всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Дело C-94/79: Vriend, Съдебно решение от 26 февруари 1980 г.

Трябва ли членове 30—47 от Договора за ЕИО и Регламент (ЕИО) № 234/68 на Съвета от 27 февруари 1968 година относно създаването на обща организация на пазара на живи дървета и други растения, луковици, корени и подобни, отрязани цветя и декоративна зеленина, изменен впоследствие, по-специално член 10, параграф 1 от него, да се тълкуват в смисъл, че са напълно несъвместими с тях разпоредби като тези, съдържащи се в член 87 от Закона за семена и посадъчен материал във връзка с Декрета за присъединяване към N.A.K.S., които, с оглед на историята на закона, са предназначени главно да гарантират високото качество на посадъчния материал, пуснат на пазара, и съгласно които на всеки, който не е член на Stichting Nederlandse Algemene Keuringsdienst voor Siergewassen, е забранено да пуска на пазара, препродава, внася, изнася и предлага за износ с търговска цел в Нидерландия посадъчен материал от хризантеми (Chrysanthemum morifolium Ram.), като резници от хризантеми, независимо дали посадъчният материал отговаря на изискванията за качество, определени от посочената Stichting?
Ако членове 30—47 от Договора за ЕИО и посоченият по-горе регламент на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите, посочени в първия въпрос, не са — или не са напълно — несъвместими с тях, позволяват ли тези разпоредби на правото на Общността въвеждането на разпоредби като описаните в първия въпрос, съгласно които, по-специално за търговците на резници от хризантеми, членството в посочената Stichting е, съгласно нейните правила и във връзка с разпоредбите на членове 87 и 90 от Закона за семена и посадъчен материал, ограничено до тези, които приемат, че решенията на Апелативния съвет на Stichting по жалби срещу актове на орган на Stichting, които не се отнасят до одобрението на посадъчен материал, имат характер на задължително решение, което по нидерландското право изключва правото на обжалване пред гражданските съдилища в производства, в които съдилищата имат неограничена компетентност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-54/79: Hako-Schuh/Hauptzollamt Frankfurt/Main-Ost, Съдебно решение от 26 февруари 1980 г.

Може ли обувки с външни подметки от коноп, приблизително половината от площта на които е подсилена с гума, да бъдат класифицирани като „обувки с външни подметки от гума“ по тарифна позиция 64.02 от Общата митническа тарифа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-53/79: Damiani, Съдебно решение от 14 февруари 1980 г.

Когато разследващата институция, посочена в член 45, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година за определяне на процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно прилагането на схемите за социално осигуряване към наети лица и членовете на техните семейства, които се преместват в рамките на Общността, установи, че заявителят има право на обезщетения по законодателството, което тя прилага, без да се позовава на осигурителни периоди, завършени по законодателството на други държави членки, и когато не изплати незабавно такива обезщетения на временна основа и когато, след като заявителят е завел дело срещу нея пред националния съд, компетентен да постанови временна мярка, разследващата институция реши да предостави обезщетенията на временна основа от дата, предхождаща датата на завеждане на делото, препятстват ли разпоредбите на член 45, параграфи 1 и 4 от посочения регламент националния съд, пред който е заведено делото, да присъди по искане на заявителя и при прилагане на националното право лихва в размер, определен от съда, върху сумата на обезщетенията, дължими на временна основа от датата на завеждане на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-110/79: Coonan/Insurance Officer, Заключение от 14 февруари 1980 г.

Дали лице, което е било напълно осигурено по социалноосигурителната система в Ирландия и което е отишло в Обединеното кралство, за да работи там редовно като наето лице след навършване на 60-годишна възраст и е плащало в тази държава осигурителни вноски за болест и трудови злополуки във връзка с тази работа, следва да се счита за осигурено лице в Обединеното кралство по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 за целите на получаване на парично обезщетение за болест, като такова обезщетение е обвързано с правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Обединеното кралство
Коя е компетентната институция за определяне на правото на г-жа Кунан на обезщетение за болест и кои разпоредби на Общността са приложими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-84/79: Meyer-Uetze/Hauptzollamt Bad Reichenhall, Съдебно решение от 14 февруари 1980 г.

Трябва ли изразът „еднаква цена франко местоназначение“ по член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно определянето на стойността на стоките за митнически цели да се тълкува в смисъл, че такава цена трябва да бъде еднаква за всички местоназначения в рамките на митническата територия на Общността?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли да се вземе предвид обстоятелството, че еднакви цени франко местоназначение се прилагат само в една държава членка и ако да, по какъв начин?
Как следва да се тълкува втората изречение на член 8, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно определянето на стойността на стоките за митнически цели по отношение на изискванията към доказателствата, които трябва да бъдат представени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-87/79: Bagusat/Hauptzollamt Berlin-Packhof, Заключение от 14 февруари 1980 г.

1. Трябва ли тарифна подпозиция 20.06 B I от Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че обхваща също плодове, които са поставени в смес от алкохол, ароматизатор и вода, съдържаща 12% алкохол по тегло (в съотношение 70% плодове, 30% течност), за да се запазят по време на транспортиране в бъчви и които са предназначени за шоколадовата индустрия
(Дело 87/79).
2. Трябва ли тарифна подпозиция 20.06 B I от Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че обхваща също плодове, които са поставени в смес от алкохол и вода, съдържаща 15,9% етилов алкохол по обем, за да се запазят по време на транспортиране в бъчви
(Дело 112/79).
3. Трябва ли тарифна подпозиция 20.06 B I от Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че обхваща също плодове, които са поставени в смес от алкохол и вода, съдържаща 12,5% или 16,3% етилов алкохол по тегло, за да се запазят по време на транспортиране в бъчви
(Дело 113/79)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-118/79: Knauf/Hauptzollamt Hamburg-Jonas, Заключение от 14 февруари 1980 г.

Следва ли думата „износ“ по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1132/74 да се тълкува в смисъл, че износна такса трябва да се налага върху продукти, попадащи под тарифна позиция 11.08 А от Общата митническа тарифа, дори ако те са били изнесени през септември и октомври 1974 г. по режим на външно преработване и впоследствие са били реимпортирани като преработени стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/79: OCE/Samavins, Съдебно решение от 13 февруари 1980 г.

Изисква ли правото на Общността, по-специално разпоредбите на Регламент № 974/71 на Съвета и на Регламенти № 648/73 и 649/73 на Комисията, паричните компенсаторни суми, предоставени на вносителя, да бъдат изплатени от него на износителя, с когото е сключил договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/79: Chatain, Заключение от 13 февруари 1980 г.

1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-256/78: Misenta/Комисия, Съдебно решение от 13 февруари 1980 г.

Съвместимо ли е прилагането на обменния курс към датата на предоставяне на лечението, а не към датата на възстановяване на разходите, с принципа на равно третиране на длъжностните лица на Европейските общности при възстановяване на разходи за болнични услуги, платени в чуждестранна валута?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form