всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11.05 - Защитени наименования

Защитени наименования

Дело C-44/17: Scotch Whisky Association, Съдебно решение от 7 юни 2018 г.

1) Изисква ли „непряката търговска употреба“ на регистрирано географско указание за спиртна напитка съгласно член 16, буква a) от Регламент […] 110/2008 регистрираното географско указание да се използва по идентичен или фонетично и/или визуално сходен начин, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?
Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „непряка търговска употреба“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на непряката търговска употреба на регистрирано географско указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?
2) Изисква ли „пресъздаването“ на регистрирано географско указание съгласно член 16, буква б) от Регламент […] № 110/2008 да е налице фонетично и/или визуално сходство между регистрираното географско указание и спорния елемент от знака, или е достатъчно спорният елемент от знака да предизвиква у съответните потребители каквато и да е асоциация с регистрираното географско указание или с географския район?
Ако се приеме втората хипотеза: при проверката дали е налице „пресъздаване“, има ли значение и в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на неправомерното пресъздаване чрез спорния елемент от знака дори когато към него е добавено указание за действителния произход на продукта?
3) При проверката дали е налице „всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение указание“ съгласно член 16, буква в) от Регламент […] № 110/2008, има ли значение в какъв контекст се вписва спорният елемент от знака, или този контекст не може да попречи на заблуждаващото указание дори когато към спорния елемент от знака е добавено указание за действителния произход на продукта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-393/16: Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne, Съдебно решение от 20 декември 2017 г.

Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби са приложими и в случаите на употреба на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка, съответстваща на тези спецификации?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход като част от наименованието на храна, която не съответства на спецификациите на продукта, но в която е добавена съставка в съответствие с тези спецификации, представлява експлоатиране на репутацията на наименованието за произход, когато наименованието на храната съответства на обичайното наименование, използвано от съответните потребители, и съставката е добавена в достатъчно количество, за да придава отличителност на продукта?
Трябва ли член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква б) от Регламент № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че употребата на защитено наименование за произход при описаните във втория преюдициален въпрос обстоятелства представлява злоупотреба, имитация или позоваване?
Трябва ли член 118м, параграф 2, буква в) от Регламент № 1234/2007 и член 103, параграф 2, буква в) от Регламент № 1308/2013 да се тълкуват в смисъл, че са приложими само по отношение на неверни или въвеждащи в заблуждение указания, които могат да създадат невярна представа у съответните потребители относно географския произход на даден продукт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/16: EUIPO/Instituto dos Vinhos do Douro e do Porto, Съдебно решение от 14 септември 2017 г.

Допустимо ли е националното право да предоставя допълнителна защита на наименования за произход на вина, които вече са защитени по силата на Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че марката „PORT CHARLOTTE“ не използва и не се позовава на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 1234/2007?
Правилно ли е прието, че използването на марката „PORT CHARLOTTE“ не представлява „злоупотреба, имитация или позоваване“ на защитеното наименование за произход „Porto“ или „Port“ по смисъла на член 118м, параграф 2, буква б) от Регламент № 1234/2007?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/15: Viiniverla, Съдебно решение от 21 януари 2016 г.

Трябва ли при преценката дали е налице пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 да се вземе предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен?
При преценката на наложената за защита на географското указание „Calvados“ забрана да се използва наименованието „Verlados“ за ябълкова дестилатна спиртна напитка, която се продава под това наименование на територията на страната, какво значение за тълкуването на понятието „пресъздаване“ по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008 и за прилагането на този регламент имат следните обстоятелства:
а) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ означава село във Финландия, което може би е познато на финландския потребител;
б) началната част („Verla“) на наименованието „Verlados“ посочва производителя на този продукт — Viiniverla;
в) „Verlados“ е произведен във Верла местен продукт, от който се продават средно няколкостотин литра годишно в ресторант, предлагащ продукти — собствено производство, и който в ограничена степен може да се достави по поръчка от държавно предприятие за разпространение на спиртни напитки по смисъла на Закона за спиртните напитки;
г) думите „Verlados“ и „Calvados“ имат от три срички една обща сричка („dos“), но последните им четири букви („ados“), т.е. половината от всичките им букви, са еднакви?
В случай че се приеме, че наименованието „Verlados“ е пресъздаване по смисъла на член 16, буква б) от Регламент № 110/2008, може ли неговото използване да се обоснове от някое от посочените по-горе обстоятелства или от други обстоятелства, например обстоятелството, че най-малкото у финландския потребител не може да се създаде впечатлението, че „Verlados“ е произведена във Франция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-517/14: Schutzgemeinschaft Milch und Milcherzeugnisse/Комисия, Определение от 6 октомври 2015 г.

