всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Edward

Съдия докладчик – Edward

Дело C-284/91: Белгийска държава/Suiker Export, Съдебно решение от 27 октомври 1992 г.

Следва ли член 15 от Регламент № 3330/74 на Съвета от 19 декември 1974 година да се тълкува в смисъл, че се дължи вносна такса, дори ако не се оспорва, че съответните стоки са с вътрешен произход и са били откраднати, когато са получили статут на стоки Т 1 за износ за трети страни с оглед получаване на възстановявания, ако лицата, задължени да платят вносните такси, вече са възстановили предварително получените износни възстановявания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/91: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 14 октомври 1992 г.

Допустимо ли е държава членка да въвежда и прилага непрозрачна система за ограничаване на вноса на кибрит от Швеция и България чрез непубликуван списък („Списък D“), с което отказва издаване на разрешителни за внос, в нарушение на приложимите разпоредби на правото на Общността?
Спазено ли е задължението за лоялно сътрудничество по член 5 от Договора за ЕИО, когато държава членка отказва да предостави на Комисията документи, свързани с процедурата по внос, и по-специално относно „Списък D“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-283/91: Prefetto di Ravenna/Contarini, Заключение от 8 октомври 1992 г.

Отнася ли се последното изречение на член 9 от Регламент (ЕИО) № 1153/75 на Комисията („вписването на тези данни не е задължително“) до всички разпоредби на член 9 (както е прието в обжалваното решение) или само до разпоредбите на параграф 3 от него (както твърди жалбоподателят)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-284/91: Белгийска държава/Suiker Export, Заключение от 8 октомври 1992 г.

Следва ли член 15 от Регламент № 3330/74 на Съвета от 19 декември 1974 г. да се тълкува в смисъл, че се дължи вносна такса, дори ако не се оспорва, че съответните стоки са с вътрешен произход и са били откраднати, когато са получили статут на стоки Т 1 за износ за трети страни с оглед получаване на възстановявания, ако лицата, задължени да платят вносните такси, вече са възстановили предварително получените износни възстановявания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/91: Lageder и др./Amministrazione delle finanze dello Stato, Заключение от 15 септември 1992 г.

1) Следва ли член 1 от Регламент (ЕИО) № 1311/73 да се тълкува в смисъл, че само вина с наименование „denominazione di origine controllata“ (DOC) и „denominazione di origine controllata e garantita“ (DOCG) могат да бъдат включени в списъка на качествените вина psr, посочен в член 1, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 817/70, или този списък включва и вината, фигуриращи в по-ранен временен списък?
2) Имат ли финансовите органи на държава членка право и интерес да събират, няколко години след извършване на износа, парични компенсационни суми, които не са били събрани поради грешка, дължаща се на органите?
3) Съвместимо ли е закъснялото събиране на компенсационните суми с принципа на защита на оправданите правни очаквания по правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Съдебно решение от 16 юли 1992 г.

1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност – втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че дадена такса може да бъде определена като такса с еквивалентен на митническо мито ефект, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, преминаването на държавна граница трябва де факто или де юре да бъде едно от обстоятелствата, пораждащи задължението за плащане на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
– Може ли регионалният произход на продукт или категория продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятните разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така или само на естеството на съответния продукт?
– Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, вследствие на тяхното освобождаване от dock dues (octroi de mer), да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и на вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува в смисъл, че забранява на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се дължи при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същ начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-163/90: Administration des douanes и droits indirects/Legros и др., Заключение от 16 юли 1992 г.

1. Следва ли членове 3, 9 и 13, при невъзможност втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО, да се тълкуват като забраняващи на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага поради въвеждането на стоките само в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин чуждестранни стоки и национални стоки, различни от тези, произхождащи от съответната област?
2. По-конкретно:
(а) Следва ли членове 9 и 13 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че една такса може да бъде определена като такса с ефект, равностоен на митническо мито, когато се налага върху стойността на чуждестранни или национални стоки при тяхното освобождаване за потребление, без пряка или косвена връзка с преминаването на държавна граница, или напротив, изисква ли се преминаването на държавна граница да бъде, де факто или де юре, едно от събитията, пораждащи налагането на таксата?
(б) Съгласно втората алинея на член 95 от Договора за ЕИО:
(i) Може ли регионалният произход на продукт или клас продукти да представлява законосъобразен критерий за различно данъчно третиране, установено от държава членка, доколкото това по необходимост изключва чуждестранните производители от по-благоприятни разпоредби, или такова различно третиране трябва да се основава също така, или само, на естеството на съответния продукт?
(ii) Могат ли данъчните предимства, от които се ползват продуктите от френските отвъдморски департаменти, по-специално Реюнион, в резултат на тяхното освобождаване от octroi de mer, да се считат за преследващи цели на икономическа политика, които са съвместими с изискванията на Договора и вторичното законодателство?
3. Следва ли споразумението за свободна търговия, действащо между Общността и Швеция, да се тълкува като забраняващо на държава членка или на местен орган в рамките на държава членка да налага адвалорна такса върху стоки, различна от ДДС, която се налага при освобождаването за потребление на стоки, внесени от Швеция, поради въвеждането им в определена част от територията на тази държава и която засяга по един и същи начин стоки от Общността, различни от тези, произхождащи от съответната област?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/91: Teulie/Cave coopérative “les Vignerons de Puissalicon”, Заключение от 9 юли 1992 г.

1) Трябва ли кооперативът да докаже, че е претърпял загуба, за да бъде намалена премията, изплатима на получателя по член 7, параграф 1 от Регламент № 1442/88, и разликата да бъде изплатена на кооператива, към който той принадлежи
2) Може ли държава-членка, която прилага процедурата по член 7, параграф 1, да определи единен процент, който да се прилага общо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-65/91: Комисия/Гърция, Заключение от 16 юни 1992 г.

Нарушение на задълженията по силата на правото на Общността чрез въвеждане и прилагане на система „Списък D“, която води до отказ за издаване на разрешения за внос на кибрит от Швеция и България, представляваща количествено ограничение, несъвместимо с приложимите разпоредби на Общността.
Нарушение на член 5, първа алинея от Договора за ЕИО поради неизпълнение на задължението за лоялно сътрудничество, като не е предоставена необходимата информация на Комисията относно приложимите правила за процедурата по внос (Списък D).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-90/91: Office national des pensions/Di Crescenzo и Casagrande, Съдебно решение от 11 юни 1992 г.

Когато пенсия (в случая пълна пенсия) се предоставя единствено въз основа на белгийското законодателство, следва ли да се прилага цялата член 46 от Регламент № 1408/71 — тоест включително параграф 3 — с цел да се разреши или откаже припокриването на дадено обезщетение с пенсия, предоставена от друга държава членка (в случая Италия)
Продължава ли съдебната практика, произтичаща от решение Petroni и последващите решения в същия дух, да има действително значение?
Когато втората алинея на член 12, параграф 2 от Регламент № 1408/71 суспендира национална разпоредба срещу припокриване, която намалява правото на обезщетение, определено единствено въз основа на осигурителните периоди в разглежданата държава членка, поради правото на обезщетения от същия вид, придобити в друга държава членка, може ли тази суспенсия да доведе до намаляване на националното обезщетение съгласно член 46, параграф 3 от Регламент № 1408/71, когато не е било необходимо да се сумират осигурителните периоди за придобиване на право на обезщетения в тази държава и когато единственият ефект на втората алинея на член 12, параграф 2 от регламента е да запази право, придобито единствено по националното законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 149505152 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form