Pescatore
Съдия докладчик – Pescatore
Дело C-65/77: Razanatsimba, Заключение от 9 ноември 1977 г.
a) Позволява ли член 62 от Конвенцията от Ломе от 28 февруари 1975 г. на гражданин на държава от АКТБ, и по-специално на лице с малгашка националност, да се установи на територията на държава членка, и по-специално на френска територия, без каквото и да е изискване за националност?
б) Позволява ли направената в посочения член 62 уговорка на държава членка да изисква националността на тази държава или на друга държава членка за упражняването на определена дейност, в случая професията адвокат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/77: Balkan/Hauptzollamt Berlin Packhof, Съдебно решение от 8 ноември 1977 г.
Дали системата, приложима към момента на фактите по главното производство за продукти, попадащи под тарифни подпозиции 04.04 E I (B) (3) и (4) от Общата митническа тарифа в контекста на член 14 от Регламент № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., представлява „специална разпоредба“ по смисъла на втората алинея на член 14, параграф 3 и втората точка на член 14, параграф 6, както впоследствие е определена от член 8 от Регламент № 823/68, изменен с член 2 от Регламент № 467/75 от 27 февруари 1975 г.?
Дали съгласно специалната система на член 8 от Регламент № 823/68, в редакцията, приложима към момента на фактите по главното производство, митото трябва да се изчислява въз основа на праговата цена, определена съгласно Регламент № 804/68, без да се взема предвид свободната цена на границата на продуктите, подлежащи на тази специална система, при условие че е спазено изискването за минимални цени, предвидено в Регламент № 823/68?
Дали към момента на фактите по главното производство е съществувало задължение за компетентните институции на Общността да изменят системата за внос, приложима по член 8 от Регламент № 823/68, за продукти, попадащи под тарифни подпозиции 04.04 E I (B) (3) и (4)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-43/77: Industrial Diamond Supplies/Riva, Заключение от 19 октомври 1977 г.
1. Кои жалби се считат за „обикновени“ жалби по смисъла на членове 30 и 38 от Конвенцията от 27 септември 1968 г., или, с други думи, за кои съдебни решения са приложими членове 30 и 38 от Конвенцията?
или
2. Трябва ли естеството на жалбата, подадена срещу съдебното решение в държавата, в която е постановено това решение, да се определя единствено съгласно правото на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/76: Cremer/BALM, Съдебно решение от 11 октомври 1977 г.
Регламент № 171/64 на Комисията прилага ли се и за комбинирани фуражи за животни, които не съдържат мляко на прах?
Трябва ли изразът в член 1, буква а) от Регламент № 171/64 „за всеки от трите вида зърнени култури въз основа на използваните количества“ да се тълкува в смисъл, че (а) само продукт, при приготвянето на който действително са използвани зърнени култури, или (б) изразът „използваните количества“ следва да се счита за фиктивен за целите на изчисляване на количеството зърнени култури, което да се вземе за основа при предоставянето на възстановяването (по същия начин, както в член 4 от Регламент № 166/64 на Съвета за начисляване на таксата)?
При предоставянето на възстановяване за комбинирани фуражи за животни зависи ли това от степента, в която фуражът съдържа продукти, за които се прилага Регламент № 19, и по-специално, достатъчно ли е добавянето на 2% от продукт, подлежащ на такса, като тапиоково брашно, за да се изиска по този начин възстановяване, равняващо се на 100% освобождаване от таксата за внос на зърнени култури от трети държави?
Следва ли коефициентите, които съгласно член 10 във връзка с член 4 и таблица А от приложението към Регламент № 166/64 се прилагат според съдържанието на нишесте във фуража за животни, като се взема предвид член 15 от същия регламент („зърнени култури... действително използвани в комбинираните фуражи“), да се тълкуват в смисъл, че съдържанието на нишесте, определящо коефициента, трябва да произхожда от продукти, за които се прилага Регламент № 19/62?
Недействителни ли са съответните разпоредби на Регламент № 166/64 дотолкова, доколкото определят за продуктите, класирани по тарифна позиция № 23.07 от Общата митническа тарифа, стандартно възстановяване, приложимо независимо от количеството — незначително или значително — на продукти, подлежащи на такса, съдържащи се в тези продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/77: Balkan/Hauptzollamt Berlin Packhof, Заключение от 6 октомври 1977 г.