Признава ли се правен интерес за жалбоподател, когато регламентът относно регистрацията на защитено географско указание изрично допуска продължаване на използването на родово наименование?
Компетентен ли е Общият съд да отхвърли жалба като недопустима въз основа на липса на правен интерес във връзка с възможността за подаване на възражения по реда на член 7, параграф 2 от Регламент № 510/2006?
Подлежи ли на касационен контрол преценката на фактите и доказателствата от Общия съд при липса на изопачаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-519/14: Schutzgemeinschaft Milch und Milcherzeugnisse/Комисия, Определение от 6 октомври 2015 г.

Наличието на правен интерес за обжалване при положение, че регламентът позволява използването на наименованието „gouda“ при спазване на съюзното право.
Възможността за директно подаване на опозиция до Комисията от физически или юридически лица, установени или пребиваващи в държава членка, съгласно член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006.
Изискванията за установяване на пряка конкуренция и процесуалните гаранции за упражняване правото на изслушване в подобни производства.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-35/13: Assica и Krafts Foods Italia, Съдебно решение от 8 май 2014 г.

Трябва ли член 2 от Регламент № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не допуска сдружение на производители да се позовава на изключителното право да използва в рамките на [Съюза] наименование за географски произход, използвано на територията на държава членка за означаване на определен тип колбас, без преди това да е получило от тази държава членка правнообвързващо решение, с което да се установяват пределите на географския район на производство, спецификацията за производство и евентуалните изисквания, на които трябва да отговарят производителите, за да получат правото да използват това наименование?
Съгласно разпоредбите на Регламент № 2081/92 кой режим следва да се прилага на пазара [на Съюза], както и на този на държава членка по отношение на географско наименование, което няма разглежданата регистрация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-289/10: Evropaïki Dynamiki/Комисия, Определение от 12 септември 2011 г.

Могат ли в касационно производство да се разглеждат отново факти и доказателства, освен в случай на изопачаване?
Достатъчно ли е мотивирано решението за отхвърляне на оферта в процедура за възлагане на обществена поръчка?
Допустимо ли е възлагащият орган да определя критерии за възлагане на обществени поръчки, които не са само количествени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/10: Bureau National Interprofessionnel du Cognac, Съдебно решение от 14 юли 2011 г.

1) Прилага ли се Регламент [№°110/2008] при проверката на условията за регистрация на заявената на 19 декември 2001 г. и регистрирана на 31 януари 2003 г. марка, която съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно този регламент географско указание?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли поради нарушение на членове 16 и 23 от Регламент № 110/2008 да се откаже регистрацията на марка, която по-специално съдържа или се състои от ползващо се със закрила съгласно Регламент № 110/2008 географско указание или родовото понятие за това указание, или негов превод, и е регистрирана за спиртни напитки, които с оглед на производствения процес и на алкохолното съдържание не отговарят на установените в Регламента условия за използване на съответното географско указание?
3) Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че марка като описаната във втория въпрос може да въведе в заблуждение потребителите например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от [Директива 89/104], която понастоящем е заменена с [Директива 2008/95]?
4) Независимо от отговора на първия въпрос, трябва ли да се приеме, че доколкото на основание член 3, параграф 2, буква a) от Директива 89/104 държава членка е предвидила, че марката няма да се регистрира, или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако и доколкото използването на марката може да бъде забранено в съответствие със законодателство, различно от правото за марките на съответната държава членка или на Общността, регистрацията на марка трябва да се откаже, доколкото тя съдържа елементи, нарушаващи Регламент № 110/2008, и поради това използването на марката може да се забрани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-120/08: Bavaria, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.

Прилага ли се член 14, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 за разрешаването на конфликт между наименование, валидно регистрирано като защитено географско указание по опростената процедура, предвидена в член 17 от този регламент, и марка, съответстваща на една от ситуациите, посочени в член 13 от същия и която се отнася до същия вид продукт, за която заявката за регистрация е подадена както преди регистрацията на това наименование, така и преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 692/2003 за изменение на Регламент № 2081/92
Коя е референтната дата за прилагането на член 14, параграф 1 от Регламент № 2081/92 в такъв случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form