Дело C-198/14: Visnapuu, Съдебно решение от 12 ноември 2015 г.

Следва ли допустимостта на финландската правна уредба относно акциза върху някои опаковки за напитки, съгласно която този акциз се налага, когато опаковката не е включена в система за обратно приемане, да се преценява [с оглед] на член 110 ДФЕС, вместо с оглед на член 34 ДФЕС

Трябва ли въпросната система за обратно приемане да е система за заплащане на депозит, при която лицето, което опакова или което внася напитките — само или в съответствие с процедурата, предвидена в Закона за управление на отпадъците или в съответното приложимо за провинция Аланд [Финландия] законодателство — осигурява повторното използване или рециклирането на опаковките за напитки по такъв начин, че опаковката да се използва отново като такава или като суровина?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62, ако се вземе предвид и член 110 ДФЕС?

При отрицателен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62, ако се вземе предвид и член 34 ДФЕС?

При отрицателен отговор на третия въпрос: [посочената] правна уредба трябва ли да се разглежда като допустима на основание член 36 ДФЕС?

При закупване от финландски купувач на алкохолни напитки по интернет или по друг начин от разстояние от търговец, който осъществява дейността си в друга държава членка и осигурява доставка на закупените стоки във Финландия, може ли изискването всеки, който използва алкохолни напитки с търговска цел, да притежава специално разрешение за продажба на дребно за целите на техния внос, да се разглежда като свързано със съществуването на монопол или като част от функционирането на монопол, така че да се допуска от разпоредбите на член 34 ДФЕС и да трябва обаче да се преценява в светлината на член 37 ДФЕС?

При утвърдителен отговор на петия въпрос: съвместимо ли е изискването за разрешение с разпоредбите относно държавни монополи с търговски характер по член 37 ДФЕС?

При отрицателен отговор на петия въпрос и при приложимост в настоящия случай на член 34 ДФЕС: следва ли да се счита за противоречащо на този член ограничение или мярка с равностоен ефект финландската правна уредба, съгласно която при поръчка по интернет или по друг начин от разстояние вносът на алкохолни напитки за собствено потребление е разрешен само ако се извърши в съответната държава членка от самото поръчало ги лице или от независимо от търговеца трето лице, като в противен случай за вноса им се изисква разрешение по Закона за алкохолните напитки?

При утвърдителен отговор на седмия въпрос: може ли въпросната правна уредба да се приеме за обоснована и пропорционална с оглед на закрилата на здравето и живота на хората?