Дело C-125/76: Cremer/BALM, Заключение от 14 юли 1977 г.

1. Прилага ли се Регламент № 171/64 на Комисията на ЕИО и към комбинирани фуражи за животни без добавяне на сухо мляко?
2. Ако отговорът е положителен, следва ли думите в член 1, буква а) от него „за всяка от трите зърнени култури и пропорционално на количествата им“ да се тълкуват така, че а) само продукт, при приготвянето на който действително са използвани зърнени култури, се счита за комбиниран фураж за животни, произведен от зърнени култури; или б) изразът „количествата им“ да се счита за фиктивен при изчисляване на количеството зърнени култури, което да се вземе за основа при възстановяването (по същия начин, както в член 4 от Регламент № 166/64 на Съвета на ЕИО за начисляване на таксата)?
3. Ако на въпрос 1 се отговори отрицателно или на въпрос 2, буква б) се отговори положително, тогава във връзка с възможността за предоставяне на възстановяване за комбинирани фуражи за животни (член 1, буква д) и приложението към Регламент № 19/62 на Съвета на ЕИО; член 1 от Регламент № 166/64 на Съвета на ЕИО) зависеше ли такова предоставяне от степента, в която фуражът за животни „съдържа продукти“, за които се прилага Регламент № 19, и по-специално достатъчно ли е смесването на 2 % от продукт, върху който се начислява такса, като тапиока на прах, за да се изиска по този начин възстановяване, възлизащо на 100 % освобождаване от таксата за внос на зърнени култури от трети страни?
4. Ако на първата част на въпрос 3 се отговори отрицателно, следва ли коефициентите, които съгласно член 10 във връзка с член 4 от Таблица А на приложението към Регламент № 166/64 трябва да се прилагат според съдържанието на нишесте във фуража за животни, като се вземе предвид член 15 от него („Зърнени култури... действително използвани в комбинирани фуражи за животни“), да се тълкуват така, че съдържанието на нишесте в продукт, което определя коефициента, трябва да произхожда от продукти, за които се прилага Регламент № 19/62?
5. Ако на първата част на въпрос 3 се отговори отрицателно, на втората част положително и ако на въпрос 4 също се отговори отрицателно, не са ли релевантните разпоредби на Регламент № 166/64/ЕИО невалидни дотолкова, доколкото те определят за продуктите, изброени под тарифна позиция 23.07 от Общата митническа тарифа, стандартно възстановяване, приложимо независимо от количеството, било то незначително или съществено, на продукти, върху които се начислява такса, съдържащи се в тези продукти (което е решението, дадено от Съда в решението му от 9 март 1976 г. по дело 95/75, [1976] ECR стр. 369 по отношение на определянето на таксата)?