4.18.04.03 - Правомощия и задължения на националния съд
Правомощия и задължения на националния съд
Дело C-568/14: Fernández Oliva, Определение от 26 октомври 2016 г.
Съвместима ли е национална процесуална уредба, която не позволява на съда служебно да постанови временни мерки в индивидуални производства по оспорване на неравноправни клаузи, с изискването за ефективна защита по член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО?
Може ли липсата на възможност за служебно постановяване на временни мерки да накърни пълната ефективност на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/15: Tomášová, Съдебно решение от 28 юли 2016 г.
Налице ли е тежко нарушение на правото на Европейския съюз, когато в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз в изпълнително производство, образувано на основание на арбитражно решение, се пристъпва към събирането на сума, произтичаща от неравноправна клауза?
Може ли отговорността на държава членка за нарушение на правото [на Съюза] да възникне, преди страната по делото да е използвала всички способи за защита, с които разполага съгласно правовия ред на държавата членка в рамките на производство по изпълнение на решение; може ли в такъв случай, с оглед на фактите по делото, отговорността на държавата членка да възникне още преди да е приключило производството по изпълнение на решението и да е изчерпана възможността ищецът да иска възстановяване на неоснователно платените суми?
При утвърдителен отговор, представляват ли достатъчно съществено нарушение на правото [на Съюза] действията на даден орган, описани от ищеца, предвид обстоятелствата в конкретния случай, и по-специално абсолютното бездействие на ищеца и неизчерпването на всички способи за защита, с които разполага съгласно правото на държавата членка?
Ако в настоящия случай би могло да се счита, че е налице достатъчно съществено нарушение на правото [на Съюза], съответства ли поисканото от ищеца обезщетение на вредата, за която отговаря държавата членка; може ли тълкуваната по този начин вреда да се приравни на вземането, събрано на основание на неоснователно обогатяване?
Има ли предимство искът на основание неоснователно обогатяване като правно средство за защита пред иска за обезщетение за вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-613/15: Ibercaja Banco, Определение от 17 март 2016 г.
Ограничава ли националното право правомощията на националния съд да преценява неравноправния характер на клаузи за лихви за забава и предсрочна изискуемост в договори за ипотечен кредит съгласно Директива 93/13/ЕИО?
Може ли националното право да препятства възможността съдът да отмени или да не прилага клаузи, признати за неравноправни по смисъла на Директива 93/13/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-49/14: Finanmadrid EFC, Съдебно решение от 18 февруари 2016 г.
Следва ли Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като действащата в Испания регламентация на заповедното производство — членове 815 и 816 от LEC — доколкото затруднява или не дава възможност на съда да упражни служебен контрол върху договори за наличието на неравноправни клаузи, като не предвижда задължителен контрол върху неравноправните клаузи, нито намесата на съда, освен ако „Secretario judicial“ не счете тази намеса за необходима или длъжниците не възразят?
Следва ли Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази в Испания, която не дава възможност за служебна проверка in limine litis в последващо производство по принудително изпълнение на съдебното изпълнително основание, каквото е разпореждането за приключване на заповедното производство на „Secretario judicial“, за наличието на неравноправни клаузи в договора, послужил като основание за постановяване на това разпореждане, чието изпълнение се претендира, поради обстоятелството че съгласно националното право е налице сила на пресъдено нещо (в съответствие с членове 551 и 552 във връзка с член 816, параграф 2 от LEC)?
Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази на заповедното производство и производството по принудително изпълнение на съдебно изпълнително основание, която не предвижда съдебен контрол във всички случаи по време на декларативната фаза, нито позволява, във фазата на изпълнение, съдът, пред който същата се осъществява, да извърши проверка на разпореждането на „Secretario judicial“?
Следва ли Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която не се допуска служебен контрол за спазване на правото на защита поради наличието на сила на пресъдено нещо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/14: Sánchez Morcillo и Abril García, Определение от 16 юли 2015 г.
Противоречи ли национална процесуална разпоредба, която предоставя на потребителя длъжник ограничени възможности за обжалване в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, докато на продавача или доставчика взискател предоставя по-широки възможности за обжалване, на член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/14: Bucura, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Длъжни ли са съгласно Директива 93/13 националните съдилища, сезирани с възражение срещу принудително изпълнение, постановено в отсъствие на потребителя, по договор за кредит, свързан с издаването на карта тип American Express Gold, при наличие на необходимите фактически и правни основания, да преценят служебно евентуалната неравноправност на предвидените в договора такси [а) такса за издаване на карта; б) годишна такса за управление на карта; в) годишна такса за управление на допълнителна карта; г) такса за подновяване на карта; д) такса за замяна на карта; е) такса за преиздаване на ПИН; ж) такса за теглене на пари в брой от банкомат или на каса (собствен или на други банки в Румъния или в чужбина); з) такса за плащане на стоки и/или услуги, предоставени от търговци в чужбина или в Румъния; и) такса за отпечатване и изпращане на извлечения по сметка; й) такса за проверка на салдо на банкомат; к) такса за забава на плащане; л) такса за надвишаване на кредитния лимит; м) такса за неоснователен отказ на плащане], чийто размер не е уточнен в съответния договор?
Явява ли се определението на годишните лихви чрез следната формулировка [лихвите по кредита се изчисляват въз основа на дневното салдо, разделено по категории (плащания, тегления на пари в брой, такси и комисиони), и на дневния лихвен процент за съответния период на изчисление. Лихвите се изчисляват ежедневно по следната формула: сумата от произведенията между размера на всяка категория на дневното салдо и приложимия дневен лихвен процент за съответния ден; дневният лихвен процент се изчислява на базата на съотношението между годишния лихвен процент и 360 дни], което има съществено значение в контекста на Директива 87/102, ясно и разбираемо по смисъла на членове 3 и 4 от Директива 93/13 и, ако да, какви са критериите, спрямо които се определя средният потребител?
