4.08.01.04.02.01 - Ограничения с оглед на целта
Ограничения с оглед на целта
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е споразумение за уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за неоспорване и неразпространение, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Следва ли споразумението между Lupin и Servier да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по ефект, ако не е ограничение по предмет?
Можело ли е Lupin да предвиди, към момента на сключване на споразумението, че поведението му представлява нарушение на член 101 ДФЕС, и следва ли поради новаторския характер на нарушението да бъде намалена или отменена наложената глоба?
Съответства ли определянето на размера на глобата на изискванията за отчитане на тежестта и продължителността на нарушението по член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 и на принципа на равно третиране?
Съответства ли размерът на наложената глоба на принципа на пропорционалност?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при определяне на глобата спрямо Lupin в сравнение с други производители на генерични лекарства, по-специално Krka?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Явява ли се споразумението между Niche и Servier ограничение на конкуренцията по обект по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е прието, че Niche е потенциален конкурент на Servier на пазара на периндоприл?
Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на тълкуването на клаузите на споразумението?
Допустимо ли е ограничение на конкуренцията, което е неразделна част от легитимно споразумение за уреждане на патентен спор, да бъде квалифицирано като ограничение по обект?
Нарушен ли е принципът на равно третиране спрямо Niche в сравнение с Krka при прилагането на критерия за ограничение на конкуренцията по обект?
Може ли споразумението между Niche и Servier да се ползва от изключението по член 101, параграф 3 ДФЕС?
Нарушени ли са правата на защита и принципът на добра администрация при отказа на поверителност на адвокатска кореспонденция?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на наложената глоба спрямо Niche, с оглед на нейните финансови възможности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че нотариусите в Република Литва са предприятия по смисъла на тази разпоредба, когато извършват дейност, свързана с Уточненията?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Уточненията представляват решение на сдружение по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, имат ли тези уточнения за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При произнасянето по въпроса за евентуално нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, следва ли Уточненията да се подлагат на преценка в съответствие с критериите, определени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, представляват ли изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство цели — а именно уеднаквяване на нотариалната практика, запълване на празнота в нормативната уредба, защита на интересите на потребителите, гарантиране на принципите на равно третиране на потребителите и пропорционалност и защита на нотариусите от неоснователно носене на гражданска отговорност — легитимни цели при преценката на тези Уточнения в съответствие с критериите, посочени в точка 97 от решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98)?
Ако отговорът на петия въпрос е утвърдителен, трябва ли да се счита, че ограниченията, наложени с тези Уточнения, не надхвърлят необходимото, за да се гарантира постигането на легитимни цели?
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява злоупотреба с господстващо положение обстоятелството, че федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява решение на сдружение на предприятия, което има за цел да възпрепятства конкуренцията, обстоятелството, че федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, са приели и прилагат пряко или посредством членуващите в тях национални футболни асоциации правила, които изискват тяхното предварително разрешение за създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие, контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, без тези различни правомощия да са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС и член 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че правила, с които федерациите, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на ново клубно състезание по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такова състезание, като при неспазване се налагат санкции, могат да се ползват от освобождаване от прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС или да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС само ако се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими за тази цел изисквания?
Следва ли членове 101 и 102 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат правила, приети от федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, доколкото те определят тези федерации като първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезанията под тяхната „юрисдикция“, ако тези правила се прилагат само за състезанията, организирани от посочените федерации, и изключват тези, които могат да бъдат организирани от трето предприятие или образувание,
– не допускат такива правила, доколкото предоставят на същите тези федерации изключителни правомощия в областта на използването с търговска цел на разглежданите права, освен ако не се докаже с убедителни доводи и доказателства, че са изпълнени всички необходими изисквания, за да могат тези правила да се ползват на основание член 101, параграф 3 ДФЕС от освобождаване от прилагането на параграф 1 от този член и да се считат за обосновани от гледна точка на член 102 ДФЕС?
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, с които федерации, отговарящи за футбола на световно и европейско равнище, които едновременно с това извършват различни икономически дейности, свързани с организирането на състезания, поставят в зависимост от своето предварително разрешение създаването на клубни състезания по футбол на територията на Съюза от трето предприятие и контролират участието на професионалните футболни клубове и на играчите в такива състезания, като при неспазване се налагат санкции, когато тези правила не са подчинени на материалноправни критерии и на процедурни правила, които могат да гарантират техния прозрачен, обективен, недискриминационен и пропорционален характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правила, приети от сдружение, отговарящо за организирането на футболни състезания на европейско равнище и прилагани както от това сдружение, така и от членуващите в него национални футболни асоциации, които изискват от всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани или от самия клуб или в рамките на териториална компетентност на националната футболна асоциация, в която членува посоченият клуб?
