Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Ако бъде потвърдена валидността на [Решение 2011/5]:
а) Трябва ли член 1, параграф 2 от Решение [2011/5] да се тълкува в смисъл, че признатите и определени там оправдани правни очаквания се прилагат и по отношение на приспадането на данъчната амортизация на финансовата репутация, предвидено в член 12, параграф 5 от TRLIS, що се отнася до придобиванията на непреки дялови участия в чуждестранни дружества, извършени посредством пряко придобиване на чуждестранно холдингово дружество?
б) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли да се обяви за недействително решението [за започване на процедурата, довела до приемане на Решение 2015/314]?
Ако по дело T‑219/10 член 1 от [Решение 2011/5] бъде отменен:
а) Нищожно ли е [Решение 2015/314], доколкото вече няма фактическо и правно основание за него?
б) Нищожно поради липса на мотиви ли е [Решение 2015/314]?
в) При условията на евентуалност, при отрицателен отговор на предходните въпроси:
Нищожно ли е Решение [2015/314], поради факта че новото административно тълкуване на член 12, параграф 5 от TRLIS попада изцяло в приложното поле на [Решение 2011/5 и Решение 2011/282]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Явява ли се национална правна уредба, която облага с по-висока данъчна ставка дивиденти, изплатени на юридически лица, установени в трети държави, в сравнение с тези, установени в съответната държава членка, ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС?
Съществува ли обективна разлика в положението на резиденти и нерезиденти, която би оправдала различното данъчно третиране на дивиденти съгласно член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС?
Неутрализира ли прилагането на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка и трета държава негативните последици от различното данъчно третиране на дивиденти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда по-висока ефективна данъчна ставка върху дивиденти, изплатени на юридически лица, установени в трети държави без основна търговска, индустриална или селскостопанска дейност, със забраните по членове 63 и 65 ДФЕС?
Представлява ли такава разлика в данъчното третиране ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС, което не може да бъде оправдано, когато няма обективна разлика в положението между резиденти и нерезиденти?
Може ли държава членка да изпълни задълженията си по отношение на свободното движение на капитали чрез сключване и прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която неутрализира последиците от разликата в данъчното третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?
2) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?
3) Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Носили ли регламентът, приет по обикновената законодателна процедура, характер на регулаторен акт по смисъла на четвърта алинея от член 263 ДФЕС?
Може ли жалбоподателят да бъде индивидуално засегнат от общ регламент, когато няма специфични отличителни белези или обстоятелства, които да го разграничават от останалите засегнати оператори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Попада ли Регламент (ЕС) 2018/1971 в категорията на „регулаторен акт“ по смисъла на четвъртия параграф на член 263 ДФЕС, позволяващ директно оспорване от засегнати лица?
Може ли доставчикът на електронни съобщителни услуги да се счита за индивидуално засегнат от общо приложим законодателен акт, който въвежда ценови тавани за регулирани вътре-ЕС комуникации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Процедурноправните последици от оттегляне на жалба преди уведомяване на другите страни и поемане на разноските.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Приложими ли са условията за прекратяване на производството поради изгубване на предмета на спора при постигнато извънсъдебно споразумение и оттегляне на възражението?
При какви условия се определят разноските при прекратяване на производството без решение по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Характерът на оспорвания регламент като законодателен или регулаторен акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
Проявява ли жалбоподателят индивидуална засегнатост по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС спрямо оспорвания регламент.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Явява ли се оспорваният регламент „нормативен акт“, който да позволява допустимост на жалбата съгласно четвъртия параграф на член 263 ДФЕС?
Индивидуално засегнат ли е жалбоподателят от оспорвания регламент по смисъла на съдебната практика относно допустимостта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.