Silva de Lapuerta
Съдия докладчик – Silva de Lapuerta
Дело C-446/08: Solgar Vitamin’s France и др., Съдебно решение от 29 април 2010 г.
Следва ли Директива 2002/46/ЕО, и по-конкретно член 5, параграф 4 и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкува в смисъл, че по принцип в правомощията на Комисията е да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храните, като държавите членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането на необходимия общностен акт от Комисията?
Като се има предвид задължението на държавите членки да спазват разпоредбите на членове 28 ЕО и 30 ЕО при определянето на тези максимални количества, следва ли те да се ръководят и от критериите, определени в член 5 от Директива 2002/46/ЕО, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, който се характеризира все още с относителна неяснота?
Може ли държава членка да определя максимално допустими стойности, когато не е възможно, както например при флуора, да се определи с точност в цифрово изражение приемът на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия
Може ли в този случай тя да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директива 2002/46?
При определяне на максимално допустимото съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степента на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46, може ли държава членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например подходящо етикетиране, би могла да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози
Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максимално допустимото съдържание, подходящо за чувствителни потребители, по-конкретно деца?
Доколко могат да бъдат определени максимално допустими стойности, ако не са налице граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето
По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/09: Astra Zeneca UK, Заключение от 22 април 2010 г.
1. Трябва ли при обстоятелствата в настоящия случай член 2, параграф 1 от Шеста директива на Съвета 77/388/ЕИО [понастоящем член 2, параграф 1, буква в) от основната директива за ДДС] да се тълкува в смисъл, че когато по силата на уговореното в трудовия му договор служителят има право да избере да получава част от възнаграждението си под формата на ваучер на номинална стойност, предоставянето на този ваучер от работодателя на служителя представлява възмездна доставка на услуги?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 6, параграф 2, буква б) [понастоящем член 26, параграф 1, буква б)] да се тълкува в смисъл, че предоставянето на ваучера от работодателя на служителя по силата на трудовия договор трябва да се разглежда като доставка на услуги, при положение че ваучерът е предназначен да се използва за лични нужди от служителя?
3. Ако предоставянето на ваучера не е нито възмездна доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, нито доставка на услуги по смисъла на член 6, параграф 2, буква б), трябва ли член 17, параграф 2 [понастоящем член 168] да се тълкува в смисъл, че позволява на работодателя да си възстанови данъка върху добавената стойност, който е заплатил при закупуването на ваучера и предоставянето му на служителя по силата на трудовия договор, при положение че ваучерът е предназначен да се използва за лични нужди от служителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/08: X Holding и Oracle Nederland, Съдебно решение от 15 април 2010 г.
Трябва ли член 11, параграф 4 от Втора директива и член 17, параграф 6 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която е искала да използва предоставената с тези членове възможност да изключи (да продължи да изключва) приспадането по отношение на категориите разходи, описани като „осигуряване на превозно средство за лично ползване“, „осигуряване на храна и напитки на персонала на предприемача“, „рекламни или други подаръци на лица, които ако бяха длъжни да платят съответния данък върху добавената стойност, нямаше да могат да приспаднат целия този данък или поне съществена част от него“, „осигуряване на жилища на персонала на предприемача“, „организиране на отдих на персонала на предприемача“, е изпълнила изискването да посочи категория достатъчно определени стоки и услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допускат ли член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива национална разпоредба като разглежданата, която е приета преди влизането в сила на тази директива и съгласно която данъчнозадълженото лице не може да приспадне изцяло ДДС, заплатен при получаването на определени стоки и услуги, които са използвани отчасти за стопански, отчасти за лични цели на персонала, а може да приспадне само частта от ДДС, заплатена за стоките и услугите, използвани за стопански цели?
Когато по отношение на „осигуряването на храна и напитки“ условието за посочване на категория достатъчно определени стоки и услуги е изпълнено, забранява ли член 17, параграф 6 от Шеста директива да се измени съществуващо изключение от правото на приспадане, така че по принцип да се ограничи неговият обхват, ако обаче поради общия характер на изменения режим не е изключена възможността в конкретен случай и за конкретна данъчна година да се разшири обхватът на това изключение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/09: Oracle Nederland, Съдебно решение от 15 април 2010 г.
Допустимо ли е националното законодателство да изключва правото на приспадане на ДДС за определени категории стоки и услуги, като например превозни средства за лично ползване, храна, напитки, жилища, организиране на отдих за персонала и рекламни или други подаръци?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална разпоредба, приета преди влизането в сила на Шеста директива, която предвижда, че данъчнозадълженото лице може да приспадне ДДС само съразмерно на използването на стоките и услугите за стопански цели, когато те се използват едновременно за стопански и лични цели?
