4.08.03.03.04.02.02 - Основен размер според насоките от 1998 г.
Основен размер според насоките от 1998 г.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да подведе под отговорност дружество за участие в картел през период, в който то е било „спящо“ дружество и не е осъществявало икономическа дейност?
Може ли дружество да носи отговорност за нарушения, извършени от други субекти в групата, когато самото то не е осъществявало икономическа дейност през съответния период?
Ясно и правилно ли е определен кръгът на адресатите на обжалваното решение, включително по отношение на солидарната отговорност между бивше дружество майка и дъщерно дружество?
Съвместимо ли е със съдържанието и целта на член 23 от Регламент № 1/2003, на Насоките от 1998 г. и на принципа за равно третиране определянето на глобата чрез прилагане на възпиращ коефициент, основан на оборота на бившето дружество майка, към дъщерно дружество, което вече не е част от същия икономически субект?
Нарушен ли е принципът за равно третиране или допусната ли е грешка при изчисляването на размера на глобата, наложена на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допуснато ли е нарушение на принципа ne bis in idem поради наличие на висящ процес със същите страни, предмет и основания?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на глобите от Комисията?
Правилно ли е увеличен размерът на глобата с 10% за всяка година на продължително нарушение въз основа на преценката на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да увеличи размера на глобата с оглед възпиращия ефект и какви критерии следва да бъдат взети предвид при определянето на възпиращия коефициент?
Може ли майчино дружество да бъде подведено под отговорност за нарушение, извършено от неговото дъщерно дружество, и при какви условия?
Следва ли при определяне на глобата да се вземат предвид размерът и общите ресурси на майчиното дружество, когато дъщерното дружество има независимо поведение на пазара?
Допустимо ли е да се излагат нови правни основания едва в репликата, когато те не са били посочени в жалбата?
Задължена ли е Комисията да разгледа всяко смекчаващо обстоятелство поотделно при определяне на глобата или може да извърши цялостна преценка?
Следва ли първото прилагане на правилата на конкуренцията в даден отрасъл и преустановяването на нарушението след намесата на Комисията да се считат за смекчаващи обстоятелства и при какви условия?
Може ли неприлагането на практика на споразумението да се счита за смекчаващо обстоятелство и какви са изискванията към предприятието за противопоставяне на картела?
При какви условия Комисията следва да намали размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие и каква е степента на нейната преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Достатъчно ли е описано и доказано твърдяното нарушение, включително дали Siemens е участвало в едно-единствено продължено нарушение, имащо последици за общия пазар?
Правилно ли е анализирано от Комисията твърдяното споразумение и последиците му за общия пазар, включително дали е доказано разпределяне на пазара между европейските и японските производители и защита на „държавите по произход на производителя“?
Доказано ли е участието на Siemens в картела в периода от април до септември 1999 г. и правилно ли е определена продължителността на нарушението?
Погасено ли е по давност правото на Комисията да преследва първата фаза на участието на Siemens в нарушението?
Прекратило ли е Siemens участието си в картела след 1 януари 2004 г. и има ли доказателства за последици от картела след тази дата?
Правилно ли е изчислен размерът на наложената глоба, включително началният размер, възпиращият коефициент, продължителността, ролята на водач, сътрудничеството и евентуално влияние върху решението на Комисията от страна на ГД „Конкуренция“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Достатъчно ли е доказано наличието на нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП от страна на жалбоподателите?
Правилно ли е определена продължителността на твърдяното нарушение, включително датите на прекъсване, възобновяване и прекратяване на участието на жалбоподателите в картела?
Погасено ли е по давност правото на Комисията да наложи санкции за периода преди 16 юли 1998 г.?
Съответства ли размерът на наложените глоби на принципите на индивидуалната и солидарната отговорност, пропорционалност, таван от 10 % от оборота и правилата за определяне на глобите по конкурентното право на Съюза?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и зачитане на правото на защита, включително правото на разпит на свидетеля на обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране при установяване на отговорността на жалбоподателите за нарушението?
Правилно ли е приложен принципът на личната отговорност и критериите за икономическа приемственост при определяне на отговорността за нарушението?
