O'Keeffe
Съдия докладчик – O’Keeffe
Дело C-79/77: Kühlhaus Zentrum/Hauptzollamt Hamvurg-Harburg, Съдебно решение от 9 март 1978 г.
Следва ли Регламент № 1380/75 да се тълкува в смисъл, че когато при внос в държавите членки на стоки от трети страни митото е определено, но неговото прилагане е спряно и когато за такива стоки се начислява парично компенсаторно плащане, това парично компенсаторно плащане следва да бъде намалено чрез умножаване с паричен коефициент?
Ако предходният въпрос получи утвърдителен отговор, следва ли паричното компенсаторно плащане да бъде намалено с размера, с който, ако беше наложено мито, то би било намалено чрез прилагане на коефициента, предвиден в Регламент № 2147/75?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, нищожен ли е Регламент № 1380/75, доколкото, когато митото е определено в разчетни единици, но неговото прилагане е спряно, паричното компенсаторно плащане при внос във Федерална република Германия от трети страни не се намалява чрез прилагане на паричен коефициент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/77: Zerbone, Съдебно решение от 31 януари 1978 г.
Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 974/71 и Регламент (ЕИО) № 1013/71, последният от които е частично изменен с Регламент (ЕИО) № 2887/71, на държавите членки, и по-специално на Италианската държава, да приемат разпоредби със сила на закон, които установяват специфични критерии относно приложимостта или неприложимостта на компенсаторните суми към договори, сключени преди 19 декември 1971 г., с цел, както е предвидено в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71, да „се позволи изпълнението на договора при условията, които биха съществували, ако не бяха приети паричните мерки, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 974/71“?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, отговаря ли член 20 от Декрет-закон № 661 от 15 ноември 1972 г., приет като Закон № 843 от 18 декември 1972 г., който предвижда, че компенсаторни суми не се дължат за стоки, които са предмет на търговски сделки, сключени преди 19 декември 1971 г., дори ако са освободени за окончателен внос след 2 януари 1972 г., при условие че плащането е извършено във валута, различна от щатски долари или алтернативно в щатски долари, покрити с гаранция за обменен курс или други клаузи със същия ефект, на целта, в повечето случаи, да се постигне посочената в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71 цел; и съответно съвместим ли е или не с разпоредбата на Общността?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, напълно ефективна ли е разпоредбата на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1013/71 сама по себе си и следва ли тя да се тълкува в смисъл, че е имала за цел да остави на съдилищата на съответната държава членка да решат кога договорът е изпълнен при условията, които биха съществували при липса на паричните мерки, посочени в член 1 от Регламент (ЕИО) № 974/71
Във всеки случай:
Следва ли позоваването на „изпълнението на договора“ в посочената разпоредба на Общността да се разбира и счита за достатъчно, за да се отнася до изпълнението от страна на вносителя на задължението да плати цената съгласно условията, уговорени в договора?
В случай на плащане чрез откриване на неотменим акредитив в полза на износителя, следва ли договорът да се счита за изпълнен на датата на уведомяване на получателя за откриването на неотменимия акредитив в негова полза или, от друга страна, на датата, на която цената действително е платена на износителя?
При положение че описаната от ищеца ситуация бъде доказана като фактическа, имала ли е право Италианската финансова администрация да начислява компенсаторните суми, докато тази ситуация е продължавала?
Като се има предвид, че компенсаторните суми могат да се изменят във времето в съответствие с промените в обменните курсове, коя дата следва да се използва като референтна точка при отделните търговски сделки за определяне дали са налице изискваните от правото на Общността условия за прилагане на компенсаторни суми (член 4 от Регламент (ЕИО) № 974/71), за определяне на размера им (член 2) и за евентуалното им изменение (член 3); по-специално, следва ли да се вземе предвид датата на внос или износ на стоките, датата на плащане на цената или друг момент във времето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-79/77: Kühlhaus Zentrum/Hauptzollamt Hamvurg-Harburg, Заключение от 25 януари 1978 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 1380/75 да се тълкува в смисъл, че когато при внос в държавите членки на стоки от трети страни е определено мито, но неговото прилагане е спряно и когато за такива стоки се начислява парично компенсаторно плащане, това плащане следва да бъде намалено чрез умножаване с паричен коефициент?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
Следва ли паричното компенсаторно плащане да бъде намалено с размера, с който, ако беше наложено мито, то би било намалено чрез прилагане на коефициента, определен в Регламент (ЕИО) № 2147/75?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Явява ли се Регламент (ЕИО) № 1380/75 нищожен дотолкова, доколкото, когато мито е определено в разчетни единици, но неговото прилагане е спряно, паричното компенсаторно плащане при внос в Германия от трети страни не се намалява чрез прилагане на паричен коефициент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/76: Dietz/Комисия, Съдебно решение от 15 декември 1977 г.
