редовно само когато предложените стоки се съхраняват на определено място, или посочването на един от трите търговски центъра, посочени в същия член 1, може да се направи по отношение на стоки в транзит?

Разпоредбите, съдържащи се в посочените по-горе регламенти на Общността, императивни ли са или държавите членки могат да дерогират от тях?