4.04.02.01 - Различни дейности
Различни дейности
Дело C-270/21: A (Enseignant d’école maternelle), Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че за регламентирана професия следва да се счита професия, по отношение на която, от една страна, изискванията за правоспособност са определени в наредба, издадена от министъра на образованието на държава членка, съдържанието на педагогическата компетентност, която се изисква да притежава учител в детска градина, е уредено в професионален стандарт и държавата членка е осигурила включването на професията „учител в детска градина“ в базата данни на регламентираните професии, създадена при Комисията, но по отношение на която професия, от друга страна, съгласно текста на наредбата, отнасяща се до приложимите към тази професия изисквания за правоспособност, на работодателя е предоставено право да прецени дали изискванията за правоспособност са изпълнени, по-специално досежно изискването за педагогическа компетентност, а начинът на доказване на наличието на педагогическа компетентност не е уреден нито във въпросната наредба, нито в други законови, подзаконови или административни разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос може ли издаденото от компетентния орган на държавата членка по произход и отнасящо се до професионална квалификация свидетелство, за чието получаване е необходимо да е налице трудов стаж по въпросната професия, да се счита за удостоверение за правоспособност или за друго удостоверение за професионални квалификации по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2005/36, ако професионалният стаж, основание за издаване на свидетелството, е натрупан в държавата членка по произход през периода, когато тази държава е била съветска социалистическа република, както и натрупан в приемащата държава членка, но не и в държавата членка по произход, след като тя отново става независима държава?
Трябва ли член 3, параграф 3 от Директива 2005/36 да се тълкува в смисъл, че професионалната квалификация, която се основава на диплома, получена в учебно заведение, което се намира на географската територия на държава членка по времето, когато тази държава членка е съществувала не като независима държава, а като съветска социалистическа република, както и на професионален стаж, придобит въз основа на тази диплома във въпросната съветска социалистическа република, преди тази държава членка отново да стане независима държава, следва да се счита за придобита в трета държава професионална квалификация, така че изтъкването на тази професионална квалификация да изисква наред с нея да е налице тригодишен професионален стаж, придобит в държавата членка по произход в периода, след като тя отново е станала независима държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-593/21: Herios, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Трябва ли член 17, параграф 2, буква а), първо тире от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия обезщетението при прекратяване на договора, дължимо на основния представител във връзка с клиентелата, привлечена от подпредставителя, не представлява „съществена полза“ за основния представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-431/21: Finanzamt Bremen, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която, на първо място, данъчнозадълженото лице има задължение да изготвя документация за естеството и съдържанието, както и за икономическите и правните основания на цената и другите търговски условия по неговите трансгранични търговски сделки с лица, с които то има отношение на капиталова или друга взаимозависимост, позволяващо на това данъчнозадължено лице или на тези лица да упражняват безспорно влияние върху другия, и която уредба предвижда, на второ място, при неизпълнение на това задължение, не само че облагаемите му доходи в съответната държава членка се считат до доказване на противното за по-високи от декларираните, като данъчната администрация може да направи приблизителна оценка в ущърб на данъчнозадълженото лице, но предвижда и налагането на допълнителен данък в размер на най-малко 5 % и най-много 10 % от допълнително установените доходи, с минимален размер от 5000 EUR, освен ако неизпълнението на това задължение е извинимо или ако извършеното нарушение е маловажно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-633/20: TC Medical Air Ambulance Agency, Съдебно решение от 29 септември 2022 г.
Трябва ли член 2, точки 3 и 5 от Директива 2002/92/ЕО и член 2, параграф 1, точки 1, 3 и 8 от Директива (ЕС) 2016/97 да се тълкуват в смисъл, че понятието „застрахователен посредник“, и следователно понятието „разпространител на застрахователни продукти“ по смисъла на тези разпоредби включва предприятие, което като титуляр на полица за групова застраховка в застрахователно предприятие е сключило в полза на своите клиенти медицинска застраховка при пътуване в чужбина, както и застраховка, покриваща разходите за репатриране на застрахования в чужбина и на територията на страната, като предоставя на потребителите членство, даващо им право да ползват застрахователни услуги в случай на заболяване или злополука в чужбина, и получава възнаграждение от привлечените членове за предоставеното им застрахователно покритие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/20: Admiral Gaming Network, Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, параграф 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/20: W (Déductibilité des pertes définitives d’un établissement stable non-résident), Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което забранява на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба загуби, реализирани от негово място на стопанска дейност в друга държава членка, при положение че това дружество, от една страна, е изчерпало всички възможности за приспадане на тези загуби, предоставени му от правото на държавата членка, в която е мястото на стопанска дейност, и от друга страна, това дружество повече не реализира приходи чрез това място на стопанска дейност, поради което повече няма възможност да отчита загубите в тази държава членка („окончателни“ загуби), дори ако въпросното законодателство предвижда освобождаване на печалбите и загубите въз основа на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави членки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 43 [EO] във връзка с член 48 [EO] (понастоящем член 49 [ДФЕС] във връзка с член 54 [ДФЕС]) да се тълкуват в смисъл, че не допускат и правните разпоредби на германския Gewerbesteuergesetz (Закон за данъка върху доходите от стопанска дейност), които забраняват на местно дружество да приспада от облагаемата си печалба от стопанска дейност „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, реализирани от място на стопанска дейност в друга държава членка?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли в случай на закриване на място на стопанска дейност в друга държава членка да са налице „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, при положение че съществува поне теоретичната възможност дружеството да открие във въпросната държава членка ново място на стопанска дейност, с чиито печалби евентуално да бъдат компенсирани предишните загуби?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: считат ли се за „окончателни“ загуби от вида, описан в първия въпрос, които трябва да бъдат отчетени от държавата по седалището на дружеството, и онези загуби на мястото на стопанска дейност, които съгласно законодателството на държавата, в която е мястото на стопанска дейност, е можело поне веднъж да бъдат пренесени в следващ данъчен период?