Нарушено ли е правото на защита на оправданите правни очаквания на износителите чрез пропуск на Комисията да приеме преходни разпоредби, защитаващи договори за износ, сключени преди 19 декември 1971 г.?
Нарушен ли е принципът на равнопоставеност чрез предоставяне на преходни разпоредби само за вносни, но не и за износни договори в Регламент № 2887/71?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/77: Sanders/Van der Putte, Съдебно решение от 14 декември 1977 г.
Следва ли понятието „наем на недвижими имоти“ по смисъла на член 16, до края на алинея 1 от Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да обхваща и договор за отдаване под наем на търговско предприятие (магазин), осъществявано в недвижим имот, нает от трето лице от наемодателя?
Ако е така, обхваща ли изключителната компетентност на съдилищата на държавата, в която се намира недвижимият имот, съгласно такъв договор и искове за: (а) плащане на наема за търговското помещение по договора за наем; (б) плащане от наемателя по договора за наем на главния наем, дължим от наемодателя на собственика на недвижимия имот; или (в) плащане на възнаграждение за търговската репутация (goodwill) на търговското предприятие?
Влияе ли на отговора на горепосочените въпроси обстоятелството, че в производството ответникът (наемателят по договора за наем) оспорва съществуването на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/77: Zerbone, Заключение от 13 декември 1977 г.
1. Дали Регламент № 974/71 и № 1013/71, последният изменен с Регламент № 2887/71, позволяват на държавите членки да приемат нормативни актове със законна сила, които определят конкретни критерии относно приложимостта или неприложимостта на компенсаторните суми към договори, сключени преди 19 декември 1971 г., с цел да се даде ефект на условието в член 4, параграф 2 от Регламент № 1013/71?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съответства ли член 20 на италианския закон на условията на посоченото условие?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, дали условието е напълно ефективно само по себе си и следователно трябва да се тълкува като оставящо на съдилищата на държавите членки да решават във всеки отделен случай дали договорът е изпълнен при условията, към които то се отнася?
4. Дали позоваването в условието на изпълнението на договора се отнася до изпълнението от страна на вносителя на задължението да плати цената съгласно условията на договора?
5. Когато плащането на цената се извършва посредством неотменяем акредитив, следва ли договорът да се счита за изпълнен на датата на уведомяването на продавача за откриването на акредитива в негова полза или на датата, на която цената действително е изплатена на него?
6. Като се има предвид, че компенсаторните суми могат да се изменят във времето в зависимост от промените в обменните курсове, коя дата следва да се използва като референтна при отделните търговски сделки за определяне дали са изпълнени условията, изисквани от правото на Общността за прилагане на компенсаторни суми, за определяне на техния размер и за евентуалното им изменение; по-специално, трябва ли да се вземе предвид датата на вноса или износа на стоките, датата на плащане на цената или друг момент във времето?
7. При условие че се докаже фактическото съществуване на описаната от ищеца ситуация, имала ли е италианската Amministrazione delle Finanze законно право да събира компенсаторни суми, докато тази ситуация е продължавала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/76: Dietz/Комисия, Заключение от 6 декември 1977 г.
Нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Нарушение на принципа на равенство
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/77: Sanders/Van der Putte, Заключение от 23 ноември 1977 г.
1. Трябва ли „наемите на недвижими имоти“ по смисъла на член 16 до края на подточка (1) от Конвенцията да включват и договор за наем по право на ползване (verpachting) на търговски обект, осъществяван в недвижим имот, отдаден под наем от трето лице на наемодателя?
2. Ако да, прилага ли се изключителната компетентност на съдилищата на държавата, в която се намира недвижимият имот, и по иск, основан на такъв договор, за:
а) плащане на наема на търговския обект по договора за право на ползване;
б) плащане от наемателя по договора за право на ползване на главния наем, дължим от наемодателя на собственика на недвижимия имот; или
в) плащане на възнаграждение за търговската репутация (goodwill) на търговския обект?
3. Влияе ли отговорът на горепосочените въпроси от обстоятелството, че в хода на производството ответникът (наемателят по договора за право на ползване) е оспорил съществуването на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.