4.08.03.03.04.03.01.09 - Липса на смекчаващи обстоятелства
Липса на смекчаващи обстоятелства
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Правилно ли е определен основният размер на наложената глоба, включително по отношение на определянето на съответните пазари, отражението на нарушението върху пазара, стопанското значение на пазара, относителната тежест на участието на жалбоподателя, обхвата на участието му и определянето на входната такса?
Следва ли да бъдат признати смекчаващи обстоятелства в полза на жалбоподателя при определяне на размера на глобата?
Съответства ли намаляването на размера на глобата, предоставено на жалбоподателя за сътрудничество по време на административното производство, на изискванията на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.?
Спазени ли са принципите на равно третиране и на пропорционалност при определянето на размера на наложената глоба?
Следва ли размерът на глобата да бъде намален поради невъзможността на жалбоподателя да плати и особеностите на случая?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени отговорност на дружество майка за нарушение, извършено от негово дъщерно дружество, въз основа на презумпция за решаващо влияние?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията относно отговорността на дружеството майка?
Законосъобразно ли е определянето на размера на глобата въз основа на оборота и тежестта на нарушението, без да се отчита извличането на изгода от нарушението?
Съответства ли увеличаването на глобата поради повторност на нарушението на принципа на пропорционалност и на критериите за определяне на глобите?
Допустимо ли е закръгляването на продължителността на участието в нарушението при определяне на размера на глобата?
Може ли прилагането на програма за съобразяване с правилата на конкуренцията или лошото финансово положение да се считат за смекчаващи обстоятелства при определяне на глобата?
Допустимо ли е налагането на солидарна отговорност за плащането на глобата между различни предприятия?
Допустимо ли е въвеждането на нови основания в хода на съдебното производство и препращането само към по-ранно решение на Общия съд като изложение на основанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Спазени ли са правата на защита и правото на изслушване на жалбоподателите в административното производство пред Комисията?
Допустимо ли е възлагането на отговорност за нарушение на член 81 ЕО на междинно дружество-майка, което не е на върха на корпоративната структура?
Достатъчно мотивирана ли е обжалваната решение по отношение на отговорността на SKW Holding за нарушението?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез различно третиране на SKW спрямо Almamet при определяне на размера на глобата?
Допустимо ли е SKW да бъде включена като солидарен длъжник за две различни глоби и спазени ли са принципите на пропорционалност и законност на санкциите при определяне на глобите?
Съответства ли размерът на наложената глоба на SKW на максималния лимит от 10% от оборота съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е Комисията да възлага солидарна отговорност на майчино дружество за нарушенията на конкуренцията, извършени от негово дъщерно дружество, при липса на пълен контрол през целия релевантен период?
Спазено ли е изискването за мотивиране при възлагане на солидарна отговорност на майчиното дружество за действията на дъщерното дружество?
Правилно ли е установено наличието на единно и продължаващо нарушение на конкуренцията, обхващащо различни продукти и пазари?
Спазено ли е изискването за мотивиране относно солидарната отговорност на жалбоподателя с дъщерното дружество за плащането на глобата?
Правилно ли е определена тежестта и продължителността на нарушението при изчисляване на размера на глобата и спазен ли е принципът на равно третиране?
Следва ли да се признае като смекчаващо обстоятелство фактът, че жалбоподателят не е оспорил установените от Комисията факти?
Може ли Комисията да прилага член 81 ЕО и член 7 от Регламент № 1/2003 по отношение на майчино дружество, когато то не е участвало пряко в нарушението, а само поради икономическа единица с дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли да се признае, че Caffaro е била жертва, а не съучастник в картела, поради икономическа зависимост и липса на полза от участието си, и следва ли това да доведе до отмяна или намаляване на наложената глоба?
Допуснато ли е нарушение на принципа на равно третиране при определяне на референтната година за изчисляване на глобата, като за Caffaro е използвана различна година спрямо останалите участници в картела?
Правилно ли е определена продължителността на нарушението, за което Caffaro е санкционирана, и следва ли тя да бъде намалена поради липса на участие в определени срещи и действия след определена дата?
Приложена ли е правилно петгодишната давност по член 25 от Регламент № 1/2003 и нарушени ли са принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и правото на защита поради забавени действия на Комисията?
Следва ли да се признаят допълнителни смекчаващи вината обстоятелства при определяне на глобата за Caffaro, включително липса на реализирана полза и неизпълнение на антиконкурентните споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Налице ли е нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като се вземе предвид естеството на обменяната информация между предприятията?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране, както и изискването за мотивиране при определяне на размера на наложената глоба?