Позволява ли член 17, параграф 6 от Шеста директива на държавите членки след влизането в сила на директивата да изменят съществуващо изключение от правото на приспадане, така че по принцип да се ограничи неговият обхват, дори ако в отделни случаи това води до разширяване на изключението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-317/08: Alassini и др., Съдебно решение от 18 март 2010 г.
Следва ли член 34 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) и принципът на ефективна съдебна защита да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, по силата на която при спорове в областта на електронните съобщителни услуги между крайни потребители и доставчици на тези услуги относно предоставени от тази директива права трябва да се направи задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на исковете по съдебен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-320/08: Multiservice, Съдебно решение от 18 март 2010 г.
Допустимо ли е националното законодателство да изисква задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на искове по съдебен ред при спорове между крайни потребители и доставчици на електронни съобщителни услуги?
Съвместимо ли е такова изискване с принципа на ефективна съдебна защита, както и с принципите на равностойност и ефективност, установени в правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/08: Califano, Съдебно решение от 18 март 2010 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която изисква задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на искове по съдебен ред при спорове между крайни потребители и доставчици на електронни съобщителни услуги, с член 34 от Директива 2002/22/ЕО и с принципа на ефективна съдебна защита?
Допуска ли правото на Съюза, по-специално принципите на равностойност и ефективност, въвеждането на задължителна извънсъдебна помирителна процедура като предварително условие за достъп до съдебна защита в областта на електронните съобщителни услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-319/08: Iacono, Съдебно решение от 18 март 2010 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която изисква задължителен опит за постигане на споразумение в извънсъдебна помирителна процедура като условие за допустимост на съдебен иск между крайни потребители и доставчици на електронни съобщителни услуги, с член 34 от Директива 2002/22/ЕО и с принципа на ефективна съдебна защита?
Допуска ли правото на Съюза, по-специално принципите на равностойност и ефективност, въвеждането на такова предварително условие за допустимост на съдебен иск, когато процедурата не води до задължително за страните решение, не забавя съществено съдебното производство, спира давността и не причинява значителни разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/08: X Holding и Oracle Nederland, Заключение от 28 януари 2010 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 4 от Втора директива и член 17, параграф 6 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която е искала да използва предоставената в тези членове възможност да изключи (да продължи да изключва) приспадането по отношение на категориите разходи, описани като „осигуряване на превозно средство за лично ползване“, е изпълнила изискването да посочи категория достатъчно определени стоки и услуги?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, допускат ли член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива национална разпоредба като разглежданата, която е приета преди влизането в сила на тази директива и съгласно която данъчнозадълженото лице не може да приспадне изцяло ДДС, заплатен при получаването на определени стоки и услуги, които са използвани отчасти за стопански, отчасти за лични цели на персонала, а може да приспадне само частта от ДДС, заплатена за стоките и услугите, използвани за стопански цели?
1) Трябва ли член 11, параграф 4 от Втора директива и член 17, параграф 6 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която е искала да се използва предоставената с тези членове възможност да изключи (да продължи да изключва) приспадането за категориите разходи, описани по следния начин:
– „за осигуряване на храна и напитки на персонала на предприемача“,
– „за рекламни или други подаръци на лица, които ако бяха длъжни да платят съответния данък върху добавената стойност, нямаше да могат да приспаднат целия този данък или поне съществена част от него“,
– „за осигуряване на жилища на персонала на предприемача“,
– „за организиране на отдих на персонала на предприемача“,
е изпълнила изискването да посочи категория достатъчно определени стоки и услуги?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос по отношение на някоя от посочените категории разходи, допустима ли е съгласно член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива национална разпоредба като разглежданата, която е приета преди влизането в сила на тази директива и съгласно която при получаването на определени стоки и услуги данъчнозадълженото лице няма право изцяло да приспадне заплатения ДДС, защото за тях е била фактурирана цена с ДДС, а има право на приспадане само до размера на заплатения по тези доставки данък.
3) Когато по отношение на „осигуряването на храна и напитки“ условието за посочване на категория достатъчно определени стоки и услуги е изпълнено, забранява ли член 17, параграф 6 от Шеста директива да се измени съществуващо изключение от правото на приспадане, така че по принцип да се ограничи неговият обхват, ако обаче поради общия характер на изменения режим не е изключена възможността в конкретен случай и за конкретна данъчна година да се разшири обхватът на това изключение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/09: Oracle Nederland, Заключение от 28 януари 2010 г.
Неспазване на изискването за достатъчно определяне на категориите стоки и услуги, за които се изключва правото на приспадане на ДДС
Недопустимост на частично изключване на правото на приспадане на ДДС по силата на национална правна уредба, приета преди влизането в сила на Шеста директива
Недопустимост на изменение на съществуващо изключение от правото на приспадане на ДДС след влизането в сила на Шеста директива, когато това изменение може да разшири обхвата на изключението
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.