4.18.01 - Понятие за потребител
Понятие за потребител
Дело C-197/24: Šiľarský, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че (i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници, а (ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-410/23: Pielatak, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
Следва ли член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО във връзка със съображение 17 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува в смисъл, че земеделски стопанин, който сключва договор за закупуване на електроенергия както за земеделското си стопанство, така и за частни, битови нужди, попада в обхвата на понятието „потребител“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 3, параграф 7 и точка 1, буква a) от приложение I към Директива 2009/72/ЕО във връзка със съображение 51 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява да се наложи договорна неустойка на битов клиент, когато той предсрочно прекрати срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/23: Arce, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
1) Попада ли в приложното поле на [Директива 93/13] договор за предоставяне на услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист, сключен между, от една страна, търговец, упражняващ професионалната си дейност в областта на развитието и тренировката на спортисти, и от друга страна, ненавършило пълнолетие лице, представлявано от неговите родители, което към момента на сключване на договора не упражнява професионална дейност в областта на съответния спорт?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допуска ли Директива 93/13 национална съдебна практика, която тълкува правната уредба, с която тази директива е транспонирана в националния правен ред, в смисъл, че съдържащите се в нея разпоредби за защита на правата на потребителите са приложими и по отношение на такива договори?
3) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, може ли национален съд да извърши преценка за неравноправност в съответствие с член 3 от Директива 93/13 на договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата в определен спорт младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, и да не приеме, че посочената клауза е част от клаузите, които не подлежат на преценка за неравноправност съгласно член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, да се счита за съставена на ясен и разбираем език по смисъла на член 5 от Директива 93/13, като се има предвид, че към момента на сключване на договора младият спортист не е разполагал с ясна информация за стойността на предоставената услуга и за сумата, която трябва да плаща за нея, която информация да му позволи да оцени финансовите последици, които могат да настъпят за него?
5) При утвърдителен отговор на третия въпрос, следва ли да се счита, че договорна клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист младият спортист се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, представлява по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13 клауза, която създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, като се има предвид, че този параграф не свързва стойността на предоставената услуга с разходите на потребителя?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, противоречи ли на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 решение на национален съд, с което сумата, която може да се изиска да бъде платена от потребителя на доставчика на услуги, се намалява до размера на действителните разходи, направени от него за предоставянето на услугите на потребителя въз основа на договора?
7) При отрицателен отговор на третия въпрос и ако договорната клауза, която предвижда, че за предоставянето на посочените в договора услуги за подпомагане на развитието и кариерата на спортист потребителят се задължава да плаща възнаграждение в размер на 10 % от приходите, които ще получава през следващите 15 години, не подлежи на преценка за неравноправност в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 93/13, може ли националният съд, след като установи, че размерът на възнаграждението е явно непропорционален на приноса на доставчика на услуги, все пак да обяви тази договорна клауза за неравноправна на основание на националното право?
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос, трябва ли в случай на договор, сключен с потребител, когато член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] все още не е бил влязъл в сила, да се вземе предвид предоставената в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83,] информация от държавата членка на Европейската комисия относно приети от държавата членка в съответствие с член 8 от [Директива 93/13] разпоредби, и ако това е така — ограничена ли е компетентността на националните съдилища от предоставената от държавата членка информация в съответствие с член 8а от [Директива 93/13, изменена с Директива 2011/83], когато държавата членка е посочила, че нейното законодателство не превишава установените в тази Директива минимални правила?
9) При утвърдителен отговор на първия или втория въпрос, какво значение има с оглед на член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24 от нея за прилагането на правната уредба, с която в националния правен ред са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13, обстоятелството, че към момента на сключване на договора за предоставяне на съответните услуги с петнадесетгодишен срок младият спортист не е бил навършил пълнолетие, поради което посоченият договор е сключен от неговите родители от името на ненавършилото пълнолетие лице, задължавайки го да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
10) При отрицателен отговор на първия или втория въпрос, като се има предвид, че спортните дейности попадат в приложното поле на правото на Съюза, нарушава ли основните права, гарантирани от член 17, параграф 1 от Хартата във връзка с член 24, параграф 2 от нея, договор за предоставяне на услуги с петнадесетгодишен срок, сключен с ненавършил пълнолетие млад спортист от родителите му от негово име, който задължава посоченото ненавършило пълнолетие лице да плаща възнаграждение в размер на 10 % от всички приходи, които получава през следващите 15 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/22: Compass Banca, Съдебно решение от 14 ноември 2024 г.
