1.01.02.04 - Правна сигурност
Правна сигурност
Дело C-144/14: Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Трябва ли член 273 и член 287, точка 18 от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че националният данъчен орган е длъжен да регистрира данъчнозадължено лице по ДДС и да му наложи задължения във връзка с дължимия данък и свързаните с него акцесорни задължения поради превишаване на прага за освобождаване от данъка от датата, на която данъчнозадълженото лице е представило на компетентния данъчен орган данъчни декларации, от които е видно превишаването на прага за освобождаване от ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли принципът на правна сигурност национална практика, въз основа на която данъчният орган налага със задна дата на данъчнозадължено лице задължение за плащане на ДДС, поради това че ветеринарномедицинските услуги не са освободени от ДДС и прагът за освобождаване от данъка е превишен, при положение че:
— данъчният орган не е регистрирал служебно по ДДС данъчнозадълженото лице и не му е наложил задължение за плащане на ДДС от датата, на която то е представило данъчни декларации, от които е видно, че прагът за освобождаване е превишен, а прави това едва по-късно, след като с Решение на правителството № 1620/2009 правилата за прилагане на Данъчния кодекс се изменят в смисъл, че предвиденото в член 141, алинея първа, буква а) от Данъчния кодекс освобождаване не се прилага по отношение на ветеринарномедицинските услуги, както следва от решение [Комисия/Италия (122/87 EU:C:1988:256)] и за период преди съответното изменение,
— данъчният орган е узнал за превишаването на прага за освобождаване, преди правилата за прилагане на Данъчния кодекс да бъдат изменени с Решение на правителството № 1620/2009 в посочения по-горе смисъл, от данъчните декларации, подадени от данъчнозадълженото лице,
— преди приемането на Решение на правителството № 1620/2009 данъчният орган не е издал за територията, за която е компетентен — в която попада и данъчнозадълженото лице по делото в главното производство — данъчни административни актове, с които се установява, че данъчнозадължени лица, които имат качеството на ветеринарномедицински кабинети, след като са превишили прага за освобождаване от ДДС, не са се регистрирали по ДДС и поради това им се налагат задължения за плащане, и
— преди приемането и влизането в сила на Решение на правителството № 1620/2009 решение Комисия/Италия [(122/87, EU:C:1988:256)] не е публикувано по никакъв начин на румънски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.
Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-585/13: Europäisch-Iranische Handelsbank/Съвет, Съдебно решение от 5 март 2015 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране, правото на защита и правото на ефективна съдебна защита при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Основателно ли е посочването на жалбоподателя като подлежащо на ограничителни мерки лице, образувание или структура с оглед на извършените от него операции и приложимите изключения и разрешения?
Нарушени ли са принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност чрез приемането на ограничителни мерки въз основа на операции, одобрени или разрешени от национален компетентен орган?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност, правото на собственост и свободата на стопанска инициатива, и приложимо ли е изключението по член 32, параграф 2 от Регламент № 961/2010?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-573/12: Ålands Vindkraft, Съдебно решение от 1 юли 2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 2, втора алинея, буква к) и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, установени на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?
Може ли с оглед на член 34 ДФЕС схема като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава схема при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия?
От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на приложното поле на тази схема само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/13: Dél-Zempléni Nektár Leader Nonprofit, Определение от 16 януари 2014 г.
Изискват ли или забраняват разпоредбите на Регламент № 1698/2005 въвеждането на национални изисквания за конкретна правноорганизационна форма на местните групи за действие, които отговарят на условията на регламента?
