Жалба за отмяна
Жалба за отмяна
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушено ли е задължението на Апелативния състав на EUIPO да разгледа въпроса за придобитата чрез използване повишена отличителност на по-ранната марка ONBREZ съгласно член 27, параграф 3, буква б) от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625?
Правилно ли е прието, че не съществува вероятност от объркване между спорните марки по смисъла на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001, включително поради липса на повишена отличителност на по-ранните марки и ниска степен на сходство между знаците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Налице ли е вероятност от объркване между словната марка на Европейския съюз „BREZTRI“ и по-ранните словни марки „ONBREZ“, „BREZILIZER“ и „BREEZHALER“ за идентични или сходни стоки?
Притежават ли по-ранните марки засилена отличителност, която да увеличава вероятността от объркване?
Правилно ли е определен съответният кръг потребители и степента на внимание при фармацевтичните продукти?
Могат ли по-ранните марки да се разглеждат като част от едно и също „семейство“ или „поредица“ марки, което да води до вероятност от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушено ли е изискването по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001, като Апелативният състав е приел, че не съществува вероятност от объркване между заявения марков знак BREZTREV и по-ранните марки ONBREZ, DAYBREZ, BREZILIZER и BREEZHALER, поради неправилна преценка на нивото на внимание на релевантната публика, сравнението на знаците и глобалната оценка на вероятността от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Допусната ли е грешка при преценката за наличие на вероятност от объркване между заявената марка „BREZTREV“ и по-ранните марки „ONBREZ“, „DAYBREZ“, „BREZILIZER“ и „BREEZHALER“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001?
Правилно ли е определен релевантният кръг от потребители и степента на тяхното внимание при оценката на вероятността от объркване за фармацевтични продукти?
Спазени ли са критериите за преценка на сходството между разглежданите марки, включително отличителния характер на съставните елементи на марките?
Могат ли по-ранните марки да се разглеждат като част от едно и също семейство или поредица, което да увеличи вероятността от объркване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Притежава ли словната марка „THE FUTURE IS PLANT-BASED“ достатъчен отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001, за да бъде регистрирана като марка на Европейския съюз?
Може ли рекламният лозунг „THE FUTURE IS PLANT-BASED“ да изпълнява функцията на марка и да бъде възприет от съответната публика като указание за търговски произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е съдията по обезпечителните мерки да разпореди временни мерки по член 160 от Процедурния правилник преди изслушване на другата страна и при какви условия може да измени или отмени такова решение?
Как следва да се извършва преценката на необходимостта от временни мерки въз основа на конкретните обстоятелства по случая, така че обезпечителното производство да не бъде лишено от своя предмет и ефективност?
Възможно ли е разпоредените временни мерки да останат в сила до прекратяване на обезпечителното производство или до приключване на главното производство, ако това настъпи по-рано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Допустимо ли е поисканото поверително третиране на определени материали по отношение на страна, която е встъпила в производството пред Общия съд, когато тези материали вече са били третирани като поверителни спрямо същата страна в първоинстанционното производство?
Следва ли в производството пред Съда да се запази поверителният характер на информацията, заличена в приложенията към отговора на Комисията, когато Общият съд вече е признал тази информация за поверителна спрямо съответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Как следва да се тълкува понятието „интерес от изхода на делото“ по член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз – като пряк и настоящ интерес, отнасящ се до решението по самите искания, или като по-широк интерес, свързан с изложените основания или доводи?
При какви условия представително професионално сдружение може да бъде допуснато да встъпи в производство пред Съда на Европейския съюз, включително какво следва да докаже относно представителността си, интересите на членовете и значимостта на повдигнатите принципни въпроси за сектора?
Допустимо ли е допускане на встъпване на сдружения, чийто интерес е косвен и хипотетичен, и какъв би бил ефектът от евентуално широко тълкуване на това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2023 г.
Какви са изискванията към професионално сдружение, желаещо да встъпи като страна в съдебно производство, и как се определя неговият пряк и настоящ интерес от изхода на делото?
Попада ли в компетентността на Комисията по член 22 от Регламент (ЕО) № 139/2004 да уважи искане за препращане на преписка за концентрация, когато разглежданата концентрация не попада в приложното поле на националната система за контрол върху концентрациите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Спазено ли е правото на ефективни правни средства за защита срещу провеждането на проверки от страна на Европейската комисия по член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003?
Длъжна ли е Европейската комисия да спазва изискванията за записване на снемането на обяснения по член 19 от Регламент № 1/2003 и член 3 от Регламент № 773/2004 още преди формалното започване на разследване, и допустимо ли е използването на улики, събрани в нарушение на тези изисквания, като основание за разпореждане на проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.