Следва ли понятието за среден потребител по [Директива 2005/29] — схващано като сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител — поради своята разтегливост и неопределеност, да бъде формулирано с оглед на най-добрите научни постижения и опит, и следователно чрез позоваване не само на класическото разбиране за homo оeconomicus, но и на достиженията на [теорията] за ограничената рационалност, която доказва, че хората често действат, като редуцират необходимата информация и вземат „неразумни“ решения в сравнение с тези, които би взел хипотетично наблюдателен и предпазлив човек, достижения, които налагат по-голямо изискване за защита на потребителите в случай, който все по-често се повтаря в съвременната динамика на пазара, на опасност от оказване на когнитивно влияние?
Може ли да се счита за агресивна сама по себе си търговска практика, при която поради рамкирането на информацията [framing (рамкиране] изборът може да изглежда задължителен и без алтернатива, като се има предвид член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, който квалифицира като заблуждаваща търговската практика, която по какъвто и да е начин заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, „включително посредством цялостното представяне“?
Обосновава ли [Директива 2005/29] правомощието на националния орган за защита на конкуренцията (след като се установи опасност от оказване на психологическо влияние, свързано: [първо,] със състоянието на нужда, в което обикновено се намира лицето, което иска финансиране, [второ,] със сложността на договорите, които потребителят трябва да подпише, [трето,] с едновременното отправянето на свързани предложения, [четвърто,] с кратките срокове, предоставени за приемане на предложението) да предвиди изключение от принципа за възможност за кръстосани продажби на застрахователни продукти с продажбата на несвързани с тях финансови продукти, налагайки изискването между подписването на двата договора да се предвиди интервал [за размисъл] от седем дни?
Допуска ли Директива [2016/97], и по-специално член 24, параграф 3 от нея, във връзка с такова репресивно правомощие срещу агресивните търговски практики, приемането на решение от страна на органа за защита на конкуренцията и пазара на основание член 2, букви г) и й), членове 4, 8 и 9 от Директива 2005/29/ЕО и националното законодателство за транспонирането ѝ, решение, прието след отхвърлянето на искане за поемане на задължения вследствие на отказ от страна на дружество за инвестиционни услуги, в случай на комбинирана продажба на финансов продукт и застрахователен продукт, който не е свързан с първия — и при наличие на опасност от злоупотреба с влияние спрямо потребителя, свързана с обстоятелствата по конкретния случай, които могат да бъдат изведени и от сложността на документацията, която трябва да се разгледа — да се предостави на потребителя 7‑дневен spatium deliberandi (срок за размисъл) между формулирането на комбинираното предложение и подписването на застрахователния договор?
