6.01 - Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)
Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)
Дело C-168/17: SH, Съдебно решение от 17 януари 2019 г.
1) Попадат ли в приложното поле на Регламент № 204/2011 или евентуално в това на Регламент 2016/44 следните задължения за заплащане на разхода за гаранция, произтичащи от някои договори за насрещна гаранция, сключени като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на [HIB]:
а) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в Европейския съюз, е длъжна да заплати разходите на либийска банка, включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011;
б) ако по силата на договор за насрещна гаранция банка, установена в [Съюза], е длъжна да заплати разходите на либийска банка, която не е включена в […] списък[а] в приложение III към Регламент № 204/2011, но банковата гаранция е издадена в полза на HIB, който е включен в посочения списък;
в) ако в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014, Регламент № 204/2011 забранява преките или непреките плащания към всякакви либийски образувания;
г) ако задължението за заплащане на разходите за гаранция произтича от договор за насрещна гаранция, сключен в рамките на правоотношението между две установени в [Съюза] банки като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB;
д) ако окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извърши след изтичането на периода на гаранцията в съдебно производство след влизането в сила на Регламент 2016/44.
2) Трябва ли да се счита, ако посоченото в [първия въпрос, букви а) и б)] задължение за заплащане на разходите за гаранция попада в приложното поле на [Регламент № 204/2011], че платените на либийска банка разходи за гаранция — която банка също за определен период е включена в […] списък[а] в приложение III — с цел издаването на гаранция за възстановяване на авансовото плащане и на гаранция за добро изпълнение в полза на HIB представляват финансови средства, използвани пряко или непряко в полза на юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение III към Регламент № 204/2011?
3) Трябва ли в периода след изменението на Регламент № 204/2011 с Регламент № 45/2014 [първи въпрос, буква в)] член 12, параграф 1, буква б) от първия регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
4) Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 12, параграф 1, буква в) от Регламент № 204/2011 в редакцията му след изменението с Регламент № 45/2014 — а именно лице или образувание, действащо чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в букви а) или б) от посочения член 12, параграф 1 — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание [първи въпрос, буква г)]
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
5) Отнася ли се предвиденото в член 9 от Регламент № 204/2011 изключение за всякакви плащания?
6) Приложим ли е за разрешаването на спора между страните Регламент [2016/44] — с който се отменя Регламент № 204/2011, но който по същество съдържа идентични разпоредби [първи въпрос, буква д)] — доколкото окончателното изчисляване на разходите за гаранция се извършва след влизането в сила на Регламент 2016/44, и трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че разходите и разноските, претендирани от либийска банка и платени по силата на договор за насрещна гаранция от установена в [Съюза] банка, следва да се считат за преки или непреки претенции по гаранция
Трябва ли за лице или образувание по смисъла на член 17, параграф 1, буква в) от този регламент — а именно лице или образувание, действащи чрез или от името или в полза на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в същия член 17, параграф 1, буква а) или б) — да се счита установена в [Съюза] банка, която по силата на договор за насрещна гаранция, сключен като част от поредица договори с цел издаването на банкова гаранция в полза на HIB, е длъжна да заплати разходите за гаранция на либийско образувание
Следва ли разходите за гаранция, които тази банка претендира от друга установена в [Съюза] банка, да се считат за преки или непреки претенции по гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-600/16: National Iranian Tanker Company/Съвет, Съдебно решение от 29 ноември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 29 ноември 2018 година ( *1 ) „Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Отмяна на вписване от Общия съд — Повторно вписване — Доказателства с дата преди първото вписване — Факти, известни преди първото вписване — Сила на пресъдено нещо — Обхват — Правна сигурност — Защита на оправданите правни очаквания — Ефективна съдебна защита — Основание за вписване, свързано с логистичната подкрепа на иранското правителство — Обхват — Транспорт на суров нефт“ По дело C‑600/16 P с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 24 ноември 2016 г., National Iranian Tanker Company, установено в Техеран (Иран), за което се явяват T. de la Mare, QC, M. Lester, QC, от J. Pobjoy, barrister, както и R. Chandrasekera, S. Ashley и C. Murphy, solicitors, жалбоподател, като другата страна в производството е: Съвет на Европейския съюз, за който се явяват A. Vitro и M. Bishop, в качеството на представители, ответник в първоинстанционното производство, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz (докладчик), председател на седми състав, изпълняващ функциите на председател на четвърти състав, K. Jürimäe, C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: E. Танчев, секретар: R. Şereş, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 януари 2018 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/16: Bank Mellat/Съвет, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.
Запазва ли Bank Mellat правен интерес да иска отмяна на спорния секторен ограничителен режим, след като този режим е отменен преди постановяване на съдебното решение?
Може ли евентуалната отмяна на спорния режим да донесе полза на Bank Mellat под формата на реабилитация или обезщетение за вреди, включително засягане на репутацията?
Съществува ли реална опасност от повторение на твърдяната незаконосъобразност, която да обоснове правния интерес на Bank Mellat от водене на производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/15: Съвет/Hamas, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Допустимо ли е Съветът на Европейския съюз да остави организация в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични действия, само въз основа на националните решения, които са обосновали първоначалното включване, без да се излагат нови основания?
Задължен ли е Съветът при периодичното преразглеждане на списъка да се основава единствено на факти, установени с решения на компетентни национални органи, или може да използва и информация от други източници?