При утвърдителни отговори на първия и третия въпрос: ограничено ли е по размер задължението за отчитане на трансграничните „окончателни“ загуби до размера на онези загуби, които дружеството щеше да натрупа във въпросната държава, в която е мястото на стопанска дейност, ако отчитането на загуби там не беше изключено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/20: HOLD Alapkezelő, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Трябва ли членове 14—14б от Директива 2009/65, член 13, параграф 1 и точки 1 и 2 от приложение II към Директива 2011/61 да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите относно политиките и практиките за възнагражденията се прилагат спрямо дивидентите, които дружество, чиято обичайна стопанска дейност е да управлява предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), изплаща пряко или непряко на някои от служителите си, изпълняващи длъжностите изпълнителен директор, инвестиционен директор и управител на портфейли, въз основа на правото им на собственост върху акции на това дружество, когато политиката за изплащане на дивидентите може да подтикне тези служители да поемат рискове, увреждащи интересите на ПКИПЦК и АИФ, управлявани от посоченото дружество, както и интересите на инвеститорите в тях, и така да улесни заобикалянето на изискванията, произтичащи от тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Psychothérapeutes), Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Трябва ли основните свободи, гарантирани в Договора за функционирането на ЕС и Директива 2005/36, да се тълкуват в смисъл, че компетентният орган на приемащата държава членка следва да прецени правото на заявителя да упражнява регламентирана професия в съответствие с членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС и съдебната практика в това отношение (по-специално решения от 7 май 1991 г., Vlassopoulou, C‑340/89, EU:C:1991:193, и от 6 октомври 2015 г., Brouillard, C‑298/14, EU:C:2015:652), въпреки че в член 13, параграф 2 от Директива 2005/36 би следвало да са хармонизирани условията за упражняване на регламентирана професия, при които приемащата държава членка трябва да разреши упражняването на професията на заявител, който притежава удостоверение за професионална квалификация от държава членка, в която професията не е регламентирана, но не отговаря на посоченото в тази разпоредба от [споменатата] директива изискване за упражняването на професията?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос: като се имат предвид съображенията, изложени в решение от 6 октомври 2015 г., Brouillard (C‑298/14, EU:C:2015:652, т. 55), относно изключителните критерии за преценка на равностойността на дипломите, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза в положение като разглежданото в главното производство компетентният орган на приемащата държава членка да основе преценката си относно равностойността на разглежданото обучение и на информация за точното съдържание и начина на провеждане на обучението, получена от различни от организатора на обучението лица или от органите на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-590/20: Presidenza del Consiglio dei Ministri и др. (Médecins spécialistes en formation), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 3, параграфи 1 и 2, както и приложението към изменената Директива 75/363 да се тълкуват в смисъл, че от една страна, за всяко обучение за лекар специалист в редовна или задочна форма на обучение, започнало преди влизането в сила на Директива 82/76 на 29 януари 1982 г. и продължило след изтичането на срока за транспониране на тази директива на 1 януари 1983 г., трябва да се заплати подходящо възнаграждение по смисъла на това приложение и от друга страна, дали в този случай такова подходящо възнаграждение трябва да се заплати за целия период на обучение, или само считано от посочената дата на изтичане на срока за транспониране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-634/20: Sosiaali- ja terveysalan lupa- ja valvontavirasto (Formation médicale de base), Съдебно решение от 3 март 2022 г.
Трябва ли член 45 ДФЕС или 49 ДФЕС, при спазване на принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентният орган на приемащата държава членка, основавайки се на националното законодателство, да предостави на дадено лице правото да упражнява професията лекар за срок от три години, като му поставя условие да я упражнява само под ръководството и надзора на правоспособен лекар и през същия период да премине през специализирано тригодишно обучение по обща медицина, за да получи в приемащата държава членка разрешение за самостоятелно упражняване на професията лекар, като се има предвид, че:
а) лицето е преминало базово обучение по медицина в държавата членка по произход, но при подаването на молбата за признаване на професионалната квалификация в приемащата държава членка не е могло да представи свидетелство за едногодишен стаж за усвояване на професията, изисквано в държавата членка по произход като допълнително условие за професионалната квалификация,
б) с оглед на член 55а от Директива 2005/36 в приемащата държава членка като препоръчителен вариант, който лицето отхвърля, му е предложена възможността за период от три години то да премине стаж за усвояване на професията в приемащата държава членка в съответствие с насоките на държавата членка по произход и да поиска признаването му от компетентните органи на държавата членка по произход, за да може след това отново да поиска в приемащата държава членка да му бъде предоставено правото да упражнява професията лекар по силата на предвидената в Директивата система за автоматично признаване,
в) националните разпоредби на приемащата държава членка целят повишаване на безопасността на пациентите и качеството на здравните услуги, като се гарантира, че здравните специалисти имат необходимото за тяхната професионална дейност образование, друга достатъчна професионална квалификация и останалите изисквани за професионалната дейност умения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.