1. Има ли ищцът по правото на Общността, въпреки че не е извършено изравняване на цените свободна граница за кашкавал и овче сирене за млечната година 1976/77, право да изисква митото върху внесените от него стоки на 30 юли 1976 г. да бъде изчислено по ставка от 126,41 DM на 100 кг, а не както е поискано от ответника по ставка от 190,77 DM на 100 кг?
2. В случай че на първия въпрос се отговори отрицателно: Представлява ли определянето на цените свободна граница по член 14 от Регламент (ЕИО) № 804/68 на Съвета от 27 юни 1968 г. относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти (ОВ, Специално издание на английски език 1968 (I), стр. 176) за продуктите по тарифни подпозиции 04.04 E I (b) (3) и (4) от Общата митническа тарифа преференциално правило по смисъла на член 14, параграф 6 от посочения регламент или правило за определяне на митото по смисъла на член 14 от посочения регламент?
3. В случай че това е обикновено правило за мито:
Нарушили ли са Комисията и Съветът на Европейските общности член 14 от посочения регламент във връзка с членове 2—7 от Регламент (ЕИО) № 1073/68 на Комисията от 24 юли 1968 г. за определяне на подробни правила за определяне на цените свободна граница и за определяне на митата за мляко и млечни продукти (ОВ, Специално издание на английски език 1968 (II), стр. 359), като при определяне на цените за млечната година 1976/77 при изменение на член 8 от Регламент (ЕИО) № 823/68 на Съвета от 28 юни 1968 г. за определяне на групите продукти и специалните разпоредби за изчисляване на митата за мляко и млечни продукти (ОВ, Специално издание на английски език 1968 (I), стр. 199), не са определили минималната цена за посочените продукти най-малко на 150 и 135 у.е. съответно?
4. Ако се приеме, че има специално (преференциално) правило:
(а) Цените свободна граница за посочените продукти следва ли да се определят само по споразумение със съответните трети страни или ищцът има ли по член 14 от Регламент (ЕИО) № 804/68 и последващите регламенти към него право да поиска от Комисията изравняване на цените свободна граница?
(б) Приложим ли е Регламент (ЕИО) № 1073/68 и при определяне на цените свободна граница по член 14, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 804/68 и член 8 от Регламент (ЕИО) № 823/68?
(в) Били ли са длъжни Съветът и Комисията при определяне на цените за млечната година 1976/77 да повишат цените свободна граница за продуктите по тарифни подпозиции 04.04 E I (b) (3) и (4) от Общата митническа тарифа най-малко до 150/135 у.е.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/76: Cremer/BALM, Заключение от 14 юли 1977 г.
1. Прилага ли се Регламент № 171/64 на Комисията на ЕИО и към комбинирани фуражи за животни без добавяне на сухо мляко?
2. Ако отговорът е положителен, следва ли думите в член 1, буква а) от него „за всяка от трите зърнени култури и пропорционално на количествата им“ да се тълкуват така, че а) само продукт, при приготвянето на който действително са използвани зърнени култури, се счита за комбиниран фураж за животни, произведен от зърнени култури; или б) изразът „количествата им“ да се счита за фиктивен при изчисляване на количеството зърнени култури, което да се вземе за основа при възстановяването (по същия начин, както в член 4 от Регламент № 166/64 на Съвета на ЕИО за начисляване на таксата)?
3. Ако на въпрос 1 се отговори отрицателно или на въпрос 2, буква б) се отговори положително, тогава във връзка с възможността за предоставяне на възстановяване за комбинирани фуражи за животни (член 1, буква д) и приложението към Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО; член 1 от Регламент № 166/64 на Съвета на ЕИО) зависеше ли такова предоставяне от степента, в която фуражът за животни „съдържа продукти“, за които се прилага Регламент № 19, и по-специално достатъчно ли е смесването на 2 % от продукт, върху който се начислява такса, като тапиока на прах, за да се изиска по този начин възстановяване, възлизащо на 100 % освобождаване от таксата за внос на зърнени култури от трети страни?
4. Ако на първата част на въпрос 3 се отговори отрицателно, следва ли коефициентите, които съгласно член 10 във връзка с член 4 от Таблица А на приложението към Регламент № 166/64 трябва да се прилагат според съдържанието на нишесте във фуража за животни, като се вземе предвид член 15 от него („Зърнени култури... действително използвани в комбинирани фуражи за животни“), да се тълкуват така, че съдържанието на нишесте в продукт, което определя коефициента, трябва да произхожда от продукти, за които се прилага Регламент № 19/62?