Позволяват ли пропускът да се посочи размерът на дължимите по договора такси и вписването в него на начина на изчисляване на лихвите без посочване на техния размер на националния съд, съгласно Директива 87/102 и Директива 93/13, да приеме, че липсата на тези данни в договора за потребителски кредит води до това, че предоставеният кредит се счита за лишен от такси и лихви?
В рамките на договор за кредит попада ли съдлъжникът в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 93/13 и член 1, параграф 2, буква а) от Директива 87/102?
В случай на положителен отговор на предходния въпрос, спазен ли е принципът на ефективност на правата, предоставени от директивите, в ситуация, при която размерът на лихвите, таксите и разноските се съобщава само на главния длъжник чрез месечното извлечение по сметка или чрез обявяване в помещенията на банката?
Следва ли Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че банката е длъжна да информира писмено както длъжника, така и съдлъжника за кредитния лимит, годишните лихви и приложимите разходи от датата на сключване на договора за кредит, както и относно условията, при които тези елементи могат да бъдат изменяни, процедурата за прекратяване на договора за кредит, и относно всяка промяна, настъпила по време на договора за кредит по отношение на годишните лихви и разходите, възникнали след подписването на договора, и това да се извършва в момента на настъпване на тези промени, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез безплатно предоставено извлечение по сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/13: Barclays Bank, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО и принципите на правото на Съюза за защита на потребителите и за договорно равновесие да се тълкуват в смисъл, че не допускат законови и подзаконови разпоредби на държава членка като разглежданите в делото по главното производство, които, от една страна, предвиждат, че макар ипотекиран имот, чиято данъчна стойност е по-висока от общия размер на гарантираното вземане, да е възложен, при липсата на други наддавачи, на ипотекарния кредитор на цена, равна на 50 % от тази стойност, този кредитор може да продължи принудителното изпълнение въз основа изпълнителния титул за сума, съответстваща на остатъка от вземането си, и от друга страна, допускат разширяване на гаранциите на посочения кредитор, ако данъчната стойност на ипотекирания имот се намали с 20 %, без да предвиждат възможност за преразглеждане на тази оценка с оглед на увеличаването ѝ в полза на длъжника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/12: Pohotovosť, Съдебно решение от 27 февруари 2014 г.
Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 от Директива 93/13 […] във връзка с разпоредбите на членове 38 и 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби на националното право като член 37, параграфи 1 и 3 от Изпълнителния кодекс, които изключват встъпването на сдружение за защита на правата на потребителите в изпълнителното производство?
Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че посочената нормативна уредба не противоречи на правото [на Съюза], трябва ли разпоредбите на член 37, параграфи 1 и 3 от Изпълнителния кодекс да се тълкуват в смисъл, че допускат националният съд да признае качеството на встъпила страна в изпълнителното производство на сдружение за защита на правата на потребителите въз основа на член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8 [от посочената директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-397/11: Jőrös, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, сезирана в качеството ѝ на въззивна инстанция по спор относно валидността на клаузи, включени в договор, сключен между продавач или доставчик и потребител въз основа на предварително съставен от продавача или доставчика формуляр, има право да разгледа неравноправния характер на спорните клаузи, ако основанието за невалидност не е било предявено пред първата инстанция, при положение че съгласно националното право по принцип във въззивното производство не могат да се вземат предвид нови факти или доказателства?
Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна клауза, може служебно да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, въпреки че страните не са направили искане в този смисъл?
Следва ли Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, която служебно констатира неравноправния характер на договорна клауза, може да разгледа дали е необходимо да се отмени договорът на това основание, при положение че според вътрешните процесуални норми исковете, целящи установяване на невалидността на неравноправни договорни клаузи, са от компетентността на друг правораздавателен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/11: Asbeek Brusse и de Man Garabito, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли наемодател на жилища, който отдава по занятие под наем жилища на физически лица, да се разглежда като „продавач или доставчик“ по смисъла на Директива 93/13/ЕИО
Договор за наем, сключен между наемодател, отдаващ по занятие жилища под наем, от една страна, и наемател, който не е продавач или доставчик, от друга страна, попада ли в приложното поле на тази директива?
Обстоятелството, че член 6 от Директива 93/13 следва да се разглежда като норма, еквивалентна на националните разпоредби, които имат характер на императивни правни норми съгласно националното законодателство, означава ли, че приложени в рамките на правен спор между физически лица, транспониращите Директивата национални разпоредби относно неравноправните клаузи имат характер на императивни правни норми, поради което националните съдилища — както в производството пред първата, така и в производството пред въззивната инстанция — са оправомощени и задължени служебно да проверят дадена договорна клауза (и по този начин да излязат извън пределите на посочените с въззивната жалба правни основания) въз основа на посочените транспониращи Директивата национални разпоредби и, ако стигнат до извода, че клаузата е неравноправна, да прогласят нейната нищожност?
Съвместимо ли е с полезното действие на правото на Съюза, ако националният съд не приложи договорна клауза за неустойка, която следва да се счита за неравноправна по смисъла на Директива 93/13, а единствено намали неустойката в съответствие с националното законодателство, в случай че в действителност физическото лице се позовава на правомощието на съда да намали неустойката, но не и на унищожаемостта на клаузата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.