Съответства ли солидарната отговорност за заплащане на глобите на принципите на правна сигурност, забрана за обратно действие, равно третиране, пропорционалност и ефективна съдебна защита?
Доказана ли е по надлежен начин продължителността на нарушението и спазени ли са правилата за доказване?
Спазено ли е правото на защита във връзка с разминаването между изложението на възраженията и обжалваното решение?
Правилно ли е квалифицирана и индивидуализирана ролята на водач (европейски секретар) на картела като отегчаващо обстоятелство при определяне на размера на глобите?
Дължи ли се намаляване на глобата поради сътрудничество на жалбоподателите в административното производство?
Допуснато ли е нарушение на Насоките и принципа на пропорционалност при определяне на размера на глобата въз основа на оборота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушен ли е принципът на равно третиране при определяне на размера на глобата за Cetarsa в сравнение с други предприятия, участващи в картела?
Спазени ли са критериите и принципите за определяне на размера на глобата, включително тежестта и продължителността на нарушението, съгласно релевантните регламенти и насоки на Комисията?
Задължена ли е Комисията да отчете оборота на засегнатите предприятия при определяне на размера на глобата и осигуряване на пропорционалност?
Длъжна ли е Комисията да намали размера на глобата поради сътрудничество на Cetarsa в разследването?
Може ли участието в картела по принуда да освободи предприятието от отговорност по член 81 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Може ли предприятие с господстващо положение да носи отговорност за злоупотреба по член 82 ЕО, когато неговите ценови практики са били одобрени от национален регулаторен орган и то е разполагало със свобода на действие да променя цените на дребно?
Създават ли решенията на националния регулаторен орган оправдани правни очаквания у предприятието с господстващо положение, че неговите ценови практики са съвместими с член 82 ЕО?
Изисква ли се за налагане на глоба по член 82 ЕО да е доказан умишлен или непредпазлив характер на нарушението и спазено ли е задължението за мотивиране в този аспект?
Допустимо ли е използването на критерия за свиване на маржовете като основание за установяване на злоупотреба по член 82 ЕО, когато цените на едро са определени от национален регулаторен орган?
Съвместим ли е методът за изчисляване на свиването на маржовете, основан на разходите и цените на предприятието с господстващо положение, с изискванията на член 82 ЕО, и следва ли да се включват приходи от други далекосъобщителни услуги при този анализ?
Изисква ли се за установяване на злоупотреба чрез свиване на маржовете по член 82 ЕО да бъдат доказани конкретни антиконкурентни последици върху пазара?
Следва ли при определяне на размера на глобата да се отчита тарифната регулация като смекчаващо обстоятелство и допустимо ли е налагането на символична глоба при наличие на регулиране от национален орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Законосъобразно ли е определянето на продължителността на нарушението, за което жалбоподателят е признат за отговорен?
Допустим ли е използваният от Комисията метод за изчисляване на размера на глобата при последователна собственост на няколко дружества майки?
Съответства ли изборът на референтна година за определяне на тежестта на нарушението на икономическата действителност към момента на участието на жалбоподателя?
Следва ли да бъдат признати смекчаващи обстоятелства поради пасивна или последователска роля на жалбоподателя в картела?
Законосъобразно ли е определянето на размера на намалението на глобата поради сътрудничество на жалбоподателя по време на административното производство?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране при определяне на размера на глобата?
Спазени ли са принципите на правната сигурност и индивидуализиране на санкциите при определяне на солидарната отговорност на последователните дружества майки за плащането на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Достатъчно ли е доказано участието и продължителността на участието на жалбоподателя в установеното нарушение на член 81 ЕО?
Правилно ли е определена солидарната отговорност и размерът на глобата при последователна промяна на дружествата майки по време на нарушението?
Взето ли е предвид действителното икономическо положение на жалбоподателя към момента на извършване на нарушението при определяне на тежестта на нарушението и размера на глобата?
Следва ли да се признаят смекчаващи обстоятелства поради пасивно съдействие или „следване на лидера“ от страна на жалбоподателя?
Правилно ли е изчислен максималният размер на глобата въз основа на оборота на всички дружества, съставляващи предприятието?
Нарушен ли е принципът на пропорционалност, ако общият размер на глобите надхвърля общия обем на съответния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.