4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-338/08: P. Ferrero e C., Съдебно решение от 24 юни 2010 г.
Представлява ли удържането, което се прилага за „увеличението на данъка“, удържане на данък върху печалбата при източника, забранено от член 5, параграф 1 от Директива 90/435/ЕИО?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, намира ли приложение защитната клауза по член 7, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/08: Vodafone и др., Съдебно решение от 8 юни 2010 г.
Налице ли е пълна или частична невалидност на Регламент (ЕО) № 717/2007, поради това че като правно основание неправилно е приет член 95 ЕО?
Налице ли е невалидност на член 4 от Регламент (ЕО) № 717/2007 (във връзка с член 2, параграф 2, буква а) и член 6, параграф 3, доколкото те се отнасят до Евротарифата и до свързаните с нея задължения) по съображение, че определянето на таван за цените на дребно за роуминг услугите нарушава принципа на пропорционалност и/или принципа на субсидиарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/09: Coty Prestige Lancaster Group, Съдебно решение от 3 юни 2010 г.
Включва ли понятието за пускане на пазара по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламент № 40/94 и на член 7 от Директива 89/104 предоставянето на „тестери с парфюми“ — без прехвърляне на собствеността и със забрана за продажба — на посредници, обвързани с договор, с цел потенциалните им клиенти да имат възможност да изпробват съдържанието им, като същевременно забраната за продажба е означена върху стоката, производителят/притежателят на марката може във всеки момент да изиска стоката да му бъде върната по силата на договора и представянето ѝ се отличава ясно чрез значително по-опростения си вид от това на стоката, която производителят/притежателят на марката обикновено пуска на пазара?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/08: Modehuis A. Zwijnenburg, Съдебно решение от 20 май 2010 г.
Трябва ли член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434 […] да се тълкува в смисъл, че по-благоприятното данъчно третиране съгласно директивата може да бъде отказано на данъчнозадълженото лице, ако съвкупност от правни сделки е насочена към избягване на облагането с данък, различен от данъците, за които се отнася предвиденото в тази директива по-благоприятно данъчно третиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/08: Club Hotel Loutraki и др., Съдебно решение от 6 май 2010 г.
Съставлява ли договор за концесия, неуреден с разпоредбите на Директива 92/50 […], договор, с който възлагащият орган възлага на изпълнителя управлението на казино и осъществяването на план за развитие, състоящ се в модернизиране на помещенията на казиното и в търговската експлоатация на възможностите, предоставени с разрешението за това казино, като договорът съдържа клауза, съгласно която, ако на територията, на която се намира спорното казино, разбирана в широк смисъл, в бъдеще правомерно започне да развива дейност друго казино, възлагащият орган поема задължението да заплати на изпълнителя обезщетение?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: жалба, подадена от участници в процедура за възлагане на обществена поръчка със смесен характер, която предвижда по-специално предоставяне на услуги, включени в приложение I Б към Директива 92/50 […], в която жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на равно третиране на участниците в процедурата по възлагане на поръчката (принцип, утвърден в член 3, параграф 2 от въпросната директива), попада ли в приложното поле на Директива 89/665 […], или прилагането на последната е изключено, тъй като за процедурата по възлагане на посочената по-горе обществена поръчка за предоставяне на услуги в съответствие с член 9 от Директива 92/50 […] се прилагат само членове 14 и 16 от последната?
При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос: ако се приеме, че по принцип не противоречи на общностното право, по-специално на Директива 89/665 […], национална разпоредба, съгласно която само всички членове на група без юридическа правосубектност, участвала неуспешно в процедура за възлагане на обществена поръчка, а не отделни нейни членове, могат да обжалват акта за възлагане, и ако се приеме, че това важи също когато жалбата първоначално е била подадена колективно от членовете на групата, но впоследствие се е оказало, че е недопустима по отношение на някои от членовете, необходимо ли е, преди да се обяви недопустимостта, да се прецени, с оглед на прилагането на посочената по-горе директива, в каква степен тези отделни членове след това запазват правото си самостоятелно да сезират друга национална юрисдикция, за да претендират вреди и загуби, евентуално предвидени с норма от националното право?
Когато в постоянната си практика национална юрисдикция приема, че е допустима подадената от отделен член на група жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от [ЕКЗПЧ] като основен принцип на общностното право, отхвърлянето на жалба като недопустима поради промяна на горепосочената постоянна съдебна практика, без на жалбоподателя предварително да бъде дадена възможност да отстрани причините за недопустимостта или при всички положения без да му бъде дадена възможност да представи становището си по въпроса в съответствие с принципа на състезателното начало?