5. Ако на първата част на въпрос 3 се отговори отрицателно, на втората част положително и ако на въпрос 4 също се отговори отрицателно, не са ли релевантните разпоредби на Регламент № 166/64/ЕИО невалидни дотолкова, доколкото те определят за продуктите, изброени под тарифна позиция 23.07 от Общата митническа тарифа, стандартно възстановяване, приложимо независимо от количеството, било то незначително или съществено, на продукти, върху които се начислява такса, съдържащи се в тези продукти (което е решението, дадено от Съда в решението му от 9 март 1976 г. по дело 95/75, [1976] ECR стр. 369 по отношение на определянето на таксата)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-8/77: Sagulo и др., Съдебно решение от 14 юли 1977 г.
Може ли специалният документ за пребиваване, който има декларативен характер и е посочен в член 4 от Директива 68/360 на Съвета, издаден като доказателство за право на пребиваване на чужденци, които имат това право по силата на член 48 и сл. от Договора за ЕИО, да се третира за целите на административното и наказателното право като разрешение за пребиваване, издадено по германския Закон за чужденците (Ausländergesetz), така че такива чужденци, които не притежават документа, разрешаващ пребиваване съгласно първата или втората алинея на член 47, параграф 1 от Ausländergesetz или които притежават такъв документ, който е изгубил валидността си, да могат да бъдат осъдени по член 5 от Ausländergesetz за пребиваване или влизане без валидно разрешение за пребиваване, или такова осъждане противоречи на Договора за ЕИО?
Противоречи ли на Договора за ЕИО, ако на чужденец, който има пряко право по член 48 от Договора за ЕИО и посочената по-горе директива на Съвета, се издава само разрешение за пребиваване по член 5 от Ausländergesetz с възможните неблагоприятни последици по член 47 от този закон?
Противоречи ли на Договора за ЕИО, ако чужденец, за когото се прилага член 48 от Договора за ЕИО и който през предходната година е бил глобен за нарушение на Ausländergesetz, извършено умишлено, тъй като е пребивавал на територията на Федерална република Германия без разрешение за пребиваване, бъде осъден на лишаване от свобода за подобно нарушение, след като решението за предходното нарушение е станало окончателно?
Налице ли е нарушение на забраната за дискриминация, предвидена в член 7 от Договора за ЕИО, или на духа и буквата на Договора (член 5), ако чужденец, който по член 48 от Договора за ЕИО или по някоя от разпоредбите, приети за неговото изпълнение, има или първоначално е имал право да пребивава или да влиза във Федерална република Германия за целите, посочени в него, и чийто национален паспорт или документ, заместващ такъв, изискван по член 3 от Ausländergesetz и член 10 от Aufenthaltsgesetz/EWG (Закон за влизане и пребиваване на граждани на държавите членки на ЕИО), е изгубил валидността си, може да бъде осъден по член 47, параграф 1, първа или втора алинея от Ausländergesetz на лишаване от свобода до една година или глоба до 360 пъти нетния му дневен доход за нарушение, докато германски гражданин, чиято лична карта, изисквана по съответните федерални или регионални закони за личните карти, е изгубила валидността си, може да бъде глобен само за малко нарушение (член 47 от Gesetz über Ordnungswidrigkeiten (Закон за административните нарушения)) — макар че по правило не се образуват производства — до 500 DM при небрежно извършено нарушение или до 1000 DM при умишлено извършено нарушение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-118/76: Balkan Import Export/Hauptzollamt Berlin Packhof, Съдебно решение от 28 юни 1977 г.
Дали национален митнически орган има право и, ако е необходимо, задължение на основание принципите на естествената справедливост да разглежда молби за освобождаване от такси, дължими към Общността (в случая, парични компенсаторни суми), въз основа на националното право (в случая, въз основа на член 131 от Reichsabgabenordnung)?
Съществува ли правно основание по правото на Общността за освобождаване от плащане на парични компенсаторни суми на основание принципите на естествената справедливост и, ако такова основание съществува, кой е приложимият правен принцип по отношение на настоящия случай, ако има такъв?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.