Трябва ли членове 45 и 101 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правила, които са приети от асоциация, отговаряща за организирането на футболни състезания на национално равнище, и които задължават всеки участващ в тези състезания клуб да впише в списъка на своите играчи, както и да включи в списъка на състава за даден мач минимален брой играчи, които са тренирани в рамките на териториалната компетентност на тази асоциация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че предприятие, което управлява мрежа от търговци на дребно на стоки за широко потребление, трябва да се счита на електроенергийния пазар за потенциален конкурент на доставчика на електроенергия, с когото е сключило споразумение за партньорство, съдържащо клауза за неизвършване на конкурентна дейност, въпреки че не извършва никаква дейност на този продуктов пазар към момента на сключването на това споразумение, ако въз основа на съвкупност от непротиворечиви фактически данни, отчитащи структурата на пазара, както и икономическия и правния контекст, при които същият функционира, е доказано, че съществуват реални и конкретни възможности въпросното предприятие да навлезе на посочения пазар и да се конкурира с този доставчик?
Следва ли член 101, параграф 3 ДФЕС във връзка с член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че споразумение за търговско партньорство, сключено между две предприятия, действащи на различни продуктови пазари, които не се намират нагоре или надолу по веригата един спрямо друг, попада ли в обхвата на категориите „вертикални споразумения“ и „споразумения за представителство“, когато цели да благоприятства развитието на продажбите на продуктите на тези две предприятия посредством механизъм за насърчаване и кръстосани отстъпки и всяко от тези предприятия поема част от разходите, свързани с осъществяването на това партньорство?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че клауза за неизвършване на конкурентна дейност, съдържаща се в споразумение за търговско партньорство, което е сключено между две предприятия, действащи на различни продуктови пазари, и цели да благоприятства развитието на продажбите на продуктите на тези две предприятия чрез механизъм за насърчаване и кръстосани отстъпки, може ли да се счита за съпътстващо това споразумение за партньорство ограничение?
Следва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че клауза за неизвършване на конкурентна дейност, която в рамките на споразумение за търговско партньорство се състои по-специално в забрана за едната от страните по това споразумение да навлиза на националния пазар за доставка на електроенергия, на който другата страна по това споразумение е основен участник, и то в последните етапи на либерализацията на този пазар, представлява споразумение, имащо за цел предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията, въпреки че потребителите извличат определени ползи от това споразумение и тази клауза за неизвършване на конкурентна дейност е ограничена във времето, щом анализът на съдържанието на тази клауза и на нейния икономически и правен контекст показва, че тя има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Разширено ли е неправомерно понятието за „споразумение“ или „съгласувана практика“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, като се прилага към поведение, което е по същество едностранно, при предоставяне на технически услуги за геоблокиране на издатели на видеоигри?
Достатъчни ли са доказателствата, на които се основава Комисията, за да се установи съгласуваност на волите между Valve и всеки от петте издатели с цел ограничаване на пасивните продажби на видеоигри?
Може ли поведението на Valve и издателите, свързано с геоблокиране на Steam ключове, да бъде квалифицирано като ограничение на конкуренцията по предмет по смисъла на член 101 ДФЕС, като се отчита новостта на случая, правния и икономическия контекст и евентуалните про-конкурентни ефекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Съставлява ли вертикалното определяне на минимални цени само по себе си нарушение с оглед на целта, което не изисква предварителен анализ на достатъчната степен на вредност на споразумението?
Доказването на елемента „споразумение“ от нарушението чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите предполага ли конкретно да се докаже, по-специално чрез преки доказателства, че дистрибуторите са спазвали на практика определените цени?
Достатъчни елементи ли са[, първо,] изпращането на таблици, посочващи минимални цени и дистрибуторски маржове, [второ,] искането на информация от дистрибуторите за продажните цени, [трето,] подаването на оплаквания от дистрибуторите, когато считат, че наложените им цени за препродажба не са конкурентни, или когато установят, че конкурентни дистрибутори не се съобразяват с правилата, [четвърто,] наличието на механизми за наблюдение на (минималните средни) цени и [пето,] ответните мерки (без доказване на конкретното им прилагане), за да се приеме, че е налице нарушение чрез (мълчаливо) определяне на минимални цени за дистрибуторите?
Предполага ли се в светлината на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, член 4, буква а) от Регламент № 330/2010, Насоките относно вертикалните ограничения и съдебната практика на [Европейския съюз], че споразумението между доставчик и дистрибутори за (вертикално) определяне на минимални цени и други търговски условия, приложими при препродажба, има достатъчна степен на вредност за конкуренцията, без да се засяга анализът на евентуалните положителни икономически последици, произтичащи от тази практика, по смисъла на член 101, параграф 3 ДФЕС?