Ако се приеме, че общностното право и по-конкретно разпоредбите на Директива 89/665 […] по принцип допускат национална норма, съгласно която жалба срещу акта за възлагане на обществена поръчка може да бъде подадена само от всички членове на участвувала неуспешно в процедура за възлагане на обществената поръчка група, която няма юридическа правосубектност, но не и самостоятелно от членовете ѝ, и че това важи и в случай, че първоначално жалбата е подадена от всички членове на групата, но накрая се е оказала недопустима само по отношение на някои от тях, необходимо ли е от гледна точка на прилагането на посочената по-горе директива, с оглед на обявяването на недопустимостта на жалбата, да се провери в каква степен след това тези членове запазват самостоятелно правото да сезират национална юрисдикция, за да им бъде присъдено евентуално предвиденото от норма на националното право обезщетение?
При положение че съществува постоянна практика на национална юрисдикция, която приема, че е допустима жалба срещу акт, приет в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, подадена дори от отделен член на група, съвместимо ли е с разпоредбите на Директива 89/665 […], тълкувана в светлината на член 6 от ЕКЗПЧ като основен принцип на общностното право, да се отхвърли жалба като недопустима поради промяна в посочената по-горе постоянна практика, без предварително да бъде дадена възможност на жалбоподателя да отстрани основанията за недопустимост или във всеки случай да представи, в съответствие с принципа на състезателното начало, своето становище по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-160/08: Комисия/Германия, Съдебно решение от 29 април 2010 г.
Попадат ли услугите за спешен медицински транспорт и квалифициран санитарен транспорт в обхвата на изключението за дейности, свързани с упражняването на публична власт по член 45 ЕО и член 55 ЕО, и следователно извън приложното поле на директивите за обществени поръчки?
Може ли задължението за прозрачност и публикуване на резултатите от възлагането на обществени поръчки за услуги за санитарен транспорт да бъде дерогирано на основание, че тези услуги представляват услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО?
Нарушени ли са задълженията за публикуване на резултатите от възлагането на обществени поръчки за обществени услуги за спешен медицински транспорт и квалифициран санитарен транспорт по член 10 от Директива 92/50 във връзка с член 16 от същата директива и по член 22 от Директива 2004/18 във връзка с член 35, параграф 4 от тази директива в четири германски провинции?
Нарушени ли са принципите на свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги по членове 43 ЕО и 49 ЕО при възлагането на обществени поръчки за санитарен транспорт с преобладаваща стойност на транспортните услуги?
Съществува ли обща практика в четири германски провинции за възлагане на обществени поръчки за санитарен транспорт в нарушение на правото на Съюза за обществени поръчки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/08: Solgar Vitamin’s France и др., Съдебно решение от 29 април 2010 г.
Следва ли Директива 2002/46/ЕО, и по-конкретно член 5, параграф 4 и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храните, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директива 2002/46/ЕО, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директива 2002/46?
При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46, може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-62/09: Association of the British Pharmaceutical Industry, Съдебно решение от 22 април 2010 г.
Допуска ли член 94, параграф 1 от Директива 2001/83/EО публична организация, която е част от националната здравна служба, с цел намаляване на общите разходи за лекарствени продукти да прилага система от финансови стимули за лекарските практики (които на свой ред може да осигурят парични облаги за предписващия лекар) при предписването на конкретно посочени лекарствени продукти, които са включени в тази система от стимули и са:
а) предписан лекарствен продукт, различен от този, който лекарят преди това е предписвал на пациента; или
б) предписан лекарствен продукт, различен от този, който би могло да бъде предписан на пациента, ако не съществуваше системата от финансови стимули,
когато този различен предписан лекарствен продукт е от същия терапевтичен клас като лекарствените продукти, използвани за лечението на конкретното заболяване на пациента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-423/07: Комисия/Испания, Съдебно решение от 22 април 2010 г.
Нарушени ли са задълженията за обявяване по член 3, параграф 1 и член 11, параграфи 3 и 6 от Директива 93/37/ЕИО, когато допълнителни строителни работи, които не са изрично посочени в обявлението за концесията и в тръжните спецификации, са възложени на концесионера в рамките на същата процедура?
Спазени ли са принципите на равно третиране и прозрачност при възлагането на допълнителни строителни работи, които не са били включени в предмета на концесията, описан в обявлението и тръжните спецификации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.