Допуска ли правото на Съюза национална правна уредба, която се прилага с преходен период към вече съществуващи местни групи за действие, учредени под различна правноорганизационна форма, по време на текущ период на програмиране и изпълнение на програми за подпомагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/11: Byankov, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава членка в рамките на Съюза само поради това че има към частноправно юридическо лице задължение, което надхвърля законовоопределен праг и не е обезпечено?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която административното производство, довело до приемане на забрана за напускане на територията като разглежданата по главното производство, която не е била оспорена пред съда и е станала окончателна, може да бъде възобновено, в случай че тази забрана е в явно противоречие с правото на Съюза, само при условия като ограничително изброените в член 99 от Административнопроцесуалния кодекс, и то въпреки факта, че такава забрана продължава да поражда правно действие по отношение на адресата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-146/11: Pimix, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.
Следва ли член 288 ДФЕС във връзка с член 58 от Акта за присъединяване [от 2003 г.] да се тълкува в смисъл, че може да се изисква от частноправен субект да изпълнява задължението, произтичащо от Регламент [№ 1972/2003],
a) независимо от обстоятелството, че към 1 май 2004 г. посоченият регламент не е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз,
б) и че законодателят на съответната държава членка не е възпроизвел във вътрешноправен акт установеното в Регламента определение за земеделски продукти, а само е препратил към член 4, параграф 5 от [същия] регламент […], който не е бил надлежно публикуван,
в) при положение че частноправният субект е изпълнил едно от произтичащите от Регламент [№ 1972/2003] задължения (декларирал е запасите в съответствие с приложимия за стоката код), без да го оспорва,
г) и че му е наложена такса от компетентния орган на държавата членка на дата, на която Регламент № 1972/2003 вече е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз?
Може ли от член 58 от Акта за присъединяване във връзка с член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, със съображение 3 и с член 4 от Регламент (ЕО) № 1972/2003 на Комисията да се заключи, че държава членка може да изисква от частноправен субект заплащането на такса върху излишъците от запаси, при положение че към 1 май 2004 г. Регламент № 1972/2003 не е бил публикуван на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз, но вече е бил публикуван в него на естонски език към последващия момент на налагане на таксата от компетентния орган на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/10: France Télécom/Комисия, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.
Допустимо ли е квалифицирането на специалния режим на данъчно облагане на France Télécom като държавна помощ, когато съществуването на предимство зависи от външни за този режим фактори?
Следва ли при определяне на наличието на държавна помощ да се вземат предвид всички елементи на приложимия към France Télécom данъчен режим, включително фиксирания налог за периода 1991–1993 г., и допустимо ли е компенсиране между различни данъчни периоди?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при възстановяването на помощта, предоставена на France Télécom по специалния данъчен режим?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на прилагането на принципа на погасителната давност при възстановяване на помощта?
Съответства ли на принципа на правната сигурност решението на Комисията, с което се възлага на националните органи да определят точния размер на подлежащата на възстановяване помощ, когато този размер не е предварително определен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/09: Aurubis Balgaria, Съдебно решение от 31 март 2011 г.
Следва ли разпоредбата на член 232, параграф 1, буква б) от Регламент № 2913/92 да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в член 222, параграф 1, буква а) от горепосочения регламент?
Следва ли разпоредбата на член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92 при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?
Следва ли разпоредбите на Регламент № 2913/92 и на Регламент № 2454/93 да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/09: ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Commission / ArcelorMittal Luxembourg и др., Съдебно решение от 29 март 2011 г.
Компетентна ли е Европейската комисия да установи и санкционира нарушения на член 65 от Договора за ЕОВС след изтичане на срока на действие на този договор въз основа на Регламент № 1/2003?
Допустимо ли е дружество майка да носи отговорност за нарушения на конкуренцията, извършени от изцяло притежавано от него дъщерно дружество, въз основа на оборима презумпция за решаващо влияние?
Спазени ли са правилата относно погасителната давност и принципът на силата на пресъдено нещо при санкционирането на предприятието?
Нарушено ли е правото на защита поради прекомерната продължителност на административното производство и липсата на мотиви в обжалваното съдебно решение?
Следва ли спирането на давността поради съдебно производство да има действие erga omnes или само inter partes спрямо адресатите на решението на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.