Спазено ли е задължението за мотивиране по отношение на оставянето на организацията в списъка, когато Съветът се е основал на факти, които не са били предмет на национални решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/14: Съвет/LTTE, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране при позоваване на решение на орган на трета държава за включване на организация в списъка с ограничителни мерки?
Може ли Съветът да остави организация в списъка с ограничителни мерки само въз основа на първоначалното национално решение, без да представя нови основания или доказателства, и допустимо ли е използването на информация от източници, различни от национални решения, при периодичните преразглеждания?
Явява ли се решението на Обединеното кралство от 2001 г. за забрана на LTTE достатъчно основание за оставянето на организацията в списъка с ограничителни мерки, независимо от изтеклото време и настъпилите промени в обстоятелствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/16: Al-Faqih и др./Комисия, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Следва ли да се признае процесуална правоспособност на юридическо лице, което е заличено от националните регистри, за да обжалва повторното си вписване в списък с ограничителни мерки на Европейския съюз?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 от Договора за функционирането на Европейския съюз при повторното вписване на жалбоподателите в списъка с ограничителни мерки?
Извършила ли е Комисията самостоятелна, грижлива и безпристрастна преценка на фактите и доказателствата при повторното вписване на жалбоподателите в списъка с ограничителни мерки?
Достатъчно конкретно и ясно ли е изложено твърдението за нарушение на правото на собственост и правото на зачитане на личния живот, за да бъде разгледано по същество от съда на ЕС в рамките на жалба срещу ограничителни мерки на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/15: Safa Nicu Sepahan/Съвет, Съдебно решение от 30 май 2017 г.
Налице ли е достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, при приемането на ограничителни мерки без представяне на доказателства за тяхната обоснованост?
Достатъчно ли е мотивирано и пропорционално определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено от Общия съд?
Длъжен ли е Общият съд да присъди обезщетение за имуществени вреди при твърдения за прекратени търговски отношения, загубени договори и други икономически последици от ограничителните мерки, когато не са представени достатъчно доказателства за наличието и размера на вредата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-385/16: Sharif University of Technology/Съвет, Определение от 4 април 2017 г.
Тълкуване на критерия за предоставяне на подкрепа на правителството на Иран при прилагането на ограничителни мерки на Съвета на ЕС и неговото отношение към ядреното разпространение и военносвързани дейности.
Дали подкрепата чрез научноизследователска и развойна дейност в сферата на военните технологии попада в обхвата на съответните ограничителни мерки.
Правилно ли са приложени правилата за доказване и тежестта на доказване при обосноваване на включването на Sharif University of Technology в списъците с ограничителни мерки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/15: Rosneft, Съдебно решение от 28 март 2017 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе преюдициално на основание член 267 ДФЕС относно валидността на акт, приет въз основа на отнасящи се до ОВППС разпоредби, като Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, стига предмет на преюдициалното запитване да е или проверката за съответствието на това решение с член 40 ДЕС, или проверката за законосъобразността на ограничителните мерки срещу физически или юридически лица?
Невалидни ли са една или повече от следните разпоредби от Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) № 833/2014, и доколкото Съдът е компетентен, от Решение 2014/512/ОВППС: член 1, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3, членове 4, 4а и 7 и приложение III към Решение 2014/512/ОВППС; членове 3 и 3а, член 4, параграфи 3 и 4, член 5, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3 и член 11 от Регламент (ЕС) № 833/2014 и приложения II и VI към него?
Противоречи ли на принципа на правната сигурност и на принципа nulla poena sine lege certa държава членка да налага наказателноправни санкции съгласно член 8 от Регламент (ЕС) № 833/2014, преди Съдът да изясни достатъчно обхвата на съответното нарушение?
Понятието „финансова помощ“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 833/2014 включва ли обработване на плащания от банка или друга финансова институция?
Забранява ли член 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014 емитирането или друг вид търговия с глобални депозитарни разписки (ГДР), емитирани на или след 12 септември 2014 г. съгласно договор за депозит с някое от образуванията, включени в списъка в приложение VI, във връзка с акции в някое от тези образувания, които са били емитирани до 12 септември 2014 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/14: A и др., Съдебно решение от 14 март 2017 г.
1) Разполагат ли жалбоподателите в настоящото производство безспорно с право, по-специално на основание на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да подадат съгласно член 263 ДФЕС от свое име жалба пред Общия съд за отмяната на Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото вследствие на него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
2) а) Като се има предвид също съображение 11 от Рамково решение 2002/475, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични престъпления по смисъла на Рамковото решение?
б) При положителен отговор на въпрос 2а, могат ли действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да бъдат терористични актове по смисъла на Обща позиция 2001/931 и на Регламент № 2580/2001?
3) Могат ли действията, въз основа на които с Регламент за изпълнение № 610/2010 образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства, да се считат за „действия на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт“ по смисъла на международното хуманитарно право?
4) След като се вземе предвид отговорът на въпросите 1, 2а, 2б и 3, валиден ли е Регламент за изпълнение № 610/2010, доколкото чрез него образуванието LTTE е включено в списъка за замразяване на средства?
5) При положителен отговор на въпрос 4, в този случай невалидността разпростира ли се върху предишните и следващите решения на Съвета за актуализиране на списъка за замразяване на средства, доколкото чрез посочените решения образуванието LTTE е включено в този списък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.