Може ли, вследствие на заключението, че простото кръстосване на финансов и застрахователен продукт следва да се счита за агресивна практика, да се обуслови незаконосъобразността на съответната регулаторна мярка и по този начин няма ли в крайна сметка да се възложи на търговеца (а не на AGCM, както би трябвало да бъде) тежестта (която е трудно бъде понесена) да докаже, че не става въпрос за агресивна практика в нарушение на [Директива 2005/29] (още повече че посочената директива не позволява на държавите членки да приемат по-строги мерки от определените в нея дори с цел да се осигури по-висока степен на защита на потребителите) или пък, напротив, такова разместване на тежестта на доказване не съществува, при условие че въз основа на обективни обстоятелства е установена конкретната опасност от оказване на влияние върху нуждаещия се от финансиране потребител, до когото е отправено сложно свързано предложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/23: Zabitoń, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
Трябва ли член 2, букви б) и в) от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което сключва договор за ипотечен кредит с цел придобиване на само един недвижим имот, предназначен за възмездно отдаване под наем (buy-to-let), трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/21: Lyoness Europe, Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли член 2, буква б) от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че физическо лице, инженер механик, специализиран в сферата на хидравличните и пневматичните машини (и който не извършва търговска дейност по занятие, нито в частност дейност по закупуване на стоки и услуги с цел препродажба и/или посредничество) и който сключва с търговско дружество (търговец) договор за включване, съгласно който това физическо лице има право да участва в общността за пазаруване, създадена от гореспоменатото дружество под формата на системата Lyoness (система, чрез която се обещават печалби под формата на възстановяване на разходи на покупки, комисиони и други промоционални предимства), за закупуване на стоки и услуги от търговци, които имат договорни отношения с това дружество (наричани бизнес партньори на Lyoness) и да осъществява посредничество с други лица в контекста на системата Lyoness (т.нар. потенциални лоялни клиенти), може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, въпреки договорната клауза, която предвижда, че по отношение на договорните отношения между Lyoness и клиента, с цел ефективна защита на потребителите, се прилага само и единствено швейцарското законодателство, независимо от местожителството на клиента?
Трябва ли член 2, буква б) от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че лице, което е сключило с търговец договор с двойна цел, а именно когато договорът е сключен за цели, които попадат отчасти в обхвата на търговската, икономическата или професионалната дейност на това физическо лице и отчасти извън тази дейност, и търговската, икономическата или професионалната цел на такова физическо лице няма преобладаващо значение в общия контекст на договора, може да се счита за „потребител“ по смисъла на тази разпоредба?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, какви са основните критерии, които следва да се приложат, за да се определи дали търговската, икономическата или професионалната цел на това физическо лице има преобладаваща тежест в общия контекст на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/21: YYY. (Notion de consommateur), Съдебно решение от 8 юни 2023 г.
Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че тази директива допуска определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е второстепенна до такава степен, че играе само незначителна роля в общия контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лице, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в общия контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/21: S.V. (Immeuble en copropriété), Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, букви б) и в) от Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че физическо лице, собственик на апартамент в сграда — етажна собственост, трябва да се счита за „потребител“ по смисъла на тази директива, когато:
– самото то сключва договор с управител за целите на управлението и поддръжката на общите части на сградата, някои от разпоредбите на който се уреждат от националното законодателство,
– общото събрание на етажната собственост или сдружението на собствениците в сградата сключва договор с управител за посочените цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/20: X Bank, Определение от 10 юни 2021 г.
Какви са критериите за определяне на едно лице като „потребител“ по смисъла на Директива 93/13 и зависи ли тази квалификация от поведението или познанията на лицето?
Каква е ролята и задълженията на националния съд при преценката на неравноправния характер на договорните клаузи съгласно изискванията на Директива 93/13?
В кои случаи следва да се прилага критерият за „средния потребител“ при оценката на договорна клауза по член 4, параграф 2 от Директива 93/13?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-698/18: Raiffeisen Bank, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
1) Допускат ли разпоредбите на Директива 93/13[…], и по-точно съображения 12, 21 и 23 и член 2, буква б), член 6, параграф 1, член 7, параграф 2 и член 8 от нея, с оглед на принципа на процесуална автономия във връзка с принципите на равностойност и ефективност, съвкупност от правни способи, която се състои, от една страна, от непогасяемо право на предявяване по общия ред на иск за установяване на неравноправния характер на някои клаузи в договорите, сключени с потребителите, и от друга страна, от погасяемо по давност право на предявяване по общия ред на личен имуществен иск, с който се преследва целта на посочената директива да се отстранят последиците от всяко задължение, възникнало и изпълнено на основание на клауза, за която е установено, че е неравноправна по отношение на потребителя?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, допускат ли тези разпоредби тълкуване, произтичащо от прилагането на принципа на правната сигурност в гражданските правоотношения, съгласно което обективният момент, от който потребителят е трябвало или би трябвало да знае за съществуването на неравноправни клаузи, е моментът на прекратяване на договора за кредит, по който той е имал качеството на потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.