Съобразени ли са приложимите правила при определяне на размера на глобата, включително действителното икономическо влияние на предприятието върху пазара?
Допуснати ли са грешки при определяне на елементите, взети предвид от Комисията при изчисляване на размера на глобата?
Взети ли са предвид смекчаващи обстоятелства при определяне на размера на глобата?
Правилно ли е преценена платежоспособността на жалбоподателя при определяне на размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е Комисията да квалифицира участието на жалбоподателя като едно-единствено и продължавано нарушение, въпреки прекъсване на участието му в картела и изтичане на давност за част от периода?
Достатъчни и надлежни ли са доказателствата, на които Комисията се основава при определяне на продължителността и участието на жалбоподателя в нарушението, включително за периода 1996–2000 г.?
Спазени ли са принципите на равно третиране, пропорционалност и защита на оправданите правни очаквания при определяне на размера на глобата, включително при отказа да се признаят смекчаващи обстоятелства и при определяне на намалението поради сътрудничество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Нарушен ли е принципът за законоустановеност на престъплението и наказанието при определяне на размера на глобите от Комисията?
Допустимо ли е Комисията да отчита действителната платежоспособност на предприятието в специфичен социален и икономически контекст при определяне на размера на глобата?
Задължена ли е Комисията да се придържа към предходната си практика при определяне на размера на глобите и прилагане на смекчаващи обстоятелства?
Следва ли да се отчита съдействието на предприятието извън приложното поле на известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер като смекчаващо обстоятелство?
Следва ли да се отчита като смекчаващо обстоятелство обстоятелството, че картелът засяга само един от секторите на дейност на предприятието и липсват предходни нарушения?
Следва ли да се отчита като смекчаващо обстоятелство приемането на програма за привеждане в съответствие с правилата за конкуренция и малката опасност от повторно нарушение?
Следва ли да се отчита като смекчаващо обстоятелство поведението на предприятието, отклоняващо се от договореното в рамките на картела?
Задължена ли е Комисията да отчита лошото финансово състояние на предприятието при определяне на размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че едно предприятие е участвало в едно-единствено продължено нарушение, без да е присъствало във всички области, в които е действал картелът?
Може ли участието в срещи с антиконкурентна цел да обоснове извод за участие в картел при липса на разграничаване от приетите решения?
Задължена ли е Комисията да определи точно съответния продуктов и географски пазар при установяване на нарушение на член 81 ЕО?
Допустимо ли е Комисията да използва една и съща референтна година за всички участници при определяне на размера на глобите?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства, когато предприятието е действало пасивно или е „следвало лидера“ в картела?
Може ли липсата на икономическа изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Нарушава ли се принципът на равно третиране, ако при прилагането на тавана от 10% от оборота се получават разлики между предприятията при определяне на глобите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да вмени на жалбоподателя отговорност за участие в едно-единствено нарушение на член 81 ЕО, въпреки че неговата роля в картела е била ограничена?
Достатъчно ли е участието на предприятие в срещи с антиконкурентна цел, без да се разграничи от приетите решения, за да се приеме, че то е участвало в картела?
Може ли Комисията да докаже нарушение на член 81 ЕО чрез съвкупност от косвени доказателства, без всяко от тях поотделно да е достатъчно?
Може ли дружество майка да носи отговорност за нарушения на дъщерното си дружество въз основа на презумпция за решаващо влияние при 100% участие?
Допустимо ли е въвеждането на нови правни основания в хода на производството въз основа на влизането в сила на Договора от Лисабон и принципа за презумпция за невиновност?
Следва ли при определяне на максималния размер на глобата да се вземе предвид оборотът на всички дружества, които съставляват стопанската единица?
Следва ли при определяне на глобата да се отчита относителната тежест на участието на всяко предприятие в нарушението?
Може ли липсата на изгода от нарушението да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Следва ли при определяне на глобата да се отчита оборотът от продажбите на продуктите, предмет на ограничителната практика, за да се определи реалното отражение върху конкуренцията?
Може ли пасивното съдействие или „следване на лидера“ от страна на предприятие да се счита за смекчаващо обстоятелство при определяне на глобата?
Може ли действителното сътрудничество на предприятие в производството, извън приложното поле на Известието за сътрудничеството, да бъде основание за намаляване на глобата?
Достатъчно ли е самото желание за сътрудничество, без предоставяне на информация, улесняваща установяването на нарушението, за да се намали глобата?
Съразмерна ли е определената глоба с тежестта на нарушението и спазен ли е принципът на пропорционалност при определянето ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.