Съвместимо ли е с член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС и със съдебната практика на [Съюза] съдебно решение, с което се приема, че е осъществен обективният елемент „споразумение“ между доставчик и дистрибутори, въз основа на:
а) определянето и налагането от страна на доставчика на дистрибуторите — редовно, по отношение на всички и без никакви промени през периода на прилагането — на търговски условия, които те трябва да спазват при препродажбата на продуктите, които купуват от доставчика, а именно цените, които прилагат за своите клиенти, главно под формата на минимални цени или минимални средни цени;
б) съобщаването на наложените препродажни цени устно или писмено (по електронна поща);
в) липсата на възможност за дистрибуторите да определят сами препродажните си цени;
г) обичайната и обща практика (в телефонни разговори или лично) служителите на доставчика да изискват от дистрибуторите да спазват посочените цени;
д) общото спазване от страна на дистрибуторите на определените от доставчика препродажни цени (с изключение на спорадично несъгласие) и констатацията, че поведението на дистрибуторите на пазара като цяло съответства на условията, определени от доставчика;
е) обстоятелството, че за да не бъдат в неизпълнение, често самите дистрибутори искат от доставчика да посочи препродажните цени;
ж) констатацията, че дистрибуторите често се оплакват на доставчика от цените, които трябва да прилагат, вместо просто да приложат други цени;
з) определянето на (ниски) дистрибуторски маржове от страна на доставчика и допускането от страна на дистрибуторите, че тези маржове съответстват на равнището на възнаграждение за осъществените от тях сделки;
и) констатацията, че налагайки ниски маржове, доставчикът е наложил минимална препродажна цена, като в противен случай маржовете на дистрибуторите ще бъдат отрицателни;
й) политиката на отстъпки, предоставяни от доставчика на дистрибуторите въз основа на действително приложената препродажна цена, като минималната цена, предварително определена от доставчика, е равнището на връщанията, осъществявани при sell out;
к) необходимостта дистрибуторите — в много случаи с оглед на отрицателния дистрибуторски марж — да се съобразяват с равнищата на препродажните цени, наложени от доставчика; практиката на по-ниски препродажни цени е била прилагана само в много специфични случаи и при искане от страна на дистрибуторите към доставчика за допълнителна отстъпка при sell out,
л) определяне от доставчика и спазване от дистрибуторите на максимални отстъпки, които да се прилагат за съответните клиенти, което води до минимална препродажна цена, като в противен случай дистрибуторският марж е отрицателен;
м) директния контакт на доставчика с клиентите на дистрибуторите и определянето на условията за препродажба, които им се налагат впоследствие;
н) намесата на доставчика по инициатива на дистрибуторите, в смисъл, че той е този, който решава да приложи конкретна търговска отстъпка или предоговаря търговските условия за препродажба; и
о) искането на дистрибуторите да получат разрешение от доставчика да сключат конкретна сделка при определени условия, за да осигурят своя дистрибуторски марж?
Може ли споразумение за определяне на минимални препродажни цени с описаните по-горе характеристики, което обхваща почти цялата територия на страната, да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушена ли е презумпцията за невиновност, правото на добра администрация и правото на защита на дружествата HSBC поради приемането на решение за постигане на споразумение преди спорното решение?
Правилно ли е квалифицирана манипулацията на Euribor от 19 март 2007 г. като ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Правилно ли е квалифициран обменът на информация относно средните цени („mids“) като ограничение на конкуренцията с оглед на целта, без да се вземат предвид евентуални положителни последици за конкуренцията?
Правилно ли е квалифициран обменът на информация относно търговските позиции като ограничение на конкуренцията с оглед на целта?
Обосновано ли е заключението, че действията на дружествата HSBC са част от единно продължено нарушение с единна цел?
Доказано ли е знанието на дружествата HSBC за действията на другите участници в единното продължено нарушение и тяхното намерение да участват в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Спазено ли е правото на защита, принципът на добра администрация и презумпцията за невиновност при провеждането на поетапна „хибридна“ процедура от Комисията?
Нарушено ли е правото на защита чрез отказ на достъп до пълните отговори на изложението на възраженията, представени от други участници в производството?
Правилно ли е приложен член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на извода за единно продължено нарушение и отговорността на Scania за него?
Правилно ли е прието, че обменът на информация на по-ниско равнище в седалището съставлява част от нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е прието, че жалбоподателите са участвали в споразумение или съгласувана практика относно времевия график за въвеждане на технологии за емисии на вредни газове?
Правилно ли е квалифициран като ограничение на конкуренцията с оглед на целта обменът на информация при контактите на германско равнище?
Правилно ли е определен географският обхват на нарушението, така че да включва цялата територия на ЕИП?
Изтекъл ли е давностният срок за налагане на глоба за част от поведението и следва ли да се отчете евентуално прекъсване или липса на продълженост на нарушението?
Съответства ли размерът на наложената глоба на принципите на пропорционалност и равно третиране и следва ли да бъде намален от Общия съд в рамките на правомощието му за пълен съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.